Така нареченият „край на ерата Кастро в Куба” от десетилетия е специален жанр в световната журналистика и политология. За това се говореше и след рухването на соцлагера през 1989-та, и след разболяването и оттеглянето на Фидел Кастро от властта през 2006-та, и след кончината му през 2016-та.
Сега същото се върти и по повод решенията на току-що завършилия Осми конгрес на управляващата в Хавана ККП, на който по-малкият брат на Фидел – Раул, слезе и от партийния връх, след като още през 2018 г. остави и поста на държавен глава. Конгресът затвърди смяната на поколенията в кубинското ръководство. За партиен лидер бе избран роденият през 1960 г. Мигел Диас-Канел, който е и президент на Куба от 2018 г.
Всъщност този процес на промени, обновление и приемственост не е изненада. Той е логично продължение на самата същност и динамика на Кубинската революция, която никога не се е самозатягала в схоластични форми и винаги е търсила адекватни на историческия момент решения.
В много свои изказвания, речи, интервюта, статии самият Фидел по различни начини често е изтъквал, че социализмът като обществена система не е веднъж и завинаги установен калъп, а е непрестанен процес на развитие и усъвършенстване, на движение и живот. Може да се припомни, че именно под ръководството на Фидел още в средата на 90-те Куба съумява да надмогне суровия „специален период” на икономически срив сред изчезването на бившите соцсъюзници, да се отвори за чужди инвестиции и смесени фирми със страни от ЕС и с Канада (най-вече в туризма) и да продължи с развитието на своя модел.
В същия динамичен дух действа и поелият след Фидел ръководството на Куба негов по-малък брат Раул Кастро. Той стартира „актуализация на социализма” и сочи за пример виетнамския модел на „социалистическа пазарна икономика”. През 2011 г. тогавашният Шести конгрес на ККП, който издига Раул за партиен лидер, подлага на широко всенародно обсъждане програмата за промени, наречена „Посоки на социално-икономическото развитие”. Тя съчетава запазването на социалните постижения на страната – най-вече безплатните, общодостъпни и висококачествени здравеопазване и образование – с частната и кооперативната инициатива в определени сектори. През 2019 г. – пак след широко обсъждане – с референдум е приета и нова конституция, регламентираща законово тези и още много промени. А началото на 2021-ва стартира и парична реформа за унифициране на циркулиралата в страната от 90-те насам двойна валута.
Завършилият в Хавана на 19 април т. т. Осми конгрес на управляващата ККП затвърди и форсира процеса на промените. Осъществи и смяна на поколенията в кубинското ръководство. Раул напусна партийния връх след два мандата – съгласно лимита за такива позиции, приет по негово предложение от предишния Седми конгрес на ККП през 2016 г. За нов партиен лидер сега бе избран 61-годишният компютърен инженер с голям опит на всички управленски нива Мигел Диас-Канел, който е и президент на Куба от 2018 г.
От 2019 г. той работи в ползотворен тандем с избрания съгласно новата конституция за премиер 57-годишен Мануел Мареро Крус, дотогавашен много успешен министър на туризма – отрасъла, носил мащабни приходи на Куба допреди разразяването на Covid-пандемията. На сегашния партиен конгрес опитният в изработването на ефективни икономически решения Мареро беше избран и за член на Политбюро на ККП.
„Приемственост” бе мотото на конгреса. Посланието е, че цялата мащабна модернизация, която преживява Куба от години, ще бъде интензифицирана като продължение на същността на Кубинската революция – да се отстоява независимостта на страната и нейния социално-политически модел, като се даде простор на всички работещи икономически механизми за развитието му.
Но е несериозно от всичко това да се очаква обрат в държавната система. „Краят на ерата Кастро”, който толкова се предъвква отново в последните дни, е само пропагандно клише, в което едва ли вярват и създателите му. Социализмът в Куба не е дошъл „със съветски танкове”, както многократно е напомнял Фидел още веднага след вододелната 1989-та. Кубинската революция е дело на самите кубинци и пак те решават накъде и как тя да продължи. Макар Фидел и да го няма вече, макар Раул и връстниците му и да са се оттеглили на заслужен отдих, техните и на тяхното поколение борби и идеали продължават да са неразривна част от исторически сформиралия се кубински национален характер, от силната му привързаност към независимостта и социалната ангажираност. Който смята, че това може да изчезне със смяната на ръководните личности в държавата, просто не познава кубинците. Или съзнателно говори глупости, за да поприпечели нещо от онези, които вече над 60 г. възприемат Острова на свободата като заседнал напряко в гърлото им кокал.
Има един много стар виц, който гласи: „В Куба никой не си дава зор да работи много, но всички си живеят добре – никой не гладува и фиестите са една през друга. Всички си живеят добре, но никой не спира да критикува управниците. Никой не спира да критикува, но щом на площада излезе Фидел, всички викат с цяло гърло: „Да живее Фидел!”…”
Била съм в Куба 7 пъти в интервала между 1984 до 2019 г.и съм я виждала във всички различни нейни следреволюционни периоди. Никога не ми се е случвало да разговарям с кубинец – пък бил той и най-върлият „апаратчик”, който да не започне така: „Ние изобщо не сме перфектни. Имаме толкова много недостатъци и грешки, които трябва да поправяме!” А после продължава: „Но… искаме да правим това сами, според собствените ни критерии, а не по рецепти, спускани отвън. Сами ще си решаваме съдбата!”
