Предназначените за научно разпространение авторски текстове на кубински изследователи са дискриминирани в големите световни научни издания, където не им се дава трибуна и се премълчават. Затова те обикновено излизат в по-достъпни публично, но по-периферни и по-лесни за плагиатстване платформи. После обаче кубинските учени откриват резултати от свои важни изследвания по-специално около Ковид-19, буквално откраднати от големи фармацевтични компании. А както е известно, Куба има и свой медикамент въз основата на интерферона за третиране на заболелите от жестокия коронавирус, и пет свои ваксини срещу него, три от които вече са одобрени в страната и се прилагат масово.
За всичко това разказва в интервю за испаноезичната версия на RT генералният директор на кубинския Институт за ваксини „Финли” Висенте Верес Бенкомо. Той изтъква, че постиженията на Куба в медицината и фармацевтиката винаги са били дискриминирани в международните научни среди, но сега, покрай пандемията, нещата стават особено груби.
Верес Бенкомо е ръководител на кубинския екип учени, разработил три от петте кубински ваксини – Soberana 01, Soberana 02 y Soberana Plus. Той обяснява в интервюто, че разработката на препаратите е резултат от мобилизирани огромни усилия, за да се постигне важен за здравето на хората ефект във възможно най-кратки срокове.
Същевременно ученият подчертава, че в работата си екипът се е изправил пред много трудности, предизвикани от особено ожесточената в последните години американска блокада срещу Куба, тъй като тя възпрепятства достъпа до важни суровини, медицински продукти и технологии.
Освен че е трябвало да преодоляват тези пречки с много усилия, учените са се сблъскали и с дискриминационната бариера на големите научни издания, „които целят да маргинализират научните резултати, идващи от бедните страни”, посочва Верес Бенкомо. При това според него в кубинския случай дискриминацията е двойна, включително и по полов признак, защото по-голямата част от научния екип, с който поне той работи, е от жени.
Той разказва как многократно издателите на такива влиятелни в цял свят научни списания са отказвали да публикуват научни статии на кубински учени и са им ги връщали. Но по-късно в същите издания се появявали статии от други автори и от други страни на подобни теми като предложените от кубинците и с прекалено сходни изследователски резултати и изводи.
Поради тази бариера държавите с по-малко ресурси са принудени да правят своите научни публикации и да ги разпространяват в общодостъпни публични платформи, което обаче създава условия те лесно да бъдат откраднати оттам. „Без да се цитират нашите оригинални резултати, ние ги откриваме публикувани после от транснационални консорциуми,” сочи Верес Бекомо.
Според него този подход е част от схемата за разпространение и на антикубински фалшиви новини, които поставят под съмнение ефективността на кубинските медикаменти и ваксини. Изследователят е възмутен, че научната сфера се употребява за преследване на политически цели, вместо да се търси обединение на усилията на човечеството за преборване на пандемията.
Тезата за „неефективните” кубински фармацевтика и медицина беше застъпена неотдавна и в коментари на американския президент Джо Байдън, които предизвикаха възмутено писмо от научната общност в Куба до него. В писмото се посочва, че президентът на САЩ очевидно е жертва на дезинформация и се припомнят многобройните успехи в имунизациите и за други заболявания, изработени и прилагани в Куба от десетилетия, независимо от блокадата.
About The Author
