Въпреки че през последното десетилетие достъпът до почивки в Румъния се е увеличил, повечето семейства с ниски доходи в тази страна не могат да си позволят пътуване за пълноценен отдих. Работниците, чиито заплати не надвишават прага на бедността, са сред над 3-те милиона румънци, за които дори едноседмична почивка далеч от дома е недостижима. Това посочва в своя публикация румънският синдикат Cartel Alfa.
Общо 28 % от гражданите на ЕС са в същото положение. Но този процент нараства до 59,5%, когато става въпрос за европейски граждани, чиито доходи са под прага на риска от бедност (60 % от медианния доход).
Особено тежко е положението в Румъния, където 86,8% от хората, изложени на риск от бедност, не могат да си позволят едноседмична почивка. Това нарежда страната на второ място след Гърция (88,9%), следвана от Хърватия (84,7%), Кипър (79,2%) и Словакия (76,1%).
По-голямата част от гражданите, чиито доходи са под 60% от медианния доход, са безработни или пенсионери, но в тази група влизат и милиони нископлатени работници, особено тези, които получават законоустановената минимална работна заплата. Минимални заплати, които не покриват разходите за достоен живот, тласкат работниците към бедност в поне 16 държави от ЕС. 22 милиона работници получават по-малко от 60% от средния доход, според Европейската комисия.
Анализ на данните на Евростат, извършен от Европейската конфедерация на профсъюзите, установи, че през последното десетилетие в 16 държави-членки се е увеличило неравенството в достъпа до почивка между лицата, получаващи доходи под 60 % от средната работна заплата, и лицата, получаващи доходи над този праг.
Например в Румъния 86,8 % от хората, изложени на риск от бедност, не могат да си позволят почивка в сравнение с 46,7 % от хората с доходи над 60 % от медианния доход. Тази разлика от 40,1 процентни пункта се е увеличила със 17,1 процентни пункта от 2010 г. насам.
Големи разлики в достъпа до почивки между двете групи се наблюдават и в Хърватия (43,2 пр.п.), Гърция (43 пр.п.), България (42,4 пр.п.) и Чешката република (41,1 пр.п.),
В Румъния обаче тази разлика се е увеличила най-много през последното десетилетие – с +17 процентни пункта. Нарастващото неравенство в достъпа до почивки е друг показател, който показва, че ползите от икономическия растеж през последното десетилетие не са били справедливо разпределени между румънските граждани.
Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), в която членува CNS Cartel ALFA, подчертава неравнопоставеността по отношение на достъпа до отпуски като фокус за част от усилията си за укрепване на проекта за директива на ЕС за адекватни минимални заплати и колективно договаряне. Този проект ще бъде разгледан от Европейския парламент след края на лятото.
ETUC работи с евродепутатите за въвеждане на „праг на достойнството“ в законодателството, за да се гарантира, че законоустановените минимални заплати никога няма да бъдат по-ниски от 60% от средната работна заплата и по-малко от 50% от средната работна заплата в която и да е държава-членка. Това ще доведе до увеличение на заплатите на над 24 милиона души.
Заместник-генералният секретар на ETUC Естер Линч заяви: „Почивката не трябва да бъде лукс, до който имат достъп само малцина. Докато много работници почиват с приятелите и семейството си, милиони не могат да се насладят на същото преживяване заради ниските заплати. Директивата на ЕС за адекватно минимално заплащане трябва да бъде засилена, за да се гарантира, че заплатите никога няма да бъдат толкова ниски, че да оставят работниците в бедност, а колективното договаряне ще стане редовна част от заетостта, за да се гарантира наистина справедливо заплащане за всички.“
Всички тези данни за взета от проучване на общественото мнение по поръчка на Евростат „Неспособни да си позволят да платят за годишна едноседмична почивка извън дома“.
Европейската директива за работното време предвижда, че работниците трябва да имат най-малко четири седмици платен годишен отпуск. На някои работници обаче това право също е отказано.
