„Комуникационната операция” за дестабилизиране на Куба, в чието провеждане кубинският външен министър Бруно Родригес обвини САЩ, получи своята сакрална жертва. Вътрешното министерство на страната съобщи, че вечерта на 13 юли при безредици в квартал Гуинера на Хавана, предизвикани от атакувала тамошния полицейски участък „група антисоциални и престъпни елементи”, е бил убит един от нападателите – 36-годишният Диубис Лауренсио Техеда, който имал и предишни противообществени прояви. В сблъсъците агресивната група, въоръжена с прътове, ножове и камъни, ранила няколко полицаи, подпалила контейнери за смет, прерязала електрически кабели и извършила още „вандалски актове”. При ответните действия на силите на реда са ранени и неколцина от нападателите, а Техеда е загинал. „МВР изразява съжаление за кончината на това лице при описаните обстоятелства, насред една сложна ситуация, в която трябваше да се опази спокойствието на гражданите и вътрешния ред,” се посочва в съобщението.
Вестта за гибелта на Техеда дойде точно по време на излъчваната пряко пресконференция на външния министър на Куба Бруно Родригес. Тя бе посветена на събитията в Куба от последните дни и на ролята в тях, изпълнявана от САЩ – както чрез задушаващия ефект на антикубинската блокада, така и чрез манипулации в социалните мрежи.
Родригес държеше да отговори и на коментарите на президента на САЩ Джо Байдън по темата. В тях Байдън изрази подкрепа „за кубинския народ и за неговия повик за свобода, за облекчаване на трагично лошия контрол над пандемията и на десетилетията репресии и икономически страдания”, причинявани от „авторитарния режим в Куба”. Байдън добави, че „Съединените щати призовават кубинския режим да чуе своя народ и да служи на неговите нужди в този ключов момент, вместо да се занимава със собственото си обогатяване”.
Бруно Родригес нарече тези изявления „лицемерни и цинични” и посъветва: „Добре би сторил президентът Байдън, ако сам чуе кубинския народ, който многократно се е обявявал против блокадата. И ако иска нещо да направи, да вземе да я отмени”.
Родригес подкани Байдън също така да потвърди или да опровергае данните, че регистрираната в САЩ компания, лансирала инициативата „SOS Cuba”, идеята за „хуманитарен коридор” и цялата нагнетявана в социалните мрежи антиправителствена истерия, е финансирана от щата Флорида, Държавния департамент на САЩ и USAID.
Външният министър разкри подробности за технологията по ударното режисиране на „измислен социален бунт” на острова в рамките на броени дни чрез масово включване на ботове и тролове в „комуникационната операция” по дестабилизиране на обществения ред, експлоатирайки реалните трудни условия, създадени от блокадата и пандемията. Родригес изрази възмущение, че САЩ използват екстремалната ситуация около Ковид-19, за да засилват още повече агресивните си методи на натиск срещу Куба, като същевременно прилагат и откровени лъжи и манипулации.
Наистина абсурдно звучат критиките, отправяни към кубинското ръководство, че се справяло зле с пандемията, след като дори и при действителния ръст на заразяванията от последните седмици, показателите на Куба остават многократно по-добри, отколкото на самите САЩ, а и на повечето други държави. И заслугата за това е на безплатното, общодостъпно и качествено здравеопазване, осигурявано на гражданите от социалистическата държава, която „комуникационната операция” сега се опитва да пропуква.
Ето и общодостъпните данни за заразени и починали от Ковид-19. В 328-милионните САЩ има общо около 40 милиона заразени и 607 хиляди починали. Това прави 10 337 заразени и 185 починали на 100 000 души. В 211-милионна Бразилия заразените са около 19 милиона, а починалите – над 500 хиляди. Или 9000 заразени и 252 починали на 100 000 души. В 11,5-милионна Куба заразените са общо 215 хиляди, а починалите са само 1405. Тоест – 1900 заразени и 12,39 починали на 100 000 души.
