Колумбия е адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. В Колумбия неравенството и бедността, която обхваща вече 45% от населението, се ширят все повече с всеки изминал ден, а в същото време още преди две години бяха понижени данъците за големите компании и се толерира елитите да изнасят капиталите си, където пожелаят.
Колумбия е адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. В Колумбия показателите за престъпността с всеки изминал ден растат, докато страната година след година заема все първото място по убийства на активисти за опазване на околната среда – през 2019 г. те бяха най-малко 64. Също така е в първите места по убийства на синдикални водачи.
Колумбия е адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. В Колумбия здравната система е в такова състояние, че доведе до над 75 000 починали от Covid-19 и 3 милиона заразени по време на пандемията. Само 10% от населението са имали възможност да се ваксинират с първа доза, докато елитите си купуват апартаменти в най-скъпите квартали на Мадрид, ремонтират ги и после ги препродават, печелейки милиони.
Колумбия е адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. В Колумбия мнозинството от гражданите не могат да си позволят пандемичната изолация у дома, защото не разполагат с никаква субсидия, с която да оцелеят. А същевременно страната се превръща в световен лидер по производство на кока – 70% от цялата продукция на планетата.
Колумбия е адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. В Колумбия властите се опитаха уж да редуцират бедността, вдигайки данъците на средната класа, или по-точно на онова, което е останало от нея, чрез реформа, претендираща да свали данъка върху доходите, но вдигаща индиректните данъци – онези, които удрят по всички, вместо да увеличи данъците на елитите и на големите компании.
Колумбия е адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. В Колумбия се превърна в стратегически съюзник на НАТО в Латинска Америка, докато нейните въоръжени сили убиват безпощадно деца.
Колумбия е адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. В Колумбия властта дивашки репресира гражданството – има вече 26 убити и над 400 „безследно изчезнали” в последните протести. Така, както това е ставало и в Чили, Еквадор, Перу или Бразилия. А причините, които предизвикват недоволството на гражданите, продължават да висят без решение.
Колумбия е адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. В Колумбия особено ярко се открояват неравенството и насилието – показателите, по които Латинска Америка е на първи място в света. В същото време страната демонстрира класово разделение и расизъм – толкова внушителни, колкото и анахронични, и брутални.
Колумбия е адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. В Колумбия народът се надигна срещу своите управници, също както през последните години направиха и чилийците, еквадорците или перуанците. В САЩ биха искали това да стане във Венесуела, Куба или Боливия, но в тези страни катастрофираха опитите за убийства, превратаджийските движения, натискът над военните, включително и самопровъзгласяванията на кафкиански президенти.
В крайна сметка – Колумбия остава адът, който САЩ мечтаят да установят и във Венесуела, и в Куба. И затова срещу тези две страни продължават да се прилагат безмилостни икономически санкции и най-дивашките и жестоки мерки, някои от тях – направо като военни похвати. Те водят до нечовешки недостиг на храни, медикаменти и основни продукти за гражданите.
Заради всичко това, когато виждате да пламват Колумбия, Чили, Перу или Еквадор, както става в последните години, мислете за Латинска Америка в нейната цялост на проблемите. Може би тогава, чрез един по-обобщен и по-малко сектантски поглед, ще може да се разбере, че големият проблем на Латинска Америка е икономическият и слугински модел, който се стараят да ѝ наложат Съединените щати.
* Луис Гонсало Сегура е бивш лейтенант от армията на Кралство Испания, уволнен заради разкритията си за битуващи в нея корупция, злоупотреби и анахронични привилегии. Автор е на документалната „Черна книга за испанската армия” (2017) и на романите „Крачка напред” (2014) и „Код червено” (2015).
About The Author
