Август е тъжен месец за общността на язидите в иракската провинция Синджар. На 3 август 2014 г. ИДИЛ навлиза в района в опит да изкорени изцяло този народ. Мъжете и по-възрастните жени са убити, по-младите жени и момичета са отвлечени в сексуално робство, а момчетата са принудени да станат бойци на ИДИЛ. Онези, които успяват да избягат, се оказват в капан на планината Синджар в продължение на дни без храна и вода. И до днес много от разселените тогава язиди не могат да се върнат по домовете си, а много пленени жени и деца остават в неизвестност.
През този август язидите, преживели геноцида преди седем години, не можаха да скърбят в мир. В понеделник, 16 август, когато вниманието на света бе фокусирано върху превземането на Афганистан от талибаните, Турция уби уважавания язидски военен командир Саид Хасан Саид, докато той отиваше на среща с министър-председателя на Ирак в Синджар. На следващия ден турски военни самолети бомбардираха многократно болница в село Сикение, убивайки четирима ранени бойци от Синджарските отряди за съпротива (YBŞ), които се лекуват там, както и четирима здравни работници.
Тези удари са част от познат модел на турски нападения в региона, започнали през 2017 г., малко повече от година след освобождаването на Синджар от контрола на ИДИЛ. Въпреки че Турция никога не се е сражавала с ИДИЛ в Ирак, тя продължава да заплашва общността, засегната от зверствата на ИДИЛ повече от всяка друга – което кара мнозина от живеещите там да се чудят дали втората по големина армия на НАТО се стреми да довърши това, което ИДИЛ започна.
She was killed by the Turkish air strike while she was taking care for patient in Skinia medical health center in #shingal .
#Yazidis #Iraq #Sinjar pic.twitter.com/GB4UkIwgKp— Solin Mohamed Amin (@solin_amin) August 20, 2021
Турция оправдава нападенията срещу Синджар с предполагаемото присъствие на ПКК – въоръжена кюрдска групировка, която се бори за демокрация, права на кюрдите и децентрализация в Турция.
ПКК наистина играе важна роля в най-новата история на Синджар. Тя беше първата въоръжена сила, която отговори на атаките на ИДИЛ през 2014 г. Нейният висш военен командир обяви намеса в защита на язидите в нощта на 4 август, дни преди началото на въздушните удари на коалицията. Хуманитарната мисия на ПКК там в крайна сметка прекъсна обсадата на ИДИЛ на планината Синджар и позволи на десетки хиляди цивилни язиди да избягат в Сирия, където Отрядите за народна защита (YPG и женските YPJ) гарантираха безопасно преминаване, а Демократичната автономна администрация създаде бежански лагери.
Те остават в региона през следващите няколко години, като помагат за освобождаването на Синджар от ИДИЛ и обучават местните язиди да сформират свои собствени въоръжени сили. Това бе нещо, което никоя друга сила в Ирак не би направила. Регионалното правителство на Иракски Кюрдистан беше обезоръжило язидското население точно преди настъплението на ИДИЛ, и неговият военен персонал избяга от провинцията в дните преди нападението. Централното правителство на Ирак също напълно пренебрегна язидите.
ПКК разпространява и политическите принципи, които са в основата на нейната борба: самоопределение и освобождение на жените. Много язидски жени се вдигат на оръжие и се присъединяват към YJŞ, изцяло женския клон на YBŞ, подкрепян от жените бойци на YPJ и на YJA-STAR, женското военно крило на ПКК. През 2015 г. е създадено гражданско управление – Демократичната автономна администрация на Синджар, основано на демократичния конфедеративен модел на низовите организации, прилаган по същото време в Северна Сирия.
В началото на 2018 г. ПКК изтегли въоръжените си сили по искане на населението на Синджар. Днес там останаха само YBŞ, YJŞ и Демократичната автономна администрация – институции, съставени от местни язиди, които се опитват да се самоуправляват и защитават.
Макар да са се възползвали от военната подкрепа на ПКК и да споделят нейната политическа философия, те нямат интерес да воюват с турската държава. Те настояват за мир, демокрация и съвместно съществуване в Синджар, както и за гаранция, че няма да се повтори нищо подобно на инвазията на ИДИЛ. Техното искане за автономия е в съответствие с иракското законодателство, а въоръжените им сили до известна степен са интегрирани в иракските структури.
Турската политика в Ирак и Сирия
Истинската причина, поради която Турция атакува организираните язиди от Синджар, е това, че те имат план за демокрация, самоопределение и оцеляване – и крехък, но реален шанс да го приложат на практика.
Да се пречи на малцинствата да придобият политическа власт и сигурност е основна цел на турската политика в Ирак и Сирия, откакто през 2011 г. започнаха новите конфликти в региона, подхранвани от крайно десния национализъм и нарастващите ислямистки настроения. В това Турция намери общ интерес с ИДИЛ: много от етническите и религиозните общности, които терористичната група избиваше и преследваше, са били подложени на подобни жестокости от страна на турската държава и Османската империя преди нея.
Язидите не правят изключение: повечето от тях, които някога са живели в границите на съвременна Турция, отдавна са избягали в чужбина. Затова турският президент Реджеп Тайип Ердоган не виждаше нужда да спира джихадистите да правят в Ирак това, което османското и турското потисничество бяха направили много преди това. Вместо това, докато ИДИЛ извършваше геноцид в Синджар, Турция позволяваше на чуждестранни попълнения на ИДИЛ да преминават през границите ѝ, и спъваше международните усилия за започване на военна кампания срещу джихадистката групировка.