Същевременно обаче е факт, че Куба се сблъсква с много по-големи трудности в битката с Ковид-19, отколкото други държави, защото е принудена да го прави в условията на продължаваща блокада, която ѝ пречи да закупува в чужбина остро необходими медицински материали, техника, суровини, храни. Блокадата продължава вече над 60 години с постоянни усилия за изтощаване и сриване на кубинскатта икономика, но се ожесточи допълнително по време на мандата на Доналд Тръмп в Белия дом. Той въведе още над 240 пакета санкции, удрящи по международните банкови разплащания на Куба и по трети страни, партниращи си с нея.
Тези болезнени условия целенасочено са експлоатирани от лансираната от Маями кампания в социалните мрежи „SOSCuba”, която масирано внушава на кубинците, че виновно за неволите им е само ръководството на страната, а не задушаващата родината им политика на САЩ.
Правителството на Куба отговори по обичайния си начин – с открит и пряк диалог с народа, който наистина страда, но не от кубинската, а от американската политика. През уикенда президентът Мигел Диас-Канел обиколи улиците на разположения недалеч от Хавана град Сан Антонио де лос Баньос, където бяха регистрирани първите вълнения. Той разговаря директно с излезлите да протестират хора. После в обръщение по телевизията увери, че всеки, който искрено е разтревожен заради трудностите на страната, ще бъде чут, но няма да се допусне манипулация със ситуацията, нито злонамерени действия на платени от външни сили наемници. Президентът призова на улиците да излязат и защитниците на революцията, за да се чуе реалният глас на народа. И още в неделя, 11 май, на много места протести и контрапротести вървяха едновременно. Така бе например край Капитолия в Хавана, където поддръжниците на революцията бяха повече от противниците, но в много чужди медии и из социалните мрежи се тиражираха кадри оттам, представени само като антиправителствена проява.
Това вече се затвърди като практика при последвалите шествия в подкрепа на революцията, представяни с обратен знак в чужбина и в мрежите.
Целта на антикубинската кампания е да се внуши, първо, впечатляващ размах на антиправителствени настроения, и, второ, че „режимът” в Хавана мачка собствения си народ. Така порой от фалшиви новини и снимки от други държави, представяни за кубински, заля Фейсбук и Туитър, при това без никакво особено старание да се наподобява достоверност, че дори и с откровени признания на коментиращи, че „трябва да се действа дори и с лъжи”, за да се свалят „негодниците” в Хавана.
Нашумя снимка от протестите в Египет през 2011 г., тиражирана сега като „кубинска”. По същия начин бе употребено и видео от шествие в Буенос Айрес, празнуващо спечелването от Аржентина на „Копа Америка”.
Завъртя се и кадър с ранено в главата момче с надпис: „Кубинско дете току-що агресивно е атакувано от кубинските комунистически сили”. Но това веднага бе разобличено включително и от испанската държавна телевизия RTVE, която пусна едър надпис „измама”, публикувайки оригиналната поредица снимки, дошли от Венесуела. Пострадалото дете на тях е ранено от въоръжената банда „Коки”, тероризирала квартал в Каракас и затова разгромена от венесуелските сили за сигурност в операция през последните дни.
Появи се и снимка на бившия кубински президент Раул Кастро, слизащ от самолет, с надпис, уверяващ, че той е избягал във Венесуела. Само че кадърът се оказа от негово пристигане там за международен форум, състоял се през 2017 г. А пък самолет на венесуелската армия, заснет при военни учения в страната си през 2019 г., бе представен като докарал в Куба венесуелски военни части за потушаване на протестите.
Друг нашумял случай с пълна дезинформация е тиражираното „превземане“ от антиправителствени демонстранти на град Камагуей и „ареста“ на местния ръководител на Кубинската комунистическа партия. В действителност центърът на Камагуей бе залят от демонстранти, подкрепящи революцията, а по телевизията бе излъчено интервю с водача на ККП, който продължава да работи спокойно на поста си.
Междувременно в Хавана бяха публикувани и подробни отчети от колко фалшиви профила, уж регистрирани на острова, а всъщност идващи главно от САЩ и Испания, целенасочено се подклажда и преекспонира „социален взрив”.
Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор направи следния красноречив коментар: „Това са медийни кампании. Случаят с Хавана от неделя получи необичайно широко отразяване. Питам: дали по същия начин беше поднесена информацията за трагичното убийство на президента на Хаити?… Дали по същия начин бе отразено онова, което става в Чили? Което става в Перу? Което се вижда по демонстрациите в Колумбия? Разполагаме ли ние, мексиканците, с такава широка информация? Занимават ли се традиционните медии в Мексико равнопоставено с всичко?”
Обрадор бе категоричен и за необходимостта от отмяна на антикубинската блокада на САЩ: „Ако наистина се цели да се помогне на Куба, първото, което трябва да се направи, е да се суспендира блокадата на Куба, както иска мнозинството от страните по света. Ето това би бил един наистина хуманитарен жест. Никоя страна на света не бива да се държи в обсада, блокирана. Това противоречи до крайна степен на човешките права“.
В същия дух се изказа и президентът на Аржентина Алберто Фернандес, който заяви в радиоинтервю: „Настоях пред Г-20 да бъдат отменени всички блокади. От тях не страдат правителства, а страда обществото. Нанасят на Куба, на Венесуела неизчислими щети. Как е възможно да възпрепятстват достъпа на Куба до респиратори?!. Няма нищо по-антихуманно от това, да блокираш икономически една страна насред пандемия”.
Венесуелският президент Николас Мадуро потвърди безусловната подкрепа на своята страна за Куба, подчертавайки, че най-добрата помощ за „благородния кубински народ” е САЩ да отменят блокадата си.
Президентът на Боливия Луис Арсе също декларира своята „пълна подкрепа за кубинския народ в неговата борба против дестабилизационните действия”. Той отбеляза още, че „колкото повече Куба напредва в здравеопазването и науката, с толкова повече дезинформация и чуждестранни атаки се сблъсква”. Арсе добави, че „проблемите в Куба трябва да се решат от самите кубинци, без никаква намеса, вай-малко пък от онези, които поддържат тази престъпна блокада вече над 60 години”.
Разбира се, в Латинска Америка има и десни лидери, които заемат точно противоположни позиции – като например президентът на Бразилия Жаир Болсонаро. Той изрази „цялата си подкрепа и солидарност за кубинския народ” в исканията му за „край на жестоката диктатура, която от десетилетия убива свободата, докато продава пред света илюзията за социалистически рай”.
В отговор кубинският външен министър Бруно Родригес посъветва Болсонаро да се заеме с тежката ковид-криза в собствената си страна и със започнатото срещу него разследване за корупционни нередности при покупка на индийска ваксина, вместо да се занимава с „повърхностни” оценки за Куба.
Впрочем, из Латинска Америка, където народите най-добре знаят какво ѝ коства на Куба вече 62 години да се опълчва на САЩ и да отстоява независимостта си напук на жестоката американска блокада, се разраства вълна от масови и многобройни прояви на солидарност с Острова на свободата. Социални движения, синдикални и неправителствени организации, правозащитници и интелектуалци, а както видяхме, и държавни лидери с лява ориентация като президентите на Аржентина, Боливия, Венесуела, Мексико, изразяват твърда подкрепа на Куба, очевидно подложена на агресивна дестабилизационна кампания, и настояват за най-важното – незабавна отмяна на задушаващата блокада на САЩ.
За същото настоява и Асоциацията за приятелство „България-Куба“: „Светът иска най-после блокадата да бъде свалена, Куба и кубинския народ да бъдат освободени от многобройните и нагли опити от страна на САЩ за вмешателство във вътрешните работи на суверенна държава, каквато е Република Куба. Светът вече бързо разпознава стила на инициираните отвън така наречени „цветни революции“. Те преминаха през различни страни по света, и в Източна Европа, и в арабските държави. Навсякъде последиците са разрушителни за народите на тези страни, за тяхната икономика и социална сфера, за науката, образованието, здравеопазването, за културата им; за суверенитета им. Те предизвикват и залагат конфликти, които продължават да управляват дистанционно. Вярваме, че кубинския народ вижда и разбира това, и че както винаги ще защити свято своята повече от 60-годишна революция, своето партийно и държавно ръководство, своята съдба на горд и свободен народ.“
About The Author
