Антони Пучвер, „Ла Вангуардия”
Експанзията на талибаните в Афганистан насред този август няма как да се осмисли, без да се припомни фигурата на един човек, който почина в края на юни, когато горещините едва започваха. Доналд Ръмсфелд. Толкова интелигентен, колкото и арогантен. Два пъти държавен секретар на САЩ. Най-младият на този пост (по времето на президента Джералд Форд) и най-старият (при Джордж Буш-син).
Младостта му не е била белязана от философски радикализъм, така че не можем да го смятаме за типичен неоконсерватор – защото мнозина от тях са преминали от младежки марксизъм към елитарно реставраторство на основополагащите американски ценности. Но, формирайки онова трио заедно с Дик Чейни и Джордж У. Буш, Ръмсфелд докара това идейно течение до крайност.
След като рухна СССР, неоконсерваторите решиха, че американската империя е постигнала непоклатимо надмощие и това ги упълномощава да режисират стриктно света. Атаката на „Ал Кайда” по кулите близнаци беше добре дошла възможност да затвърдят с цялата суровост североамериканското господство. Нападението беше колосално и трагично (а също и несравнимо телегенично). То зашемети и деморализира американското общество. Но беше просто един атентат. А Ръмсфелд и компанията му отговориха с гнева на боговете: с интервенционистка война.
Трябваше да бъде чиста и технократска война – с малко войска, с много авиация. Всъщност стана най-дългата война на САЩ.
Обама беше онзи, който постигна целта да бъде убит Бин Ладен, но ислямисткият тероризъм не спря да се разраства от нахлуването в Афганистан насам.
Другата война на Буш и Ръмсфелд бе още по-неоконсервативна, доколкото това въобще беше възможно. Нахлуването в Ирак на Саддам не беше заради прословутите оръжия, а за да се сложи юзда на Саудитска Арабия – която, макар да нямаше пряка отговорност за 11 септември, финансираше ислямистки групи. Саддам и сунитското малцинство доминираха в един предимно шиитски Ирак. След свалянето му и след един дълъг хаос в Ирак вече управляват шиитите, а Саудитска Арабия се лиши от своя буфер. Иран, големият враг, приковава саудитците към САЩ.
Тези игри разрушиха мюсюлманския Изток – Сирия, Либия… Светът е много по-несигурен днес, 20 години по-късно.
Талибаните са си живи. Ще изградят наново една голяма терористична база. Уморена, империята се оттегля. Китай наблюдава – без да трепне.
20-годишнината от срутването на кулите близнаци, която ще отбележим след броени дни, ще засенчи грешките на радикалните стратегии със сантиментална реторика. Както винаги става.
About The Author
