Нажежаването около Афганистан далеч не е единствената световна гореща точка тези дни. Рискът от доста по-глобален конфликт с непредсказуеми последици отново се нагнетява и в отдавна сгорещеното от териториални спорове Южнокитайско море, през което минават ключови за световната търговия морски пътища и в което се сблъскват геостратегическите интереси на свръхсилите САЩ и Китай. В дългата им игра на мускули и нерви там вече се въвличат и военни кораби на Обединеното кралство, Германия, Франция, Индия. Разгръща се поредна серия от мащабни военни учения.
Темата за положението в Южнокитайско море бе една от основните на свикана от Съвета за сигурност на ООН на 9 август онлайн конференция на най-високо ниво под общия надслов „Укрепване на морската сигурност: необходимо е международно сътрудничество”. Както е видно от названието, целта на форума бе да се прикове световното внимание въобще върху цялостната проблематика с морската сигурност. Тя пряко засяга всички обитатели на планетата, защото всички зависим от осъществяващата се главно по море международна търговия, както и от способните да я взривят глобални рискове от най-различен характер.
Колко важна е темата и колко сериозно я възприемат водещи държавни лидери, личи от факта, че конференцията бе председателствана лично от президента на Индия Нарендра Моди, чиято държава в момента е ротационен председател на Съвета за сигурност. Във форума лично се включи и рядко участващият в подобни обсъждания президент на Русия Владимир Путин. САЩ бяха представени от държавния секретар Антъни Блинкен, а Китай – от зам.-посланика на страната в ООН Дай Бинг.
Сред засегнатите теми бяха атаките срещу кораби в Персийския залив, пиратството в Гвинейския залив, трафикът на наркотици и хора в Средиземно море и Атлантическия океан, ситуацията в част от Черно море, като сериозно внимание бе отделено и на въпросните напрежения в Южнокитайско море. Всеки от изказалите се постави своите акценти там, където държавата му счита, че са концентрирани интересите ѝ – разбира се, в комбинация с традиционната лексика за грижа за всеобщата сигурност.
Употреби я и държавният секретар Блинкен, макар че същинското съдържание на изказването му целеше отправяне на остри послания най-вече към Китай по повод Южнокитайско море, към Иран заради инциденти в Персийския залив, както и към Русия заради черноморските страсти около Крим. Китайският представител Дай Бинг отговори на Блинкен не по-малко остро – което после фокусира медийното отразяване на форума именно върху американско-китайския сблъсък.
Путин, който взе думата преди американския държавен секретар, дори не спомена Черно море, нито пък Южнокитайско. Той съсредоточи своето включване върху стремежа на Русия да допринася „за гарантиране на сигурността в района на Персийския залив, в Гвинейския залив, в Атлантическия океан, където сме виждали нарастващ брой морски грабежи и вземане на заложници.“ Путин предложи създаването на „специална структура в системата на ООН“, която да се занимава директно с борбата с морската престъпност в различни региони. Изборът на руската дипломация да заложи на такива акценти е показателен – очевидно Москва, която все повече държи на партньорството си с Пекин, не вижда достойни за обсъждане проблеми или мотивация за интернационализиране нито в „неговото” Южнокитайско море, още по-малко пък в „своето” Черно.
А ето и конкретните становища, които си размениха като крошета САЩ и Китай на тази конференция, стреснала мнозина наблюдатели именно със скока в градусите на американско-китайските отношения.
Блинкен с категоричен тон предупреди Китай, че действията му в Южнокитайско море, където „сме виждали опасни засичания между плавателни съдове и провокативни действия за насърчаване на незаконни морски претенции“, може да доведат до конфликт,” който „ще има сериозни глобални последици за сигурността и за търговията.” Държавният секретар изрази безпокойството на страната си от „действия за сплашване и тормоз на други държави, които имат законен достъп до техните морски ресурси”. Той припомни решение на Международния арбитражен съд от 2016 г., отсъдил в полза на Филипините – една от петте държави в Южнокитайско море, които имат териториални спорове с Китай, и важна съюзничка на САЩ. Блинкен изтъкна, че „бизнесът и още повече отговорността“ на Съединените щати и другите страни изискват да се защитават „правилата, които всички сме се съгласили да спазваме, а морските спорове да се решават мирно“.
