Испания скърби тези дни за една от своите най-ярки личности от последните десетилетия – отишлата си на 82-годишна възраст на 17 юли т. г. Пилар Бардем.
Много медии по света, включително и у нас, съобщиха за кончината ѝ, споменавайки, че е известна актриса и общественичка, но изтъквайки най-вече, че е „майката на Хавиер Бардем”. Естествено – този неин син е световна знаменитост и е носител на „Оскар”. Той винаги изразява и активна гражданска позиция по парливи социални и международни проблеми. Обаче едва ли щеше да е такъв, ако майка му не беше точно Пилар Бардем.
Тя е достойна представителка на легендарния за Испания „клан Бардем” – талантлива артистична династия, в която особено ярко блести звездата на Хуан Антонио Бардем, прочутия режисьор и 17 г. по-възрастен от Пилар неин брат, класик не само на испанското, но и на европейското, и на световното кино. Впрочем, сред многобройните си киношедьоври, комунистът Бардем снима през 1982 г. и филма „Предупреждението”, посветен на българския герой-антифашист от Лайпцигския процес Георги Димитров.
Именно този Бардем – вуйчото на Хавиер – е един от „трите Б”, които като митичните три кита крепят пред ХХ век света на испанското кино върху плещите си. Другите двама са Луис Бунюел и Луис Гарсия Берланга.
Но артистичните корени на фамилията идват от още едно поколение назад – от родителите на Хуан Антонио и Пилар, които също са били прочути актьори. Това са роденият в Барселона Рафаел Бардем и мадридчанката Матилде Муньос Сампедро. Впрочем, те също идват от актьорски фамилии. Актриси са и сестрите на майката – Мерседес и Гуадалупе Муньос Сампедро.
Тази среда очевидно е била просто предопределена да възпроизвежда таланти все в същата сфера. Но най-гръмко прочулият фамилията през миналия век Хуан Антонио, роден през 1922 г., отначало се противи на семейната традиция и се кани да става инженер-агроном. Съдбата и гените все пак надделяват и в крайна сметка той завършва и Института за кинематографични изследвания и експерименти. Още с първите си филми, част от тях правени в партньорство с приятеля от следването му Берланга, започват да обират национални и международни награди – „Тази щастлива двойка” (1951 г.), „Добре дошъл, мистър Маршал!” (1953 г.), „Смъртта на велосипедиста” (1955 г.), „Главната улица” (1956 г.) и т. н.
Хуан Антонио Бардем режисира общо 24 филми и е сценарист на 18. Във всичките му творби кинематографичното майсторство е съчетано с антидиктаторски и демократични послания, съзвучни на неговата политическа позиция на убеден и активен член на Испанската комунистическа партия – разбира се, завоалирана, за да може да мине през цедката на франкистката цензура. Когато през 1975 г. Франко умира и започва испанският преход към демокрацията, Бардем вече е емблема и в киното, и в политиката.
Междувременно артистични кариери градят и по-малката му сестра Пилар, и братовчедките им Лучи Сото, Кончита Бардем и Кармен Лосано. Директно по стъпките на Хуан Антонио като режисьор и сценарист тръгва и синът му Мигел Бардем.
А между Хуан Антонио и родената през 1939 г. Пилар е имало още една тяхна сестра, също с името Пилар. Но тя починала. И тогава родителите актьори решават да имат още едно дете. Оказва се момиче и те го кръщават пак Пилар, в памет на изгубената дъщеря.
Парадоксално, но факт – когато самата Пилар създава семейство, след първите две деца Карлос и Моника (те също са известни актьори днес) тя ражда и трето, което е момче и е наречено Хавиер. Но то умира съвсем малко. Чак след него се ражда сегашният Хавиер Бардем – майка му го кръщава в памет на починалия син, също както и самата тя навремето е продължила паметта на своята изгубена сестра…
Многозначително е, че Пилар на испански означава „стълб, носеща колона”. И точно такава е за децата си, а по-късно и за цялата артистична гилдия Пилар Бардем.
Характерът ѝ е решителен и силен още от млада, а се калява допълнително в изпитанията на неудачния ѝ брак със завършилия икономика Хосе Карлос Енсинас Дусинаг. Скандали и разправии бележат това съжителство. Съпрузите в крайна сметка се развеждат през 1971 г., когато изтърсакът им Хавиер е едва 2-годишен. Но и след това южните страсти още кипят. В издадената си години по-късно мемоарна книга Пилар Бардем разказва, че след развода Енсинас краде двете по-големи деца и ги отвежда за известно време в чужбина. Тя успява да си ги върне, като борбата включва и драматичен епизод – Пилар грабва принадлежащ на бившия си мъж пистолет и се опитва да стреля по него, но по случайност пълнителят е празен…
Накратко, ролята на физическия баща в живота на Хавиер е по-скоро отрицателна. Затова и той, и по-големите му брат и сестра, избират да носят фамилията на майка си – Бардем, а не на баща си – Енсинас. Разбира се, когато трите деца на Пилар навлизат в киното, да се казваш Бардем в Испания вече е марка, обещаваща успех.
