В Русия днес започнаха „мегаизбори”, които ще продължат 3 дни и ще завършат на 19 септември. Гласува се във всичките 85 субекта на Федерацията. Основният вот е за нов състав на парламента – Държавната дума, но освен това в 9 региона се избират губернатори, в 39 региона – депутати в законодателните събрания, в 11 административни центрове – местни парламенти.
Радикалната опозиция, симпатизираща на намиращия се в затвора Алексей Навални, смята да прилага лансираната от него тактика на „Умното гласуване” – да се гласува концентрирано за онези кандидати, които не са от управляващата партия „Единна Русия” и които в съответния избирателен район имат най-много шансове да надвият нейния представител. Десният по идеи Навални обяви предварително, че е готов да подкрепи дори комунистически кандидати, стига така да се разбие надмощието на „Единна Русия”.
На 6 септември Роскомнадзор (Федералната служба по надзор над сферата на телекомуникациите, информационните технологии и масовите комуникации) блокира сайта на „Умното гласуване”, тъй като го счете за продължение на предишния проект на Навални – Фонда за борба с корупцията, който също отдавна бе закрит и забранен като „екстремистки“. По настояване пак на Роскомнадзор днес, в първия ден на изборите, Apple и Google отстраниха приложенията си „Навални”, тъй като в противен случай биха рискували солени искове зарази намеса и оказване на влияние върху руския изборен процес.
В отговор на въпрос, поставен на днешния му брифинг, прес-секретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че счита „Умното гласуване” за „абсолютно провокационен пореден опит, който всъщност е във вреда на избирателите”.
Предишния ден – на 16 септември – в Европарламента бе гласувана препоръка към Европейския съвет да приеме нова стратегия за отношенията с Русия, в която да направи „разграничение между руския народ и режима на Владимир Путин”, да спира потоците от „руски мръсни пари”, да намали енергийната си зависимост от руските нефт и газ, да подпомага руските опозиционни сили и дори да се откаже да признае резултатите от започналите днес парламентарни избори. Препоръката бе гласувана в ЕП с 494 гласа „за”, 103 гласа „против” и 72 „въздържали се”.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова още вчера осъди текста от ЕП като „дезинформационен” и като открита намеса във вътрешните работи на Русия. Тя обеща „твърд отпор” от Москва и подчерта: „За всички е ясно защо се прави това. Целта е очевидна – да се изострят и без това нелеките отношения между Русия и ЕС, да се повлияе на вътрешните процеси в нашата страна”.
А ето и подробности от препоръката на ЕП, която, впрочем, няма задължителен характер и която бе разпространена в съобщение до медиите и от бюрото на ЕП в София.
В текста е отправен призив от името на ЕП за даване на отпор от страна на ЕС срещу „агресивните политики” на Русия, но същевременно с това и да се гради сътрудничество „с бъдеща демократична Русия”. За „режима на Владимир Путин” е посочено, че това е „закостеняла авторитарна клептокрация, ръководена от доживотен президент, заобиколен от кръг от олигарси”.
Апелира се Европейския съвет „да приеме стратегия на ЕС за бъдеща демократична Русия, която да включи стимули и условия за засилване на вътрешните демократични тенденции”. И още – ЕС да създаде „алианс със САЩ и други партньори със сходно мислене, за да противодейства на усилията на Русия и Китай, които имат за цел да отслабят демокрацията в света и да дестабилизират европейския политически ред”. Подчертава се , че стратегията „трябва да предвижда санкции, политики за противодействие на незаконните финансови потоци и подкрепа за активистите в областта на правата на човека”.
Изисква се също така противодействие на „руската агресия” и в този контекст ЕС да „продължи да подкрепя така наречените страни от Източното партньорство, като Украйна или Грузия, и да насърчава европейските реформи и основните свободи в региона”.
Специално се акцентира и върху призива ЕС „да намали зависимостта си от руския газ, нефт и други суровини, поне докато президентът Путин е на власт”. Посочено е още, че „Европейският зелен пакт и увеличаването на новите ресурси ще изиграят решаваща геополитическа роля за постигането на тази цел”.
В текста пише също така: „Членовете на ЕП искат ЕС да изгради капацитета си за разкриване и спиране на потоците от мръсни пари от Русия, както и за разкриване на ресурсите и финансовите активи, които свързани с режима автократи и олигарси крият в държавите членки на ЕС”.
Под специален фокус са разгледани парламентарните избори в Русия. Настоява се „ЕС да има готовност да откаже признаването на руския парламент, ако парламентарните избори през септември 2021 г. се проведат в нарушение на демократичните принципи и международното право”.
Докладчикът по цялата инициатива за нова стратегия на ЕС спрямо Русия – литовският евродепутат от ЕНП Андрюс Кубилюс, заяви в ЕП: „Русия може да бъде демократична държава и нашата първа задача е отстояването на принципа „Демокрацията на първо място“ в отношенията на ЕС с Русия. ЕС и неговите институции трябва да работят, приемайки, че промяната в Русия е възможна. Той също така се нуждае от повече смелост при заемането на твърда позиция спрямо режима в Кремъл, когато става въпрос за защита на правата на човека. Именно в това се състои стратегическият ангажимент с руския народ. Става дума за прекратяване на вътрешните репресии, връщане на избора на народа и освобождаване на всички политически затворници. Освен това, ако проведените тази седмица парламентарни избори в Русия бъдат признати за фалшифицирани, ЕС не трябва да признава руската Дума и трябва да поиска страната да бъде отстранена от международните парламентарни асамблеи, включително от тази на Съвета на Европа. Непрекъснатите репресии на Кремъл срещу всички опозиционни кандидати, свободните медии и неправителствените организации подкопават легитимността и честността на тези избори. Руският народ трябва да има право на избор и неговият избор трябва да бъде зачитан, като във всяка друга демократична страна”.
Петимата евродепутати на БСП гласуваха в ЕП против приемането на внесената от Кубилюс резолюция за нова стратегия на ЕС спрямо Русия. Останалите 12 български евродепутати я подкрепиха.
