Дълги празници за чудо и приказ приспаха у нас не само държавата, но и доста частни фирми. Включително и дъщерни на чужди компании. Включително и такива, ангажирани с договори с разни общини. Като например фамозната „Тексайд България”, тукашния клон на швейцарската „майка”, събираща по цял свят в свои контейнери използвани дрехи и обувки, които сортира и продава като стока втора употреба в Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка.
Такива контейнери има и из цяла София, откак Столична община сключи договор с „Тексайд България”. Удобни са – благосъстоятелни столичани си прочистват гардеробите от омръзнали им дрехи и обувки, тикват пакетите в някой от контейнерите, после фирмата сортира всичко и го продава из магазините си за стока втора употреба на по-малко благосъстоятелни граждани пак у нас. Направо швейцарски ред, спокойствие, социална субординация и чиста печалба за контейнeрособственика. Загадка е дали пада нещо и за общината. Но важното е, че ги няма вече някогашните хаотични пликове с използвани дрехи, които грижливи домакини оставяха „за бедните” край обикновените контейнери за смет и радваха напълно безплатно почти незабавно ревизиращите ги клошари.
Дългите великденски празници обаче произведоха една магия и върнаха времето на клошарската радост. В заможния софийски квартал Лозенец например предвеликденското прочистване на гардероби и шкафове задръсти, препълни, та чак заклещи и остави отворени капаците на много от контейнерите, маркирани с „Тексайд България”, „Столична община” и с герба на София. Швейцарско-общинарските стандарти обаче явно не предвиждат освобождаване на контейнерите в почивни дни.
Ето така цели фамилии от по-малко заможните квартали получиха възможност да се порадват на тази внезапно зейнала великденска благотворителност. Доста контейнери бяха превзети от тях, като по-младите и сръчни, покатерени върху щайги и кашони, или дори върху раменете на роднините си, съумяваха да измъкват от напращелите от дрехи контейнери най-разнообразни артикули. Повечето от тоалетите се пробваха и сортираха още там, на място. Каквото не ставаше или не се харесваше, оставаше нахвърлено наоколо – както се вижда на снимката по-горе.
Кой ще го прибира или изхвърля – и къде? – след празниците, не е много ясно. Понеже е извън контейнерите, фирмата собственик едва ли е отговорна за това. Общината очевидно още по-малко ще се ангажира – най-много да глоби живущите наоколо за нерегламентиран боклук.
Но пък я как се скъси веригата с достигане на старите дрехи до нуждаещите се от тях! Вместо да ги сортира някакво си швейцарско ноу-хау и после да печели от продажбата им в магазини за стоки втора употреба на способната още да пазарува средна класа, падналата още по-надолу класа направо си взе безплатно каквото ѝ беше потребно от първоизточника.
Малка великденска антипазарна революция. Да се смееш ли, да плачеш ли…
About The Author
