Томас Коусън, Business Insider
Туомас Муража казва, че се е почувствал като “спечелил от лотарията”, когато е избран да участва в експеримента с безусловен базов доход във Финландия през 2018 г.
Журналистът на свободна практика е един от 2000-те безработни хора, които получават по 600 долара месечно в продължение на две години като част от подкрепян от финландската държава експеримент. Той е отговарял на условията за участие, защото заради непостоянните си източници на доходи му се е налагало да използва социални помощи в определени периоди.
Идеята за базов доход – безусловно, редовно плащане в брой на пълнолетни граждани – се превръща във все по-популярно политическо предложение през последните години, а експериментът, подкрепен от финландската държава, беше един от най-големите в света до момента.
Когато обаче резултатите от пробната програма бяха публикувани през миналата година, някои коментатори обявиха теста за провал, защото не е довел до значително повишаване на вероятността участниците да започнат работа.
Но едно нещо, което се пропуска в този тип коментари, че получателите на базов доход отчитат значително по-голяма удовлетвореност от живота и по-малко психическо натоварване от хората извън проучването.
За Муража експериментът с базов доход е бил трансформативен и той вече е гласовит привърженик на концепцията. “Базовият доход ще освободи креативността, ще увеличи равенството и ще осигури повече свободно време за всички“, казва той.
Той е използвал базовия доход, за за изплаща част от наема на жилището си, възлизащ на 2000 евро. Системата с базов доход също така е заменила старата сложна система за получаване на социални помощи, изискваща попълване на многобройни документи и присъствие на курсове за преквалификация,
Усещане за свобода и сигурност
Муража заявява, че макар експериментът да не е имал огромен финансов ефект върху живота му, тъй като в страната вече действа много щедра социална система, определено е имал значителен ефект върху неговото благосъстояние.
“Психологическите ефекти бяха позитивни. Базовият доход определено е за предпочитане пред старата система на ежемесечно попълване на сложни формуляри и участие в задължителни курсове”, казва той пред Business Insider.
Според него универсалният и безусловен характер на програмата са имали и дестигматизиращ ефект. “Безусловният базов доход би сложил край на унижението на бедните”, смята той.
Според условията на социалната система във Финландия, получаващите социални помощи могат да имат странични доходи до 300 евро месечно, след което трябва да започнат да връщат на държавата 50% от приходите си над тази сума.
През двете години на експеримента с безусловен доход Муража е можел да поема по-малки поръчки за работа без страх, че ще изгуби тези доходи, и също така е разполагал с повече време да се занимава със собствени творчески проекти.
“Базовият доход те кара да се чувстваш по-свободен. Не е нужно, например, да работиш всеки ден. Можеш да работиш само четири дни в седмицата, а в останалите да правиш каквото искаш – така че те освобождава да си креативен. А когато си креативен и мотивиран, това те прави по-продуктивен, дори ако не изчислявате производителността само чрез парите. Когато се чувстваш свободен, се чувстваш и по-сигурен. Тогава имаш мотивация да създадеш нещо. Това помага независимо с какво се занимаваш”.
Защо бедните да се чувстват зле?
Голяма част от критиките към финландския експеримент се фокусират върху факта, че не е довел до увеличаване нивата на заетост сред участвалите. В свой репортаж BBC заявява, че експеримента е оставил хората “по-щастливи, но безработни”.
Но Муража казва, че резултатите от експеримента трябва да се разглеждат от друг ъгъл. “Всички, получавали базов доход, се чувстваха по-удовлетворени от живота. Моят въпрос е: защо да не могат бедните или безработните да се чувстват удовлетворени?”. Той също така посочва, че макар експеримента да не е увеличил заетостта, той също така не я е намалил. “Така че това е по-добър вариант от обичайната система за социално подпомагане – защото участващите се чувствахме по-добре. Успехът трябва да бъде изчисляван по друг начин”, посочва той.
Друга често срещана критика към модела на безусловен базовия доход е това колко би било скъпо да бъде обхванато цялото население. Муража обаче е убеден, че въвеждането на такава схема е въпрос единствено на политически консенсус, а не на финансови ресурси. “Разбира се, че ще струва много. Но и безплатното образование струва много, обаче ние се справяме с това. Във Финландия имаме и безплатни магистрали, и това не е проблем. Въпросът е един: искаме ли да го направим?”