В широкото понятие на „другите страни” Вашингтон усърдно привлича свои съюзници от Запад и Изток, които също да се ангажират с с многозначително военно присъствие в невралгичния регион. Силно впечатление точно в навечерието на конференцията на ООН направи потеглянето и на германски военен кораб на очевидно демонстративна мисия в Южнокитайско море, където фрегатата „Бавария” ще навлезе през декември, превръщайки се в първия такъв съд на Германия там от 20 години насам. По-рано подобни курсове вече предприеха френски и британски военни кораби, а с повишена активност се отличават и армадите на Индия, Австралия, Нова Зеландия, Япония.
Китайският представител на конференцията на Съвета за сигурност Дай Бинг отговори на изявленията на Блинкен в същия твърд дух, определяйки САЩ, които поддържат плътно военноморско присъствие из въпросния регион, като „най-голямата заплаха за мира и стабилността в Южнокитайско море“. Той нарече „шума”, вдиган по темата в Съвета за сигурност, „изцяло политически мотивиран”, а арбитражното решение за Филипините – „невалидно и без никаква обвързваща сила, като добави, че е имало „очевидни грешки при определянето на фактите”. Дай Бинг бе категоричен, че ситуацията в Южнокитайско море е напълно стабилна, а Китай конструктивно работи по приемането на кодекс за поведение в региона съвместно с 10-членната АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия). Китайският представител контраатакува Вашингтон, като натякна, че изказваните оттам становища по морски въпроси не могат да будят доверие, защото САЩ не са подписали приетата през 1982 г. Конвенция на ООН по морско право (за чието изработване, впрочем, ключова роля изиграва изтъкнатият български дипломат и ас по международно право проф. Александър Янков).
На фона на тази ескалираща безкомпромисност между Китай и САЩ, на конференцията на 9 август изпъкна балансираното и отправило конкретни предложения за конструктивни решения изказване на министър-председателя на Виетнам Фам Мин Чин.
Преди да посочим предложенията, трябва да се припомни, че Виетнам е много важна страна в региона, привличаща внушителни инвестиции с бързите си и стабилни темпове на икономическо развитие. Търсен международен партньор е, разполага с авторитетни позиции в АСЕАН, чийто ротационен председател беше миналата година, а има и специални отношения с водещи световни свръхсили – Китай, САЩ, Русия, ЕС.
Ключов чуждестранен инвеститор и водещ търговски партньор на Виетнам е големият му северен съсед Китай, с който историческите отношения винаги са били сложни, а и днешните не са по-лесни – като се има предвид, че в тях тежат териториални спорове, свързани именно с Южнокитайско море (виетнамците го наричат Източно). Виетнам е една от петте страни, които винят Китай, че е посегнал на техни острови там. Ханой разполага с документи още от 17-и век, а и с по-късни, от периодите на френското колониално владичество и на съществувалата до 1975 г. южновиетнамска държава, с които доказва своя суверенитет над острови от архипелазите Парасели и Спратли, обявени от Пекин за китайски. Този китайско-виетнамски спор е болезнен и тлее с периодични припламвания, но въпреки категоричността в отстояването на своя суверенитет и многобройните дипломатически ходове, Виетнам съумява да го съчетава с успешно развитие на търговско-икономическите отношения с Китай. А и на политическите – да не забравяме, че двете държави са единствените със сходен модел на управление в Азия.
Същевременно Виетнам има и доста плодотворно сътрудничество със САЩ след нормализацията на отношенията между двете държави през 2000 г. Големи американски компании, включително в областта на високите технологии, са разгърнали свои производства във Виетнам. Вашингтон е заинтересован и от развитие на военното партньорство с виетнамците – особено в светлината на американско-китайското съперничество в невралгичното море. Ханой не пропуска да се възползва от възможностите за отстояване на своята териториална кауза, които се отварят при американски дипломатически ходове по споровете с Китай.
Добри отношения Виетнам поддържа и с Русия, от която продължава да купува оръжие и с която гради успешен общ бизнес в морския добив на нефт и газ. Ханой има и сключено споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз.
А от миналата година е в сила и широкообхватно споразумение за свободна търговия между Виетнам и Европейския съюз, както и споразумение за взаимна защита на инвестициите.
С целия този авторитет зад гърба си, с доказаната си способност да брани своя суверенитет и на бойното поле при нужда, и на масата на преговорите, с умението си да поддържа балансиран диалог с всички замесени в напреженията около Южнокитайско (Източно) море, виетнамският премиер Фам Мин Чин се превърна в гласа на разума и конструктивизма по време на конференцията на Съвета за сигурност на 9 август. Приветствайки идеята и целите на форума за укрепване на морската сигурност чрез международно сътрудничество, премиерът подчерта универсалността на Конвенцията по морско право от 1982 г. (UNCLOS) и вредата на едностранните действия, които накърняват международното право и ощетяват общите интереси.