Така действа и станалият вече и партиен, и държавен лидер на Куба Мигел Диас-Канел. Когато в края на миналата година по съвсем открит, лансиран през социалните мрежи външен сценарий групи млади певци и артисти излязоха да протестират пред кубинското министерство на културата за „повече свобода” в творчеството и обществото, други кубински младежи се събраха в друг парк на Хавана, за да пеят, танцуват, рисуват, но и за да покажат, че всичко, което куца в Куба, трябва да се поправи с обща грижа, отговорност, конструктивен стремеж да се запази доброто и да се отстрани лошото, а не с агресия да се срути всичко. И при тях отиде Диас-Канел, облечен в тениска с цветовете на кубинското знаме. Разговаря с хората, поиска да чуе и тревогите им, и желанията им. Наблегна, че всичко е много трудно заради въведените от тогава все още действащия американски президент Доналд Тръмп допълнителни 243 наказателни мерки, отежняващи и без това суровата антикубинска блокада на САЩ. Но че с общата инициативност, отговорност и мотивираност да се засили жизнеспособността и производителността на кубинската икономика могат да се намерят решения за много от проблемите. В отговор паркът заскандира: „Canel, amigo, el pueblo está contigo!” („Канел, приятелю, народът е с теб!”).
Голямо е старанието на все същите чужди сценаристи да натрапват в големи световни медии образа на Диас-Канел като на семпъл „фигурант” и „протеже на Раул”. Който иска, да вярва. Но който се интересува от истината, е добре да си даде сметка, че Диас-Канел има зад гърба си не само и не просто дълга йерархична кариера, но и огромен опит от работа на местно ниво (в родната си провинция Вия Клара и по-късно в съседната Олгин), която винаги е отлична школа и на административно, и на чисто човешко ниво. Дори предубедени към Куба западни медии са принудени да признаят, че той е ръководителят, който „ходи по улиците и сред хората”, разговаря с всички и – особено важно – „умее да слуша”. Още докато оглавява партийните организации във Вия Клара (1994-2003 г.) и Олгин (2003-2009 г.) всички там го запомнят като непосредствен и лесен за общуване, откликващ и бързо решаващ възникващи проблеми, много земен. Използва полагащия му се служебен автомобил само за далечни пътувания, а за всекидневните си задачи се движи с велосипед. Облича се спортно, често е по бермуди, обожава „Бийтълс”. Когато пък през 2009 г. е назначен за министър на висшето образование на Куба, още в първия си работен ден отива в авторитетния и прочут с много изтъкнати преподаватели и интелектуалци Хавански университет, за да се срещне с тях и да ги помоли да го подпомогнат и да го консултират в дейността му на министър. Оттам-нататък всеки ден в 18 ч., след края на официалния му работен ден, той като прилежен студент отива на редовни срещу с различни преподаватели, за да слуша техните напътствия и съвети.
Сега, след като бе избран за първи секретар на ККП на Осмия конгрес, Диас-Канел увери още в първата си реч, че ще продължи да се съветва при взимането на решения с оттеглилия се от този пост Раул Кастро – и това беше не само деклариране на политическа приемственост, а и логично продължение на вече добре познатия личен стил на новия партиен лидер. Той го следваше и като вицепрезидент на Куба, за какъвто бе избран през 2013 г., следва го и като президент на страната, какъвто стана през 2018 г.
Диалогичността на Диас-Канел и стремежът му да се прислушва към „колективния ум” на ветерани и експерти, не бива обаче да заблуждават относно собствената му решителност и убеденост в необходимостта дейците на всички нива в администрацията и в стопанската сфера да са способни на инициативност и на поемане на отговорност за взимането на ефективни решения. Именно в такъв дух той направи важно изказване по време на една от дискусиите на сегашния конгрес – настоя да се сложи край на порочната практика да се чакат все указания „отгоре”, защото такава пасивност и бюрократичност само спъва напредъка на жизненоважните за страната промени.
А активизирането на икономиката чрез вливането в нея на нови енергии от частния и кооперативния сектор е наистина „въпрос на живот и смърт” в тежките условия, наложени на Куба с отежнените от Тръмп американски санкции, които сегашният президент на САЩ Джо Байдън изобщо не бърза да смекчава. Осмият конгрес на ККП посочи като водеща задача спешното постигане на повече икономическа ефективност и производителност, за да се търси туширане на щетите от антикубинската блокада на Вашингтон. Става дума за наистина исторически момент, в който трябва да се преодолее това тежко предизвикателство, породило дори дефицит на храни в Куба – нещо, което не се е случвало от „специалния период” в началото на 90-те насам.