Самата Пилар в ранната си предбрачна младост първо започва с медицински курсове, но ги изоставя, за да стартира като модел, и чак след това се впуска в естествената за семейството актьорска среда. Първите ѝ роли са от средата на 60-те – скоро след раждането на сина ѝ Карлос (1963 г.) и на дъщрята Моника (1964 г.). Общо тя има над 80 роли в киното, 43 сценични образа в театъра и участия в 31 телевизионни сериала. А през 1995 г. печели и най-престижната испанска филмова награда „Гойя” като най-добра актриса.
Освен децата и изкуството, силно я възпламеняват и обществените каузи. Пилар е беззаветна боркиня за правата на цялата артистична гилдия, създателка на авторитетен синдикат за отстояване на тези права, активиства в защита на женското равноправие, пламенна участничка в антивоенните демонстрации, особено по време на войната в Ирак, бранителка на правата на народа на Западна Сахара (бивша испанска колония), демонстрантка от първите редици в „движението на възмутените”, заляло испанските площади след 2011-та и родило по-късно алтернативната партия „Подемос”…
Когато брат ѝ Хуан Антонио си отива през 2002 г., пее на погребението му „Интернационала” заедно с неговите другари, а на въпрос на репортер как се чувства след загубата му, отвръща: „Какво значи как? На крак – както той би искал!”
През 2017 г. Пилар Бардем става първата носителка на новоучредената тогава от испанската Академия по кино Наградата за кино, помощ и солидарност – отличие, с което се удостояват ангажираните със солидарни действия и с хуманни каузи кинематографисти.
Самата Пилар, чието здраве в последните години бе разклатено след тежка белодробна операция, написа през ноември м. г. в писмо до своя отбелязващ 30-годишен юбилей синдикат AISGE (Дружество за действие на актьорите и изпълнителите):”…децата ми, работата ми и моята ангажираност с обществото и с каузи, които считам за справедливи, са били и са моят живот”. Юбилейното честване на синдиката бе онлайн заради пандемията и в този контекст Пилар изтъкна още: „Кризата, лошите правителства, дори микроорганизмите могат да бъдат надвити, рано или късно. За разлика от тях, изкуството – не, не може. Изкуството е нерушимо, защото съставлява неразделна част от нашата природа като живи същества”.
В памет на Пилар Бардем в деня на кончината ѝ Даниел Серано написа в Público.es: „Нека новите поколения взимат пример от тази колосална актриса, върховна пролетарка на изкуството на интерпретацията.”
Вълнуващи думи за сбогом оправи и снаха ѝ Пенелопе Крус, с която бяха приятелки и съратнички още преди да се сродят. Двете се срещат за първи път през 1996 г., на снимачната площадка на филма „Трептяща плът” на Педро Алмодовар. Участват във въвеждащата сцена на филма – героинята на Пенелопе ражда в автобус, асистирана от персонажа на Пилар. По-късно актрисите се сближават и при отстояването на много социални каузи. А съдбата подрежда нещата така, че в крайна сметка през 2010-та Пенелопе се омъжва за сина на Пилар – Хавиер, с когото пък е дебютирала още през 1992 г. в хитовия филм на Бигас Луна „Шунка, шунка”.
Ето и сегашното емоционално послание на Пенелопе към паметта на Пилар, разгласено в много испански медии и публикувано заедно с общия им кадър от „Трептяща плът”:
„Скъпа Пилар! Гледам тази снимка и се питам как ли бихме реагирали, ако някой ни кажеше в онзи момент, че съдбата има чудесни планове да ни събере и извън киното. Че онова раждане с Педро ще стане репетиция за самия живот. Или може би още тогава вече го знаехме?… Винаги беше толкова добра с мен! Не може да се мечтае за по-добра свекърва. Благодаря за цялата любов, която ни даде – на децата ти, на внуците ти, на всички от семейството, на приятелите. На мен ми даде изключително много! Благодаря т, че заставаше винаги на страната на онзи, който най-много се нуждаеше от подкрепа. За това, че надигаше глас срещу несправедливостите. За това, че си съдираше кожата, борейки се да подобриш условията на живот на най-нуждаещите се в нашата сфера, без да чакаш нищо в замяна. Не може да се забрави, че в нашата професия много неща се подобриха благодарение на твоите огромни усилия в течение на много години, без да се предадеш никога. Адмирации! Благодаря ти че споделяше с мен през всичките тези години твоята мъдрост. Твоя хумор! Обичам те много! Винаги ще те нося в сърцето си. Благодаря, Пилар!”
С много топлина с Пилар Бардем се сбогува и сестрата на Пенелопе – Моника Крус, също актриса: „Винаги ще те помня усмихната и винаги ще се чувствам късметлийка, че съм била част от живота ти. Благодаря за всичко, което ни оставяш, за твоите грижи и за твоята неуморна борба… Родени сме с теб в един и същи ден и откакто животът ни събра, винаги сме празнували рождените си дни заедно. Така ще бъде и занапред. Ще продължа да духам свещичките и за двете ни, защото макар да си отиде, сигурна съм, че ще те чувстваме винаги до нас и ще продължиш да се грижиш за всички ни, както винаги. Много ще ни липсваш, Пилар!”
About The Author