Турските военни действия в Синджар започнаха едва след като ИДИЛ бе разгромена. През април 2017 г. те бомбардират района за първи път, като нанасят удари по язидски и кюрдски военни позиции и по местна язидска радиостанция.
Последвалите нападения бяха насочени срещу водещи фигури на ПКК и YBŞ, ръководещи борбата за освобождаване на региона от ИДИЛ. През август 2018 г. членът на Координациционния съвет на обществото на язидите Зеки Шенгали беше убит, докато се връщаше от възпоменание за жертвите на клането на ИДИЛ. Той е язид от Турция, присъединил се към ПКК през 80-те години на ХХ в.. Отива в Синджар след геноцида, за да помогне за защитата на района и възстановяването на гражданското управление. През януари 2020 г. командирът на YBŞ Зердешт Шенгали, който се е сражавал в ключови битки срещу ИДИЛ от 2015 г. насам, е убит заедно с трима други бойци на YBŞ при друг турски удар.
Командирите на ПКК, които са ръководили борбата с ИДИЛ в Синджар и след това са продължили да се сражават на други места, също стават обект на нападения. Агит Чивян, отговарящ за силите на ПКК в Синджар по време на битката срещу ИДИЛ, и Дилшер Херекол, който през август 2014 г. води своя отряд от едва 12 души в Синджар, за да започне спасителната операция, бяха убити в сражения в Турция в края на 2020 г.
Турция не ограничава нападенията си срещу язидите и хората, които им помагат, само до военната област. Ердоган е ентусиазиран поддръжник на споразумението от октомври 2020 г. между управлението на Иракски Кюрдистан и централното правителство в Багдад, което предвижда разпускане на Демократичната автономна администрация и разоръжаване на язидските отряди YBŞ и YJŞ.
Споразумението не разглежда провалите на двете правителства, довели до събитията от 2014 г., а при сключването му на масата нямаше язиди. Вероятно турските официални лица са имали по-голямо влияние върху неговите разпоредби, отколкото населението, което то ще засегне. Въпреки това то получи похвала от САЩ и от органите на ООН, никой от които не си сътрудничи с местните структури, ръководени от язиди.
Взети заедно, тези действия подсказват, че Турция иска да види Синджар уязвим, незащитен и политически обезсилен – точно какъвто беше в навечерието на нападението на ИДИЛ. А международната общност изглежда твърде склонна да приеме това.
Докато ООН, Европейският съюз и САЩ признават зверствата на ИДИЛ срещу язидите за геноцид, те мълчат, когато Турция бомбардира оцелелите. Последните бомбардировки не бяха изключение: докато отчаяни цивилни работеха до късно през нощта, за да извадят телата от развалините на болницата в Сикение, нито едно чуждестранно правителство не осъди нападенията.
Когато Съединените щати все пак направиха изявление, те казаха само, че са „запознати със съобщенията в пресата относно турските операции в Северен Ирак“ и призоваха Турция да зачита иракския суверенитет. Това беше слабо осъждане, но перфектно обобщаваше международното безразличие, с което се сблъскват жертвите на турските военни престъпления.
Нужда от солидарност
Демократичната автономна администрация на Синджар нямат съмнение кой ги излага на опасност. „Тук бихме искали да заявим, че нападенията от последните два дни са ново звено във веригата на геноцида. Това не са обикновени нападения“, се казва в изявлението им от миналата сряда. „Знаем точно какво целят враговете на язидството и какво послание искат да изпратят“. „Основата за това е споразумението от 9 октомври 2020 г., сключено между Ирак, управляващите регионалното кюрдско правителство и турската държава. Нашият народ от самото начало нарече това споразумение разбирателство за геноцид го обяви за невалидно“, продължават те. Същевременно те обещаха да се противопоставят твърдо на бъдещи заплахи. „Синджар няма да се предаде, а ще се съпротивлява и ще се освободи.“
В тези си усилия народът на Синджар заслужава да получи подкрепа от целия свят. Много правителства и институции са съучастници в нападенията на Турция срещу язидите. Солидарността с оцелелите от геноцида, които се борят да се изправят на крака и сами да определят съдбата си, трябва да бъде също толкова глобална.
Гражданите на западните страни, които са съюзници на Турция, трябва да призоват правителствата си да спрат да подкрепят безкрайните войни на режима на Ердоган и вместо това да изискват решения, основани на мира и демокрацията. Законните местни искания за признаване и автономия, предявени от населението на Синджар, трябва да бъдат издигнати. Ако искаме „никога повече“ да бъде нещо повече от банална фраза, трябва да гарантираме, че на Турция няма да бъде позволено да се насочва към оцелелите от престъпленията на ИДИЛ – и че народът на йезидите ще бъде свободен да гради бъдещето си в своята историческа родина без надвисналата заплаха от нови зверства.
Гражданите на западните страни, които са съюзници на Турция, трябва да призоват правителствата си да спрат да подкрепят безкрайните войни на режима на Ердоган и вместо това да изискват решения, основани на мира и демокрацията. Легитимните искания за признаване и автономия, предявени от населението на Синджар, трябва да бъдат подкрепени. Ако искаме „никога повече“ да бъде нещо повече от банална фраза, трябва да гарантираме, че на Турция няма да бъде позволено да тероризира оцелелите от престъпленията на ИДИЛ – и че народът на язидите ще бъде свободен да гради бъдещето си в своята историческа родина без надвисналата заплаха от нови зверства.
*Меган Бодет е независим изследовател, който се занимава с Турция, Сирия и кюрдските въпроси.
About The Author
