Идват все по-нагнетяващи напрежение новини и все по-шокиращи подробности около хаитянската трагедия с убийството на президента Жовенел Моиз. Министърът по електоралните въпроси на Хаити Матиа Пиер днес добави още ужасяващи детайли към картината на престъплението, като разказа в интервю за колумбийското радио W, че преди да го убият, наемниците са изтезавали Моиз и са му отрязали едната ръка и единия крак. Според Пиер нападателите са се опитвали да принудят президента да напише писмо за оставка, но не са успели и накрая са го застреляли.
Неясно остава кой е поръчителят на зверската разправа и какъв е бил мотивът, след като Моиз така и така е трябвало да се оттегли от поста си след насрочените за 26 септември избори. Факт е обаче, че той е бил в конфликт с много политически опозиционери, както и с влиятелни бизнесмени.
Разследващите се опитват да разберат и дали в заговора са участвали членове на президентската охрана, защото тя не е реагирала на нападението. Не е имало престрелка между нея и атакуващите, които крещели, че това е анти-дрога операция на американската агенция за борба с наркотрафика DEA. Защо охранителите на президента са решили да се подчинят, тепърва ще е установява.
Неадкватна е била реакцията и на специалните полицейски сили, все пак появили се край президентската резиденция при автоматичните сигнали за атака. Първо, вместо обичайния 65-членен състав на тези сили в онази нощ са успели да съберат едва 15 полицая. И те, след като видели, че улицата към резиденцията е блокирана от колите на въоръжените нападатели, също се спрели, съобразявайки се с виковете, че това е акция на DEA.
На 8 юли в столицата Порт-о-Пренс с активното участие на местни жители бяха заловени по-голяма част от извършителите на престъплението. 15 от 17-те задържани се оказаха колумбийци, повечето бивши военнослужещи от армията на страната си, а двама са американски граждани от хаитянски произход. Други трима души от наемническата група са били убити изглежда от вбесената тълпа, която е подпалила и повечето от колите, използвани в акцията – което пък поставя въпроса какви улики в тези коли може да са били унищожени при изгарянето им. Още 8 души от наемниците се издирват. Същевременно бе съобщено, че 11 души от групата се били укрили в посолството на Тайван и полицията ги арестувала там. Още няма яснота кои от 17-те задържани са тези 11 души.
Излизат подробности и за личностите на наемниците, като под специален фокус са двамата американски граждани – Джеймс Солаж и Жозеф Венсан. И двамата твърдят, че са били само преводачи на колумбийските участници в групата. Солаж, който уверява, че си намерил тази работа през интернет, обаче не е случаен човек. По-рано е работел като охрана в посолството на Канада в Порт-о-Пренс (Канада традиционно играе доста важна роля в хаитянските дела), а също така е бил бодигард и на влиятелен бизнесмен, който е в конфликт с президента Моиз.
Колумбийските участници в наемническата група също са показателни типажи. Един от тях е 41-годишният Гросо Гуарин, бивш служител в колумбийската армия, смятан за един от най-добре подготвените в нея. Друг от същата компания – Еладио Урибе Очоа – през 2019 г. е обвинен от специализирания колумбийски Съд за мира за извършени през 2008 г. в Антиокия убийства на цивилни, представени като „партизани”, за да се вземат полагаеми награди.
Междувременно в Порт-о-Пренс очевидно се разгаря и борба за власт. За поста на временен президент след смъртта на Моиз претендират едновременно двама премиери – Клод Жозеф, който бе министър-председател в момента на трагедията, и Ариел Анри, когото самият Моиз обяви, че назначава за нов премиер само ден преди убийството. А от 9 юли се появи и трети претендент да е държавен глава – това е председателят на Сената Жозеф Ламбер, избран с гласовете на 8 от 10-те сенатори, чийто мандат още не е изтекъл. Иначе повечето членове на двукамарния хаитянски парламент са с изтекли мандати и на практика законодателният орган не функционира още от началото на годината.
Съветът за сигурност на ООН, както и САЩ, обаче обявиха, че признават за изпълняващ длъжността на президента Клод Жозеф. Самият Жозеф на свой ред изрази съжаление, че на фона на трагедията други политици в страната му се опитват да се възползват от бъркотията, за да заграбят властта, която него лично не го интересувала – той само искал да се проведат нови президентски избори. И посочи като срок за тях началото на идната година.
Жозеф отправи апел към САЩ и ООН да изпратят в Хаити военни сили, за да се гарантирала инфраструктурата на страната. Говорителката на Белия дом Джен Псаки обяви във Вашингтон, че САЩ ще помогнат като изпратят в Порт-о-Пренс само агенти на ФБР и на Департамента по вътрешна сигурност, които да се включат в разследването. Висш представител на американското правителство увери агенция Ройтерс, че засега САЩ не смятат да изпращат свои военни сили в Хаити.
Клод Жозеф обяви също отмяна на въведеното по-рано от самия него извънредно положение в страната, както и възстановяване на въздушните полети, които бяха прекъснати. Нормализирането на живота в страната е жизнено необходимо, тъй като голяма част от бедното население разчита за прехраната си най-вече на амбулантна търговия, а поне 1,5 милиона хаитянски деца зависят от помощи, идващи от чужбина.
Съседната Доминиканска република, разположена заедно с Република Хаити на общия остров Хаити, все още не е отворила границата си, която бе затворена след убийството на Жовенел Моиз. За неколцина от наемниците, извършили разправата, се доказа, че са влезли именно през Доминиканската република.
About The Author
