Революцията, която идва

Луис Брито Гарсия, „Resumen Latinoamericano”

Роденият през 1940 г. в Каракас изтъкнат венесуелски писател, есеист, драматург, киносценарист, карикатурист и изследовател на обществените отношения Луис Брито Гарсия е завършил право в родината си, работил е като адвокат, както и като коментатор в редица медии. По-късно учи и във Висшата школа по социални науки в Париж. Преподавател е по социални и икономически науки в Централния университет на Венесуела. През 2013 и 2014 г. представлява Венесуела в Интерамериканската комисия по човешките права. Автор е на многобройни книги, студии и статии. През 2019 г. е предложен от група венесуелски писатели като кандидат за Нобеловата награда по литература за 2020-та. След като тя е дадена на друг литератор, кандидатурата на Луис Брито Гарсия е издигната и за тазгодишния Нобел. Тук предлагаме негова статия, публикувана тези дни в аржентинското издание „Resumen Latinoamericano” („Латиноамерикански преглед”).

Революция – фундаментална промяна на икономическата база за начина на производство, която формира изразяващата я и проявяващата я идеологическа надстройка.

Дали са налице промени в икономическата инфраструктура или база на света? 70% от световния БВП отговаря днес на „третия сектор” – администрация, образование, научни изследвания, финанси, услуги, развлечение, туризъм. Дейностите от надстройката, свързани с обработка и разпространение на информация, генерират в момента по-голямата част от световното производство – това са около 40% в развиващите се страни и 80% или повече в развитите.

Фундаментален в тази промяна е един нов инструмент: компютърът или „универсалната машина” на Алън Тюринг. На нея прогресиращо се прехвърля автоматичното изпълняване на задачи, по-рано предназначени за хората, като се постига експоненциално увеличаване на скоростта и продуктивността.

Информацията така се превръща в най-ценното благо на нашата епоха и, за разлика от благата в други времена, може да бъде размножавана до безкрайност на нищожна или нулева цена.

Това на свой ред разбърква производствените отношения: интелигентните машини заместват и оставят без работа все повече работници на ръчния и умствения труд. Смята се, че до десетина години ще са заели половината от всички съществуващи работни места.

Така автоматизацията ще тласне големи маси хора към безработица, изключване и маргиналност. Дистанционната работа спомага трудовите отношения да се заместят с работа „на парче”, включително в дейностите от „третия сектор”. В условията на капитализма това ще направи невъзможна издръжката на голяма част от населението.

Информационният инструмент също така стимулира промяна в собствеността на средствата за производство. В индустриалния капитализъм работникът не е собственик нито на суровината, нито на фабриката, нито на крайния продукт. Масовизацията на компютрите позволява, също като при занаятчийството, работникът сега да е собственик както на суровината, така и на средството да я обработва, а и на финалния продукт. Като се слага в ръцете му основното средство за производство, се отваря врата и към нов начин за осъществяване на производството.

Същевременно, като улесняват моменталното и универсално разпространяване на информацията, комуникационните средства като интернет и мобилните телефони правят възможно и в крайна сметка неизбежно тяхното социално приемане.

Независимо от това, капитализмът влага максимални ресурси, за да се възползва приоритетно от подобаващата информация и да затвори пътя на мнозинствата към достъпа до нея. Информатиката създава системи за почти тотален шпионаж, невъзможни в предходни епохи. Прихващат се телефонни обаждания, електронни пощи, социални мрежи, за да се събере информация за ползвателите им. Техниките, известни като Big Data, и „бисквитките” разчитат и анализират съдържанието. Операторите си присвояват правото да го използват за своите частни интереси. Чрез нормите за интелектуална собственост и национална сигурност политическите и икономическите елити си запазват и поддържат в стриктна секретност необходимата за съхраняването и нарастването на властта им информация. И наказват с жестоки отмъщения нейното разпространяване, както става при емблематичните случаи с Челси Манинг, Едуард Сноудън и Джулиян Асанж. Подобаващата информация се концентрира във все по-малко на брой ръце. Непроницаема мъгла от дезинформация, объркване и „фалшиви новини” отчуждава останалата част от човечеството.

С такива процеси информатизацията е постигнала концентрация на капитала във все по-малко притежатели. Според Credit Suisse Research Institute долната половина от световното население разполага с по-малко от 1% от общото богатство. В същото време 20-те процента най-богати са събрали 88% от световното богатство. А намиращият се „най-отгоре” 1% е собственик на 50% от всички глобални активи.

Всяка икономическа криза увеличава и ускорява това неравенство. Пандемията го задълбочава още повече.

