Известни журналисти, председатели на журналистически организации, ръководители на медии и представители на свързани с медийната среда институции се събраха в зала 6 на НДК на дискусия „Държавата и медиите”, свикана от министъра на културата проф. Велислав Минеков.
Във встъпителното си слово министърът, нашумял напоследък с острия си спор с генералния директор на БНТ Емил Кошлуков (който не се появи на дискусията), оповести, че е замислил инициативата „на четвъртия ден след влизане в министерството”, защото е необходимо „да започнем да говорим за това, което не казахме през последните 10 г.”. Проф. Минеков изтъкна още: „Време е да започнем искрен разговор за състоянието на медийното пространство, да разберем какво се случи през годините. Време е да разберем как от 34-то стигнахме до 112-о място по свобода на словото, какво е значението на СЕМ и чия е собствеността на медиите.”
Цялата дискусия беше излъчвана на живо на страницата на културното министерство във Фейсбук. С изказванията и изнесените данни ще бъдат запознати в детайли също така и министерствата на вътрешните работи, на икономиката и на финансите. Идеята е да се създаде и работна група от медийни специалисти, които да действат по предлагане на ефективни решения на проблемите в сектора.
Дискусията започна с видеообръщение на известната журналистка и евродепутатка Елена Йончева. „От години се опитвам да привлека вниманието върху медийната среда. Никой министър не изведе развитието на медиите на дневен ред. Страната ни само за 10 г. се срина главоломно в класациите за свободата на медиите. Причините са известни на всички – концентрация на собствеността, силна политическа и икономическа зависимост, фалшиви новини”, каза Йончева.
Според нея „в България беше убита самата журналистика”, а „най-потресаващото е, че това 112-о място не притесни никого”.
Йончева подчерта, че в Европейската комисия и Европейския парламент на състоянието на медиите се гледа като на приоритет и този показател е ключов за определяне на нивото на демократичност на страната ни. Йончева припомни още, че за първи път през миналата година бе включен мониторинг на медиите в България. Новият доклад се очаква в края на юли т. г.
Евродепутатката посочи още: „Насочила съм усилията си в две посоки. Първата е да има стандарти относно реалната собственост на медиите. Необходими са правила, които да изясняват при какви условия и как политически лица могат да имат медии. Едно е да има партиен вестник и телевизия, съвсем друго е да виждаме политици, които монополизират цяла медийна среда. Другата тема е разследващата журналистика, която е скъпо и опасно начинание”. Йончева подчерта, че е необходимо да се засили защитата на разследващите журналисти, а финансирането на медии да минава през неправителствени организации, за да не отиват средствата „при свои хора”.
Работата на дискусията „Държавата и медиите” премина в три панела. Първият от тях – „Собственост и концентрация на медиите” – бе с модератор журналистката Весислава Антонова. Другите двама панелисти бяха Розита Еленова от СЕМ и Мехти Меликов, директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в министерството на културата.
Целта на медийния закон бе да се изсветли собствеността, но това не стана, коментира Меликов, обяснявайки и колко ограничени са ресурсите и възможностите на неговата Дирекция, отговаряща и за регистрирането на доставчиците на медийни услуги. През миналата година са направени 50 проверки и са съставени 29 акта, разказа Меликов. И добави, че министерството на културата е търсило съдействие от МВР по осем случая, по които не може да се установи кой е медийният собственик. Въпросните казуси са свързани с около 15 медии. Меликов посочи още, че работна група обсъжда промени, с които да се преодолеят недостатъците в т. нар. „закон Пеевски”, постановил регистрирането.
Известният медиен експерт и преподавател Петко Тодоров се включи в дискусията, подчертавайки, че именно в контекста за изясняване на собствеността на медиите, на първо място трябва да се установи чия собственост са БНР и БНТ – тъй като това не е регламентирано ясно в действащия в момента и многократно преправян Закон за радиото и телевизията. Тодоров настоя, че са крайно необходими устройствени закони за БНР и БНТ, както това отдавна е направено в други европейски държави. Той обърна внимание, че в момента двете обществени медии всъщност изобщо не отговарят на формулирания само на думи техен обществен статут. Тодоров изтъкна, че е належащо създаването на обществени съвети към БНР и БНТ, които да отговарят реално на това определение.
Журналистът Светослав Терзиев от в. „Сега” се обърна към представляващата в панела СЕМ Розита Еленова с въпроса как е възможно въпросният регулатор да се прикрива с европейска директива за регулиране на видеосъдържанието и покрай нея да си присвоява функцията да контролира практически на всички медии, вече включващи и видеоплатформи. Особено притеснително според Терзиев е и предупреждението на СЕМ, че скоро медиите ще трябва и да си плащат за този нежелан от тях контрол.