Фам Мин Чин отправи следните три предложения на Виетнам:
„Първо, държавите и международните организации трябва да развият всеобхватна, задълбочена и широка осведоменост за значението на океаните и моретата и заплахите за морската сигурност. Тази осведоменост ще бъде основа за по-голяма отговорност и политическа воля, за укрепване на доверието и за разработване на по-ефективни механизми за сътрудничество в сферата на запазване и използване на океаните и моретата по устойчив начин и да се опази спокойна и стабилна морска среда. Същевременно трябва да се предоставят ресурси за прилагането на националните стратегии и регулации, за да се постигне тази цел.
Второ, морската сигурност е глобален въпрос и следователно изисква глобални решения. Трябва да имаме всеобхватен и обширен подход, основан на сътрудничеството, диалога и международното право, да изградим по-силно сътрудничество – двустранно и многостранно – на регионално, междурегионално и глобално равнище за ефективно справяне с предизвикателствата в областта на морска сигурност. Виетнам предлага разработването на мрежа от механизми и инициативи за регионална морска сигурност, в която ООН ще бъде координатор, за да засили обмена на информация и опит, да координира действията и да се справя своевременно с общите предизвикателства.
Виетнам цени и активно участва в инициативи и механизми както в АСЕАН, така и между АСЕАН и нейните партньори за практическо сътрудничество в Южнокитайско море. Те предоставят форуми за диалог и изграждане на доверие и помагат за координирането на усилията за сътрудничество в областта на морската сигурност. Виетнам е решен да работи с АСЕАН и Китай за сериозно, пълно и ефективно прилагане на Декларацията за поведение на страните в Южнокитайско море (DоC) от 2002 г. Същевременно преговаря и за ефективен и съществен Кодекс на поведение на страните в Южнокитайско море (COC ) в съответствие с международното право, особено UNCLOS-1982. Освен това Виетнам призовава всички държави и многостранни институции, особено тези на ООН, да засилят помощта и да обърнат дължимото внимание на трудностите и интересите на развиващите се страни в региона.
Трето, политиките, регулациите и поведението на държавите в морето трябва да са в съответствие с международното право, особено Хартата на ООН и UNCLOS-1982. Държавите трябва да спазват изцяло своите правни задължения съгласно с Конвенцията, да зачитат суверенитета, интересите и законните икономически дейности на съответните държави, да уреждат спорове с мирни средства в съответствие с международното право, да зачитат дипломатическите и правните процеси и да гарантират свободата, безопасността и сигурността на корабоплаването и прелитането, без да се прибягва до действия, които биха усложнили ситуацията или създали напрежение.”
В заключение Фам Мин Чин изтъква, че Виетнам е готов да допринесе за диалога и за изграждането на доверие сред партньорите от международната общност, тъй като „мирът, сътрудничеството и развитието са необратими тенденции на нашия свят днес”.
В дните след провеждането на тази конференция вниманието на света бе фокусирано върху светкавично развилите се събития в Афганистан, наричан „гробницата на империите” (британската, съветската, дали и американската?). В коментарите бяха направени много паралели с поражението на САЩ във Виетнамската война – повечето, впрочем, чисто механични, повърхностни и необосновани, извадени от историческия, геополитическия, културологичния контекст. В част от обобщенията се прави изводът, че подкопаният от афганистанската одисея престиж на Съединените щати позициите им и в глобалното съперничество с Китай.
На целия този фон не е излишно да се обърне внимание как се държи Виетнам, известен на свой ред като „победителят на три империи” (Япония, Франция, САЩ), върху съвременната глобална сцена, как успява да гради диалог с бивши противници и да лансира мирни инициативи дори в сложно преплетени интереси и конфронтации на мощни играчи.
Амбициите на свръхсилите очевидно винаги ще ги карат да предпочитат горещо морето на непримиримите им съперничества – независимо дали те се развихрят в Южнокитайско, Черно или в някакво друго. Но дано и винаги да се намират „малки” сили, които да им напомнят с авторитета на достойнството и разума, че е по-добре наистина мирът, сътрудничеството и развитието да надделеят като необратима тенденция в света.
About The Author