Таблица 1: Хора в риск от бедност (с доходи под 60% от медианния доход), които не могат да си позволяват почивка
Страна членка | Процент | Брой |
Белгия | 56.7 | 720,090 |
България | 71.6 | 972,328 |
Чехия | 56.6 | 486,194 |
Дания | 31.7 | 187,981 |
Германия | 41.1 | 4,373,862 |
Естония | 42.9 | 102,102 |
Ирландия | 59.7 | 292,530 |
Гърция | 88.9 | 1,378,839 |
Испания | 62.8 | 4,774,684 |
Франция | 57.2 | 3,664,232 |
Хърватия | 84.7 | 524,293 |
Италия | 71.2 | 7,095,792 |
Кипър | 79.2. | 81,576 |
Латвия | 50.7 | 197,223 |
Литва | 64.8 | 305,856 |
Люксембург | 30.8 | 24,332 |
Унгария | 72.8 | 754,936 |
Малта | 54.9 | 36,782 |
Нидерландия | 41.1 | 775,146 |
Австрия | 34.6 | 331,122 |
Полша | 63.4 | 3,115,476 |
Португалия | 72.6 | 1,094,082 |
Румъния | 86.8 | 3,077,928 |
Словения | 48 | 104,160 |
Словакия | 76.1 | 360,713 |
Финландия | 30 | 167,000 |
Швеция | 32.3 | 422,806 |
ЕС27 | 59.5 | 35,462,188 |
Източник: Анализ на ETUC на данните на Евростат |
Таблица 2: Неравенство на достъпа до почивка в ЕС
Група 1: Хора, чиито доходи са под 60% от стойността на медианните доходи (т.е. намиращи се в риск от бедност)
Група 2: Хора, чиито доходи са над 60% от стойността на медианните доходи
Страна членка | Разлика между група 1 и група 2 през 2010 г. (измерена в процентни пунктове) | Разлика между група 1 и група 2 през 2019 г. (измерена в процентни пунктове) | Промяна между разликите от 2019 г. и 2010 г. (иземерена в процентни пунктове) |
Белгия | 43.8 | 41 | -2.8 |
България | 43.1 | 42.4 | -0.7 |
Чехия | 40.9 | 41.1 | 0.2 |
Дания | 14.7 | 22 | 7.3 |
Германия | 45.8 | 33.2 | -12.6 |
Естония | 36.2 | 25.1 | -11.1 |
Ирландия | 38.4 | 33.7 | -4.7 |
Гърция | 46.5 | 43 | -3.5 |
Испания | 35.3 | 37 | 1.7 |
Франция | 38.8 | 40.4 | 1.6 |
Хърватия | 29.4 | 43.2 | 13.8 |
Италия | 38 | 36.7 | -1.3 |
Кипър | 32.4 | 39.9 | 7.5 |
Латвия | 26.8 | 29.8 | 3 |
Литва | 24.2 | 32.5 | 8.3 |
Люксембург | 34.4 | 25.1 | -9.3 |
Унгария | 30.8 | 38.7 | 7.9 |
Малта | 28.6 | 29 | 0.4 |
Нидерландия | 25.4 | 32.1 | 6.7 |
Австрия | 29.1 | 25.4 | -3.7 |
Полша | 34.5 | 35.5 | 1 |
Португалия | 32.2 | 39.4 | 7.2 |
Румъния | 23.0 | 40.1 | 17.1 |
Словения | 39.1 | 33.7 | -5.4 |
Словакия | 30.1 | 44.1 | 14 |
Финландия | 24.3 | 19.8 | -4.5 |
Швеция | 25.2 | 26.9 | 1.7 |
ЕС27 | 38.8 | 37.7 | -1. |
Източник: Анализ на ETUC на данните на Евростат
Този текст е превод от публикация на сайта „Барикада“-Румъния.