Генералният секретар на ООН нарече доклада на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) „червен код за човечеството“. Доказателствата, представени от климатолозите, говорят сами за себе си: най-горещите пет години в най-новата история, трикратно покачване на морското равнище и глобално отдръпване на ледниците и морския лед.
Но това не е нищо съществено ново. Учените използват по-тревожен тон, защото от десетилетия отправят същите предупреждения – което обаче не води до предприемане на сериозни действия срещу затоплянето на планетата.
Достатъчно е да се припомни, че петролният гигант Exxon е предсказал изменението на климата още през 70-те години на миналия век – но е прекарал следващите десетилетия в публично отричане на неговото съществуване.
Политическата и икономическата система, в която живеем, не води до изменение на климата случайно, а по замисъл, като възнаграждава със свръхпечалби големите замърсители и експлоатиращите природни ресурси.
Това е нашето историческо наследство. В Обединеното кралство богатствата от имперската епоха са натрупани от места като Персийския залив, където Великобритания подкрепя антидемократичен преврат през 50-те години на миналия век, за да запази печалбите на Англо-иранската петролна компания. По-късно тази компания се превърна в BP, която продължава да изпомпва стотици милиони тонове въглерод в атмосферата, от Мексиканския залив до Каспийско море. Голяма част от парите, свързани с изкопаемите горива, се управляват от финансови институции от Лондонското сити, които са специализирани в управлението на печалбите от петрол.
Предстоят още бедствия
По целия свят правителствата продължават да действат в услуга на бизнес мрежите за изкопаеми горива, дори и да твърдят, че предприемат действия в областта на климата.
Борис Джонсън дори копира езика на плана Зелената индустриална революция, който ние от Лейбъристката партия разработихме. Но той копира само думите, а не действията. През юни Комитетът по изменението на климата на Обединеното кралство показа, че при сегашния си курс правителството няма да успее да постигне дори собствените си крайно недостатъчни цели.
На 1 май 2019 г. като лидер на опозицията успешно прокарах парламентарно изявление за обявяване на извънредна ситуация в областта на климата във Великобритания, с което станахме първият парламент в света, направил това. Бях и продължавам да бъда твърдо решен, че Лейбъристката партия и нашето движение трябва да се отнесат много сериозно към кризата с климата и околната среда.
Ако тази система остане без противодействие, можем да очакваме бързо нарастване на наводненията, сушите и горските пожари, които през последната година обхванаха Австралия, Сибир, Британска Колумбия, Източна Африка, Калифорния и голяма част от Европа. Интензивните дъждовни бури са се увеличили с две пети през този век. Най-силните от тях са с три четвърти по-силни, отколкото през 50-те години на миналия век, а урагани, каквито някога се случваха ‘“веднъж на век”, вече са нещо обичайно.
Но трябва да се притесняваме не само за физическите последици от тези бедствия, а и за политическите. В Гърция строгите икономии, дерегулацията и пренебрегването на противопожарните служби увеличиха въздействието на ужасяващите пожари. В Тексас по-рано тази година щатът позволи на енергийните фирми да завишат цените на аварийното електрозахранване, оставяйки хората с неизплатими дългове.
Същевременно властите в Съединените щати и Европейския съюз инвестират в технологии за наблюдение и военно оборудване, за да атакуват бежанците, които екологичните кризи създават. Милиардите, които се харчат за допълнителна охрана и безпилотни самолети в Средиземно море, не се изразходват за екологичен преход, а се превръщат в печалби за индустрията за “сигурност”, самата която е дълбоко свързана с икономиката на изкопаемите горива. В момента британският парламент дори обсъжда драконовски законопроект за националността и границите, който цели да направи спасяването на живота на бежанците в морето незаконно – поставяйки Великобритания в противоречие с универсалното морско право.
С постоянното раздуване на военните бюджети в целия свят, силните държави се подготвят за конфликт, а не за сътрудничество, за да се справят с извънредната ситуация, произтичаща от климатичните промени. Подобни фалшиви решения ще увеличат страданията за всички нас, но както винаги ще облагодетелстват малцина богати и ще накажат мнозинството – независимо дали става дума за хората, чиито домове в Англия са наводнени, или за хората, бягащи от сушата в Северна Африка.
Можем да спрем това
Но не е нужно нещата да стоят по този начин, и ние трябва да реагираме по-скоро с надежда, отколкото със страх.
Учените, занимаващи се с климата, могат да ни кажат са точност до какво ще доведе покачването на температурата с 1,5, 3 или 5 градуса по отношение на морското равнище, недостига на вода или биоразнообразието. Но причината, поради която не могат да предвидят какво ще бъде това повишение е, че е невъзможно да се предскаже изборът, който ще направим след това. Както ни напомня докладът на IPCC, този избор все още зависи от нас.
И ако се опълчим на силните на деня, като премахнем системните стимули за изгаряне на планетата с цел бърза печалба, можем да започнем да правим нещата по различен начин. Това означава работниците навсякъде по света да се мобилизират в подкрепа на глобален Зелен нов курс по време на климатичната конференция COP26 тази година – Зелен нов курс, който ще премахне излишния въглерод от атмосферата и ще върне парите в джобовете на работниците, като същевременно се справи с несправедливостта и неравенството в глобалния Юг. Никъде няма град, който не би бил облагодетелстван от екологичен обществен транспорт, възстановяване на горите, местна възобновяема енергия или работни места в зелените индустрии на бъдещето.
От изменението на климата, през бедността и неравенството, до опасния ни колективен неуспех да ваксинираме по-бедните страни срещу COVID-19 – ние преживяваме последиците от една система, която поставя милиардерите на първо място, а останалите – на последно. Кризата с климата и околната среда е класов проблем. Най-бедните хора в работническите общности, в замърсените градове и в потъващите в океана островни общности са тези, които страдат първи и най-много от тази криза.
Но все още имаме силата да променим нещата. През 2019 г. учениците, стачкуващи с искане за действия в областта на климата, завладяха въображението и вниманието на хората по целия свят. Щом те могат да го направят, значи и ние можем. Нашият отговор на климатичния „червен код“ трябва да бъде да работим в нашите общности, в политиката, в училищата и университетите, на работните си места и с нашите синдикати, за да поискаме и извоюваме планета, на която може да се живее – и система, която поставя човешкия живот и благосъстояние на първо място.
About The Author
