Замърсяването на въздуха убива хората по света средно с 2,2 години по-рано, сочи нов научен доклад. Данните са на изследователи от Чикагския университет, които поддържат индекса на качеството на въздуха (Air Quality Life Index – AQLI), който оценява лошото качество на въздуха според загубените години живот.
По техни изчисления е възможно да бъдат спасени до 17 милиарда години човешки живот, ако замърсяването на въздуха се намали до референтната стойност за чист въздух – 10 µg/m32, която е определена от Световната здравна организация (СЗО). Поразително е, че средното излагане на населението на света на замърсяване с прахови частици в момента е три пъти по-голямо – с концентрации от 32 µg/m3.
Коя е основната причина за това замърсяване? Изкопаемите горива – особено въглищата. „Въглищата са източникът на проблема в повечето части на света“, казва пред Guardian професор Майкъл Грийнстоун, съавтор на доклада. „Ако тези разходи за здравето се включваха в цените, въглищата щяха да бъдат неконкурентоспособни в почти всички части на света”, отбелязва той
Докладът прави директна връзка между изкопаемите горива и опасностите, свързани както с изменението на климата, така и със замърсяването на въздуха. В него се посочва проблема с „порочния кръг с горските пожари“, при който изгарянето на изкопаеми горива води до замърсяване с прахови частици и емисии на парникови газове, които увеличават броя на горските пожари. Пожарите от своя страна подхранват както замърсяването, така и емисиите на парникови газове, което ескалира този цикъл.
Вредите от замърсяването на въздуха обаче не засягат равномерно всеки човек по света. Индустриализиращите се части на развиващия се свят понасят основната част от щетите. Например, според изчисленията на AQLI, жителите на Лондон губят средно по няколко месеца живот в резултат на мръсния въздух. В същото време се очаква, че ако нивата на замърсяване през 2019 г. се запазят, жителите на Индо-Гангската равнина в Северна Индия (с население 480 млн. души, включително Делхи и Калкута) ще умират с над девет години по-рано. Тази ужасяваща статистика отразява реалността на живота и смъртта в условията на глобален капитализъм на изкопаемите горива.
В някои страни се наблюдава подобряване на условията на околната среда. В доклада се отбелязват постиженията на Китай, откакто Пекин обяви „война на замърсяването“ през 2014 г.: замърсяването с прахови частици е спаднало с 29% между 2013 и 2019 г. Тези постижения съставляват три четвърти от намаленията на замърсяването на въздуха в целия свят. Въпреки че лошото качество на въздуха все още отнема 2,6 години от живота на средния китайски гражданин, солидните политики, като например ограниченията върху електроцентралите, работещи с въглища, производството на желязо и стомана, както и броя на автомобилите в градовете, са довели до напредък.
Констатациите подчертават необходимостта от справедлив преход към отказ от изкопаеми горива навсякъде, а не само в глобалния Север. Развитите страни имат исторически дълг да подпомагат и финансират развиващите се страни в техния зелен преход, за да смекчат глобалното затопляне и същевременно да намалят замърсяването на въздуха; този вид репаративна климатична справедливост е от решаващо значение не на последно място поради наследството на колониализма и робството, които са създали богатството на голяма част от глобалния Север и се отразяват в глобалното структурно неравенство днес.
Екологични организации са изчислили, че в усилията да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C, само Обединеното кралство трябва да отдели за чуждестранна помощ 1 трилион паунда, за да покрие “справедлив дял” от приноса си за проблема. Реалните цифри за финансирането на борбата с изменението на климата обаче са далеч по-малки. През 2010 г. по време на климатичната конференция COP16, развитите страни обещаха общо 100 млрд. долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата, за да посрещнат нуждите на развиващите се страни за адаптиране към климатичните промени и смекчаване на последиците от тях. Дори тази сума все още не е достигната, а реалните числа са трудни за установяване. ОИСР съобщи за нива от 78,9 млрд. долара през 2018 г., но това число беше оспорено от изследователи.
Същевременно нуждите на развиващите се страни продължават да се увеличават. Само Индия – най-замърсената страна на планетата според AQLI – изчислява, че действията в областта на климата ще ѝ струват 2,5 трилиона долара до 2030 г. Най-голямата тежест е свързана с енергийния преход и действията за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и с адаптирането на селското стопанство, горското стопанство, водните ресурси и екосистемите.
100 милиарда долара се равняват на едва четири процента от общите прогнозни разходи на Индия. Това е крайно недостатъчно за цялостна промяна на световната икономика на изкопаемите горива. Най-богатите страни на планетата се отклоняват от отговорностите си да осигурят жизнена и дишаща планета както у дома, така и в чужбина.
Макар страните от глобалния Юг да са най-тежко засегнати, фаталните последици от лошото качество на въздуха не се ограничават до тях. Въпреки значителните подобрения, данните на AQLI показват, че почти три четвърти от европейците все още живеят в райони, в които замърсяването с прахови частици надвишава нивата, препоръчавани от СЗО. А преждевременната смъртност е само едно от последствията – замърсяването на въздуха оказва влияние и върху заболеваемостта на населението. Преди няколко години във Великобритания този проблем получи конкретно лице – трагичната смърт на деветгодишно момиче в Луишам. Разследването установи, че замърсяването на въздуха е допринесло както за развитието на рядка форма на астма, така и за влошаването на състоянието ѝ.
Прочистването на токсичния въздух по света изисква спешни действия и – на първо място – преструктуриране на финансирането на борбата с изменението на климата, за да се осигури подкрепа за страните от глобалния Юг. Тези страни са най-зависими от изкопаемите горива и са най-засегнати от климатичните промени и мръсния въздух. Иска се само решимост да имаме планета, годна за обитаване, с чист въздух, за да можем всички да живеем по-дълго и по-здравословно.
About The Author
