Мехди Мотахарния (роден през 1965 г. в Кашан) е професор в Ислямския свободен университет в Гом, в Техеран и гост-преподавател във висшите национални университети по отбрана. Бил е директор на Изследователския институт за социални науки и революция на Централната организация на Ислямския свободен университет. Автор е на книги и статии в областите на социалните и политическите науки, футурологията, комуникацията, медиите, сигурността и психологическите операции.
Ебрахим Раиси спечели 13-тите избори за президент на Ислямска Република Иран. Мандатът на Хасан Рухани начело на правителството скоро ще приключи. Какво е състоянието на иранското общество след 8 години управление на Рухани? Какво е наследството на правителството му по отношение на икономиката и международните отношения?
Иранците съществуват в различни социални класи. В Иран по-ниските слоеве страдат от постоянна бедност, а средните също са под прага на бедността. Това ниво на бедност и икономическа нестабилност причинява недоволство сред хората. Разходите за живот са високи. Недоволството от стандарта на живот е високо.
Наследството на управлението на Рухани е различно за различните класи. Това наследство отразява взаимовръзката между икономиката и международните отношения. Първото правителство на Рухани, което успя да постигне ядреното споразумение между Иран и групата P5+1, постигна и увеличение на икономическия растеж.
Но той имаше мощна вътрешна опозиция в Иран, която го обвиняваше в лошо управление. Имаше и международен натиск чрез санкции. Тръмп се отклони от ядреното споразумение и това доведе до икономически спад и обезценяване на националната валута. Инфлацията и рецесията се комбинираха, а корона кризата влоши ситуацията.
По време на втората администрация ва Рухани въпросът за ядрената сделка беше сериозно оспорван от една страна от от вътрешната политическа конкуренция на Рухани, която сега дойде на власт, и от друга страна от Тръмп. Така икономическата и международна ситуация костваха трона на това управление.
Сега правителството на Байдън изглежда работи усилено, за да възобнови ядреното споразумение във Виена. Но трябва да се каже, че това е началото на дълъг път.
Твърди се, че икономиката е най-големият проблем за иранците днес. Каква трансформация ще предприеме Ибрахим Раиси в икономическата политика? Решението на икономическата криза в самия Иран ли се крие, или е част от външнополитическия контекст?
Икономиката беше най-важният въпрос на изборите през 2021 г. Кандидатите говориха за задоволяването на най-основните нужди на хората, преди да говорят за икономика. Дори приоритетите на кандидатите като бившия шеф на Централната банка Хеммати бяха преди всичко свързани с въпроса за препитанието. По времена кампанията се повдигаше въпроса за изплащане на безвъзмездни средства, за да могат хората да покриват основните си жизнени нужди.
Дали решението на икономическите проблеми е в сами Иран или извън него? И на двете места е. В Иран трябва да се прилага правилна икономическа програма, да се възприеме ефективен модел на икономическо развитие, подходящ за социалната и икономическа структура на Иран. От друга страна, иранската икономика трябва да реши проблемите си със системата на международните отношения. Иран трябва да промени своята стратегията за поведение и действие в международен план. Но дали това ще бъде направено? Съмнително е.
Избирателната активност бе под 50%. Какво означава това за иранската политика?
Изборите бяха съревнование между фундаменталисти и реформатори. Някои реформатори пряко или косвено не насърчиха участието в изборите. Мир Хосейн Мусави, който е под домашен арест, направи изявление, че няма да гласува. Друг лидер на реформаторите – Мехди Каруби, заяви, че подкрепя Хеммати. Така възникна пропаст между лидерите на реформаторите като Хатами и Мусави, както и между Таджзаде и Каруби. Във всеки случай тази ситуация доведе до победа на фундаменталистите и до поражение за реформистите. Има голям брой невалидни гласове – почти 4 млн. (повече от броя гласове за втория кандидат). Тази ситуация показва, че се е провел нов вид състезание между тези, които са казали “да“ или „не“ .
Според официалната статистика избирателната активност е 48% . Около 10% от тях са невалидни бюлетини. Президентът има 17,5 милиона гласа. Подкрепата за него трябва да бъде взета под внимание. Той каза, че няма да действа с пристрастие към определена фракция. Според редица анализатори реформаторите са основните губещи на тези избори.
В момента Иран и P5 + 1 са във Виена и обсъждат възобновяването на ядрена сделка. Каква роля ще играе правителството на Ебрахим Раиси в отношенията на Техеран със световните велики сили като САЩ, Великобритания, Европейския съюз, Русия и Китай?
Външната политика не е в ръцете на президента. Президентът е ръководител на изпълнителната власт. Външната политика се провежда от върховния водач. Властта на президента идва от близостта до този лидер. Ебрахим Раиси е в съдебната система от началото на Ислямската република и няма опит на дипломатическата сцена. Той има проблеми с правозащитните организации и срещу него са наложени санкции от САЩ. Някои смятат, че неговото присъствие ще смути преговорите по ядреното споразумение.
Все пак каква е Вашата прогноза за изхода на преговорите във Виена?
Планът за връщане на САЩ и Иран към ядрена сделка е подготвен през последните месеци на управлението на Рухани. Началото на тези преговори е с разрешението на върховния лидер на Иран. Целта е да се постигне отмяна на всички санкции срещу Иран.
Изглежда, че правителството на Байдън се опитва да върне Иран към ядреното споразумение, за да контролира Иран в други области. То иска да разшири обхвата на официалните преговори с Иран и да се върнете към пълно изпълнение на споразумението при изпълнение на американските условия.
В тази връзка в момента виенските преговори са изправени пред много предизвикателства, въпреки съществуващия оптимизъм. От известно време Иран иска да има отношения със света, основани на взаимност и на условия, поставени от Техеран. От друга страна, другите страни следват собствените си цели. Международните отношения винаги са властови отношения. Ислямската република се опитва да увеличи ролята си в региона и да използва тази сила, за да повлияе на международната система. Иран със своя геополитически код и геостратегически геном се опитва да окаже по-голям натиск върху своите съперници и вражески държави, като укрепва отношенията си с групи в региона, близки до идеологията на Ислямската република.
Завръщането на Иран в международната общност и други международни организации е функция от договореностите с Вашингтон. Според мен конфронтацията между Иран и САЩ не може да приключи скоро. Санкциите могат да бъдат облекчени, но не всички санкции ще бъдат отменени.
About The Author