Еленова отговори, че предвидената за въвеждане такса за регистрирането нито е инициатива на СЕМ, нито ще отива в негови сметки, а ще се събира централизирано в бюджета. От думите ѝ се разбра също, че самият СЕМ се чувства претоварен с новите функции, за които очевидно не разполага с необходимия кадрови ресурс.
Вторият панел на дискусията бе под надслова „Прозрачно публично финансиране на медиите”. Модератор бе Евелина Кирилова, директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол” в министерството на културата. Като панелисти участваха представители на АБРО (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори) и на БНР.
Кирилова съобщи за установена от министерството сума в размер на около 10 милиона лева, които са били раздадени при предходното управление на различни медии.
Доцентът по журналистика във Великотърновския университет Иво Инджов настоя в изказването си за прозрачни механизми, чрез които държавата да предоставя финансиране на различни медии, като това непременно да става под контрола на независими обществени съвети и на също независим Фонд за качествена журналистика. Той изтъкна като крайно порочна практика действащото в момента заробващо финансиране на регионални медии чрез сключване на договори за доставка на медийни услуги с местните общински администрации.
В дискусията се включи и генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който предложи на другите медии у нас сътрудничеството на оглавяваната от него информационна агенция – например, да се споделят общи кореспонденти из страната съвместно с БНТ и БНР. Той също така предложи БТА като основна платформа за провеждането на предизборни дебати между различните политически лидери – формат, който отдавна не се използвал, защото политиците се оправдавали с конкуренцията между медиите.
Третият панел на дискусията носеше надслова „Свобода на словото и защита на журналистите”. Модератор бе журналистката от програма „Хоризонт” на БНР Силвия Великова. Сред панелистите бе председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, представителят на АЕЖ Иван Радев, председателката на Комисията по журналистическа етика проф. Нели Огнянова, както и представителка на пресцентъра на министерството на правосъдието.
Иван Радев от АЕЖ посочи, че всички политици, включително и министрите от настоящото служебно правителство, има да се учат как да общуват с журналисти. Той предложи също така служебното правителство да възстанови неправомерно орязаните от предходната власт с по 5% бюджетни средства за БНТ и БНР.
Ръководителката на СБЖ Снежана Тодорова припомни внесените от Съюза в Народното събрание точно преди 4 години предложения за законодателни промени, които да гарантират правата на журналистите и свободата на медиите. Тя обърна внимание, че на тези предложения не е даден ход от предишното парламентарно мнозинство.
На тежкото положение на регионалните медии, притискани от хватки за натиск от общински администрации и други силни местни фактори, обърна внимание Весела Вацева от Асоциацията на регионалните медии. Тя настоя за изготвянето на единен регистър за всички медии в България.
Проф. Нели Огнянова очерта дейността на Комисията по журналистическа етика и европейските рамки за саморегулиране и съвместно регулиране в медийния сектор.
Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ и коментатор на онлайн изданието „Барикада”, насочи вниманието към разрастващия се навсякъде по света, включително и в България, феномен на съдебни разправи с журналисти и медии, известен като SLAPP. Тя апелира за включване на механизми за осуетяване на такива разправи към предложенията за законодателни промени в защита на правата на журналистите. Според Къдринова е остро необходимо цялата гилдия да действа солидарно и единно в защита на журналистическите права, включително на синдикално и социално ниво.
Валери Тодоров, бивш генерален директор на БНР, изкоментира статута на СЕМ, над който де факто няма никой. Според него е необходим наистина независим обществен съвет, пред който СЕМ да е длъжен да се отчита, както това е предвидено в медийните законодателства на други европейски страни.
Бойко Станкушев, председател на Антикорупционния фонд, изрази задоволство от откровения ход на дискусията, но и скептицизъм спрямо журналистическата солидарност, която не се е проявила по никакъв начин, докато той самият навремето в продължение на над 3 години е бил разкарван по съдилища заради журналистическата си работа – точно по начина, който сега е осъждан от евроинституциите, визиращи практиките SLAPP.
Всички участници в дискусията поздравиха министерството на културата за тази инициатива и изразиха надеждата, че това е само началото на един постоянен обществен диалог за решаване на проблемите в медийната сфера. Представители на министерството пък посочиха, че за целта ще се върви към създаване на работна група от журналисти и медийни експерти, които да действат за търсене на ефективни решения.
About The Author
