„Мамините синчета са в Южна и в Източна Европа.”
„Българинът – мамино синче до 30 години”.
Такива заглавия се срещат из медиите всяка година, когато Евростат публикува данни за това, на каква възраст младите хора в Европа се отправят към самостоятелен живот извън родния дом. Въпросът е често и във фокуса на разнородни национални стратегии, които иначе неотклонно се стремят във визиите си към автономни, независими, креативни, допринасящи за икономиката и какви ли не още личности.
Унизителните епитети в медиите обаче не са само търсене на сензация и кликове. Зад тях често стоят и упорити клишета за народопсихологията, и откровени ориенталистки и колониални глупости. Те отлично резонират както с пъстрия букет национални комплекси в България, така и с прастари стереотипи като този, че сегашните млади не са като едновремешните млади.
Реалността, както винаги, е по-неприятна от всяка фантазия. Клишетата и стереотипите внушават, че младите хора просто не искат да напуснат дома на родителите си и съответно не искат да са автономни, независими и пр. личности. Реалността извиква въпроса: а могат ли?
За целите на разбирането групирам държавите в класацията за 2020 г. на две – петте на най-челни места, т.е. с най-ниска възраст на младите хора, на която напускат дома (Швеция, Люксембург, Дания, Финландия и Естония), и петте на последните места (Португалия, Малта, Италия, Словакия и Хърватия). Осреднените данни за тях ще сравня със средното за Европейския съюз и средното за България (разположена на шеста позиция отдолу нагоре от 27 държави).
Не сме изключение, поне по възраст
Средната възраст за челната петорка е 20.5 години, а за петте в дъното – 30.7. България е с 29.9, докато средното за ЕС е 26.4. Веднага се вижда, че у нас сме по-близо до средното за съюза, отколкото петте отличника с най-автономни и пр. млади хора. Значи изключението са по-скоро челните пет, докато ние, обратно на обичайното, не се класираме дори и в дъното на класацията.
Джендърът ни прави несвободни
Като се добави обаче джендър измерението – т.е. не какво имаш в гащите, а как и доколко то диктува живота ти – внезапно България става доста специална. Разликата във възрастта между младите мъже и жени, на която те напускат родителите си средно за топ петте държави, е изключително малка – 0.6 години – и е белег за значително изравнени социо-икономически шансове. При петте в дъното тази разлика е 2.3 години, средното за ЕС е 2, а за България са цели 4.2, като само Румъния „ни бие” с разлика от 4.5.
Навсякъде жените напускат родния дом по-млади, отколкото мъжете. Преди да се включи някой стереотип обаче, е добре да се запита защо става това. Данните за средна възраст при сключване на първи брак по страни (2019 г.) показват, че младите жени у нас встъпват в брак, по-рано както от тези в челната петорка (на 32 г.), така и от тези в петте на дъното на класацията (на 29.8 г.) – те се омъжват средно на 27.8 години. Разликата между средната възраст за напускане на дома и средната възраст за встъпване в първи брак за първите пет държави е почти 12 години, докато у нас – 0*.
Значи, ако младите жени напускат родния дом, понеже са по-оправни от мъжете и търсят независимост – както гласи клишето, – то това е по-вярно за държавите от челната петорка, отколкото у нас, тъй като те имат цели 12 години преди да се обвържат в институцията на брака, докато в България по-често директно заменят родното със собствено семейство.
Какво се случва в тези 12 години разлика? Вероятно е образование – за 2020 г. цели 57.4% от жените на 25-34-годишна възраст средно за топ пет страните имат завършено висше образование на фона на едва 39.1% в България. След това може и да е работа – жените в петте топ страни имат с шест години по-дълъг трудов живот от българките, а и към 2020 г. процентът заети 15-29-годишни жени е 33.4 у нас и цели 51.9 средно за първите пет страни.
И ако сключването на брак извежда момичетата от родния дом, какво ги задържа? По процент от хората, ползващи професионална грижа в дома, в България те са едва 0.5%, докато в Люксембург, Дания, Финландия и Швеция са средно 3. Последните данни са от 2016 г., но на фона на пандемията едва ли положението се е подобрило за някого, по-скоро обратното – повече грижа за възрастни хора, за болни, за бебета, а също и за почистване и подобни. Традиционните семейни ценности повеляват, че такава грижа е отговорност на жените, така че не се знае каква част от младите жени са задържани у дома по такива причини.
Социално-икономическите условия, глупако!
Съществува интересен индикатор, измерващ процента от хората в дадена страна, които харчат 40% и повече от своя разполагаем доход за жилището – наеми, режийни, ипотеки и подобни. Средно за Швеция, Люксембург, Дания, Финландия и Естония този процент е 8.2, а за Португалия, Малта, Италия, Словакия и Хърватия е средно дори по-нисък – 5. У нас е 12. Подобен индикатор е и процентът от разполагаемия доход на домакинствата, който се харчи за жилището – при първите пет този процент е средно 19.8, при последните пет е 15, а за България той е цели 24.8. С други думи да си позволиш жилище в България излиза по-солено, отколкото в голяма част от страните в Европа.
Но това не е всичко. Картината става още по-мрачна, ако се погледнат данните за процент от населението в риск от бедност и социално изключване. Средно за първата петорка той е 19.1%, за последната – 21.4, а за България – 32.5. Положението не е особено различно и за 16-29-годишните у нас, живеещи в риск от бедност и социално изключване – 30.6% или почти всеки трети млад човек.
Трудно може да се прецени не само каква част от младите хора не се изнасят от родния дом, тъй като не могат да си го позволят, но и каква част са принудени да останат в него, за да подпомагат родителите си. По-голямо домакинство е в по-добра позиция да се справя икономически.
В мащабното изследване на Фондация „Фридрих Еберт” на младите хора в Югоизточна Европа, макар и за 2018 г., се показва, че две трети от 18-27-годишните живеят в родния дом. 36% от тях биха се изнесли, ако можеха да си го позволят. 57% казват, че да живеят с родителите си е най-простото и удобно решение, но в абсолютни стойности техния брой е много близък до броя на тези, които не живеят с родителите си. А и на фона на данните дотук – най-просто и удобно решение за какво?
В обобщение, несериозно е дори да се започва разговор за това дали младите хора у нас искат да напускат дома на родителите си по-рано, преди да се разбере колко непосилна е тази задача за мнозинството сред тях. По отношение на младите – както за всички други – натискът на неолибералната идеологема за независимия и продуктивен гражданин е добре да бъде предшестван от някакви социални и икономически условия, някакви минимални гаранции за житейска реализация. Нещо, което повечето страни в Европа отдавна са разбрали…
*Броят на новите бракове на 1000 души е съпоставим и дори по-нисък от този при първите пет страни, което само влошава картината.
About The Author