Островът на свободата е в решаващ период на своя социализъм, а икономиката трябва да акцентира на устойчивото развитие, ефективността, иновациите и отбраната, решиха делегатите на конгреса. Да, и отбраната, която също е жизненоважна в условията на необявена война, наложени на Куба от над 60 години.
Мнозина наблюдатели обърнаха внимание, че на този конгрес за член на Политбюро на ККП бе избран и Луис Алберто Родригес Лопес-Кайехас – ръководител на известната GAESA („Група за администриране на предприемачеството”). Това е стопански „клон” към кубинските въоръжени сили, който чрез участието си в туристически обекти, хотели, магазини и т. н. осигурява приходи за финансиране на отбраната. GAESA е любима мишена за американски санкции. Всеки хотел или какъвто и да е друг бизнес, в който има дял тази компания, незабавно попада под ударите им. Всеки чуждестранен партньор, дръзнал да си сътрудничи с обект, включващ GAESA, влиза в „черния списък” на САЩ.
Сега, с избора на Луис Алберто Родригес Лопес-Кайехас, Куба показва, че въпреки тези неспирни удари, тя не смята да се плаши, огъва и отстъпва, а ще продължи да укрепва отбраната си, използвайки включително и пазарни механизми.
Докато беше в разцвет в предковидния период, кубинският туризъм помагаше чрез приходите си не само на отбраната, но и на много други сфери – включително и на безплатното за гражданите здравеопазване. Моята приятелка Берта Робайна, българска възпитаничка, завършила туризъм навремето във Варна и от десетилетия работеща като гид в Хавана, ми е разказвала, че всеки кубинец от туристическия бранш, където доходите са малко по-високи от другаде, превежда част от тях на избрано по свое усмотрение здравно заведение. Тя е избрала болницата, лекувала баща ѝ – и се гордее с това. Приема го като обща съпричастност, солидарност, взаимопомощ. „Това е нашата страна, нашият народ, нашето здравеопазване. Всички трябва да помагаме според възможностите си,” казва Берта.
Уви, сега и на нея, и на хиляди нейни колеги им е много трудно заради болно ударения от пандемията туризъм. Но те не гобут надежда за съживяването му, защото Куба има много добри перспективи да се справи със собствени сили и с бедствието Covid-19. Страната, прочута и с постиженията си в биотехнологиите, е разработила цели пет собствени ваксини против коронавируса, като две от тях приключват финалните фази на изпитанията си, и скоро се очаква стартирането на масова ваксинация на населението. Безплатно ваксиниране ще бъде предлагано и на всеки чуждестранен турист, който пристига в Куба. Впрочем, кубински ваксини ще поемат и към други страни, като Хавана винаги изрично подчертава, че няма да търси печалба от тях, а ще се стреми да са достъпни и за най-бедните страни и общности.
На национално ниво Куба досега се справя с пандемията значително по-добре от други страни. При 11 милиона население има около 100 000 случаи на заразени и 581 смъртни случаи. За сравнение – в 30-милионна Колумбия например има около 3 милиона заразени и към 71 000 починали, а в 7-милионна България сме с близо 400 000 заразени и към 16 000 починали…
В последните месеци обаче и в Куба има по-силен ръст на заразените в сравнение с ниските нива от миналата година. Драматичното е, че дори и в тези условия американската антикубинска блокада не се смекчава дори спрямо медицинска продукция…
Съчетанието от икономическите поражения на пандемията и щетите от блокадата на САЩ са довели до свиване на кубинската икономика с 11% през 2020 г., сочи сп. „Форин полиси”.
Предизвикателството да се преодолее и тази криза, пред което сега се изправя поколението на връстниците на Кубинската революция, наистина е огромно.
На 23 юни Куба ще внесе за пореден път за гласуване в Общото събрание на ООН своята резолюция за отмяна на американската блокада, която внася ежегодно от 1992 г. насам и винаги почели подкрепа за нея с огромно мнозинство. Миналата година не се състоя такъв вот заради пандемията. Но на последното подобно гласуване през 2019 г. от 193 страни членки на ООН 187 гласуваха „за” отмяна на блокадата. Против бяха САЩ, Израел и Бразилия. Въздържаха се Колумбия и Украйна.
На 1 май – Международния ден на работническата солидарност, из цял свят ще се състоят прояви на подкрепа за Куба с искания за отмяна на американската блокада.
Куба, която е оказвала своята помощ къде ли не по света със своите медицински бригади „Хенри Рийв”, също има нужда сега от помощ. Байдън трябва да бъде притиснат да изпълни предизборните си обещания и да отмени поне задушаващите антикубински мерки на Тръмп. Похвално е, че макар и със 100-годишно закъснение той се решава да осъжда геноцида на други страни спрямо други народи, но кога ще осъди геноцида на собствената си държава спрямо кубинския народ?…
Само за периода от април 2019 г. до март 2020 г. – тоест за годината допреди сериозния удар на пандемията – щетите от американската блокада за Куба възлизат на над 3 милиарда долара…
„Родина или смърт!” – беше лозунгът на поколението, извършило Кубинската революция. „Родина и живот!” – е мотото, под което сега поема своята мисия поколението на приемствеността.
