В неделя малкото планинско градче Лайтън в Британска Колумбия се превърна в едно от най-горещите места в света. След това, в понеделник, в Лайтън стана още по-горещо – 47,9C – което е по-топло, отколкото някога е било в Лас Вегас, намиращ се на над 2000 км на юг. Във вторник температурите в канадското градче достигнаха нов рекорд – 49,6C. В сряда отново температурите бяха рекордни.
Лайтън се намира на 50 градуса северна ширина – приблизително толкова, колкото и Лондон. В тази част на света никога не би трябвало да става толкова горещо. В понеделник в Сиатъл също бе отчетен нов температурен рекорд от 42.2C , което е по-горещо, отколкото някога е било в Маями. В Портланд новият рекорд от 46.6C надминава значително най-топлия ден, регистриран някога в Хюстън, Тексас.
Тази гореща вълна е резултат от една перфектна буря, която се заформя от дълго време. След векове на изгаряне на изкопаеми горива и десетилетия на предупреждения от страна на учените е време да го кажем: намираме се в извънредна климатична ситуация.
Именно планините на тихоокеанското крайбрежие имат съществена и уникална роля за тази гореща вълна е възможна. Изменението на климата не само затопля повърхността на планетата, но и цялата тропосфера на Земята – най-ниският слой на атмосферата, където се “случват” метеорологичните явления. Това важи с особена сила за планинските райони, където температурите се повишават още по-бързо, отколкото на други места. Когато снегът и ледът се отдръпнат или дори изчезнат от планините, голата почва под тях може да се затопля безпрепятствено. Проучване от 2015 г. установява, че планинските райони на височина над 2000 м се затоплят с около 75% по-бързо, отколкото местата с по-ниска надморска височина.
По-топлите планини, както и сушата, обхванала Западна Северна Америка – най-тежката суша в записаната история – допринесоха за появата на „топлинен купол“ под високо налягане, който се самоподсилва и създава тези наистина екстремни условия по тихоокеанското крайбрежие. Сухият въздух, който се спуска по планинските склонове към океана, създаде буквално тенджера под налягане, в която температурите се покачиха до невиждани досега стойности.
Надолу по течението на река Лайтън вече са в сила предупреждения за наводнения в речните долини, тъй като внезапното топене на снеговете и ледовете е довело до появата на прииждащи буйни води. В момента канадските ледници се топят толкова бързо, че наводняват населени места и без да има валежи.
Образите, които трябва да запомним от тази гореща вълна, не са на разхлаждащите се в плувни басейни и фонтани хора, а тези на приятелите и съседите, които насред пандемия споделят климатици в град, който е с десетки градуси по-топъл от нормалното. Както и младите хора, които изискват действия за климата от политиците, които са ги обещали, но не ги изпълняват. Това е безпокойството да не знаеш кога или къде ще бъде следващата гореща вълна, но да знаеш, че тя идва.
Това са събитията, които трябва да ни отворят очите и да осъзнаем, че изменението на климата не е научен проблем, а проблем на човешките права.
Докато температурите в Сиатъл и Портланд спадат, в други части на Северна Америка и света горещата вълна тепърва започва. Работниците във фермите в долината на Якима ще трябва да се справят с температури над 38°C поне до следващия понеделник. В някои части на Пакистан и по крайбрежието на Персийския залив горещите вълни вече достигат температури, които са твърде високи, за да могат дори здрави хора да оцелеят на открито.
Това е извънредна ситуация и за общественото здраве.
Ако климатът е това, което определя дадено мястото – формата и характера на нашите квартали, видовете растения и животни, които виреят наблизо, дейностите, на които можем да се наслаждаваме – тогава чрез климата ние променяме това, което ни прави нас самите.
„В някои части на Западна Канада е по-топло, отколкото в Дубай“, казва Дейвид Филипс, старши климатолог в канадската агенция по околната. “Това просто не е нещо, което изглежда канадско“, добавя той.
Най-шокиращото е, че всичко това се случва при глобално затопляне от само два градуса по Фаренхайт за 150-те години, откакто сме започнали да изгаряме изкопаеми горива в големи мащаби. При сегашното развитие на събитията, за половината от това време ще се затоплим с още три до пет градуса.
Според Междуправителствената експертна група по изменението на климата, водещата световна организация на учените в областта на климата, изграждането на свят, който може да процъфтява, на този етап ще изисква „бързи, широкообхватни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото“. Изменението на климата не е просто нещо, което се случва, то е поредица от избори, направени от действителни хора, които споделят тази планета с нас. Съпротивата срещу икономика, изградена върху извличането на ресурси, трябва да бъде увеличена и съчетана с обезщетения за климатичните промени за хората и местата, които са най-засегнати.
Намираме се в извънредна климатична ситуация. Не можем да чакаме някой друг да направи нещо, трябва да се справим сами. Родени сме в точния момент, за да помогнем да се промени всичко.
*Ерик Холтхаус е метеоролог, автор на книгата „Земята на бъдещето“ и основател на „Currently“ – метеорологична услуга, създадена за следене на извънредни климатични ситуации.
About The Author