Пропорционално на концентрацията на собственост е лишаването от нея на работническите мнозинства. През отминалия век някои развити капиталистически системи прилагаха политики на обществени инвестиции, за да тушират икономическите кризи. Някои предприемачи със скърцане на зъби предоставяха права на своите работници, тласкайки ги да се превърнат от пролетарии в прослойка на консуматори със средни доходи. Както предвиди Джон Мейнард Кейнс, тези прийоми бяха „единственото приложимо средство, за да се предотврати тоталното разрушаване на съществуващите икономически форми”. Тоест – на системата на частната собственост върху средствата за производство и на заместването ѝ със социалистически системи. ¹⁾Teoría General de la Ocupación, el Interés y el Dinero. Cap. 24. Notas finales sobre la Filosofía Social a que podría conducir la Teoría General. Pág. 364. Fondo de Cultura Económica, México, 1958.

В резултат на десните държавни преврати, на използването на усъвършенствани средства за политическа пропаганда и на разпадането на Съветския съюз, правителствата и предприемачите започнаха да смятат за вече ненужни палиативните подходи за предотвратяване на радикализацията на масите. Последва безмилостно прилагане на авторитарни и неолиберални мерки, лансирани от МВФ, като така бяха драстично орязани заплати, трудови права и социални разходи.

Трудещите се и сродните слоеве в развитите страни са в състояние на обедняване или на ръба му. Капиталът изнесе своите работни места към фабрики в страните от Третия свят, където ненаситната жажда за печалба е създала възможно най-тежки условия за експлоатация. Но дори и тези зле платени работни места вече са на крачка от заемането им от машини.

Протестите на движението Ocupy Wall Street, на „възмутените”, на „жълтите жилетки”, на земеделците от Индия, наред с много други, са световният отговор на тези икономически жертви. Правителства и медии успяха да го размият къде чрез репресии, къде чрез отлагане на решенията. Но тъй като обедняването е всеобщо и нарастващо, редно е да се очакват всеки път все по-големи, все по-всеобхватни, все по-продължителни протести. Не е случайно, че някои милиардери и организации, отстояващи интересите им, се показаха готови да понесат дискретно повишаване на данъците, само и само да се облекчи донякъде положението на страдащите от най-много лишения. Не го правят от хуманизъм, а за да инсталират предпазни клапани, които да смекчат опасното нарастване на социалния натиск.

Социалната, икономическата и политическата промяна се осъществява в три модалности. В първата когнитивните апарати на надстройката възприемат адекватно инфраструктурните промени и своевременно прилагат изискваните адаптации. Наричаме това еволюция.

Във втората модалност когнитивните апарати отказват да възприемат инфраструктурните промени. Или пък  инстанциите, взимащи решения, продължават своите традиционни стратегии, докато някаква конфронтация, често насилствена и отчасти разрушителна, не ги замести и не предизвика промяната силово. Наричаме това революция.

В третата модалност когнитивните апарати на надстройката са се усъвършенствали дотолкова във фалшифицирането на реалността, че системата остава непроменена, независимо какви промени се прилагат – чак докато несъвместимостта ѝ с тях не предизвика всеобщ колапс. Наричаме това упадък.

Проблемът със свръхопределящата сила, придобита от надстройките в „третия сектор” заради доминиращата им роля в икономиката, както и в контрола им над информацията, се съдържа в това, че те могат да игнорират или прикриват промените, но само докато цялата система не изпадне в колапс по катастрофичен начин, с неизмерима цена и с ограничен капацитет за цивилизационна регенерация. Нека помислим за падането на робовладелската Римска империя, което дава път на хилядолетие феодална изостаналост.

Като най-ценното в днешни времена благо, способно да бъде мултиплицирано към всички интелигентни машини, почти до безкрайност и без никакви разходи, информацията отваря две перспективи. В капиталистическата алтернатива, както посочихме, напредващото изтласкване на човешкия труд от машини ще породи огромни маси безработни и изхвърлени, ще засили концентрацията на богатството във все по-малко на брой собственици, ще утежни масовото обедняване и в крайна сметка ще доведе до колапс на системата – защото население без доходи не е в състояние да придобива благата, които системата произвежда.

В социалистическата и революционната алтернатива въвеждането на интелигентни машини няма да води до масова безработица, а до всеобщо намаляване на работния ден, до нарастване на участието в консумиране на обществения продукт, до увеличаване на свободното време. Хората ще бъдат освободени от некреативната работа и ще могат да си позволят за се посвещават на задачи, свързани не с отчуждение, а с научни и хуманитарни изследвания, с естетични изобретения, с персонални и колективни удоволствия. Ще се отворят вратите към онова, което Маркс нарича „Царство на Свободата”.

Съпротивата на транснационалния капитализъм ще предопредели към коя от посоките ще отвори път новият начин на производство. Към настоящия момент е отхвърлено приемането на еволюционни промени. Само революцията, въпреки нейната възможна насилственост, би могла да ни спести цената на безпрецедентна цивилизационна катастрофа.