Мадоф е мъртъв, да живее Мадоф!

Робин Кайзер-Шацлайн, The New Republic

Едно нещо, което трябва да се знае за Бърни Мадоф, който почина миналата седмица на 82-годишна възраст, е че преди разкритията, че е ръководил най-голямата Понци схема в света, той бе един от най-уважаваните хора във финансовата индустрия. Съвсем не бе маргинална фигура – служил е като председател на Nasdaq три различни години през 90-те и е участвал в бордовете на много организации на Wall Street. Управляваните от него фондове привличаха някои от най-богатите хора в света. Неговата племенница се омъжи за бившия помощник-директор на Службата за проверки към Комисията по ценните книжа и борсите (през 2007-ма Мадоф се хвалеше с „изключително близките” с отношения с регулаторите. „Племенницата ми даже се омъжи за един от тях”, със смях каза той). Мадоф бе вътрешен човек.

Той също така бе считан за иноватор. Неговата фирма е една от първите на зараждащия се електронен пазар. Той стана пионер в процеса, наречен „плащане за поток на поръчки”, при който един брокер плаща на друг брокер да обработва неговите поръчки за акции.

Мадоф, дори през онези 20 години, в които е мамил хората, е имал и редица успешни бизнеси, включително фирмата му за търговия с ценни книжа, управлявана от неговите синове. Без Понци схемата, Бърнард Мадоф вероятно щеше да си живее комфортно като богат и уважаван човек.

Така че странното по отношение на Мадоф и неговите престъпления е това, че си остава неясно защо ги е извършил. Защо съзнателно, поне от началото на 90-те, той е вземал парите на хората и ги е използвал, за да плаща на други хора, представяйки това като възвръщаемост от инвестициите им? Едно често игнорирано обяснение е това, че финансовата ни система прави такива действия изключително лесни. За да разберем защо Мадоф е създал най-голямата схема за присвояване в историята на Wall Street, е важно да го разглеждаме като фигура, издигнала се благодарение на цялостния възход на Wall Street. Така се вижда, че Мадоф не бе просто злонамерен играч, присвоил милиарди долари и унищожил спестяванията на много хора; той бе естествено следствие от и въплъщение на нашата финансова система. Система, която позволява опасни нива на потайност и катастрофални нива на спекулации и риск, и която умишлено се прави на сляпа за измамите в своето безумно търсене на печалби.

Мадоф започва да търгува през 60-те години, преди финансовите пазари да придобият такова общонационално значение. Той си пробива с лакти път в индустрията като търгува евтини акции на неформални борси, за които костюмарите от Нюйоркската фондова борса смятат, че са им под нивото. Следвоенният индустриален бум в САЩ започва да отслабва през 70-те, икономическият растеж се забавя, но въпреки това инфлацията започва да нараства. В отчаяното си търсене на решения федералното правителство решава да повиши минималните лихвени нива, което прави скъпо да си бизнесмен, но невероятно изгодно да си банкер. Този тип търговия, в която Мадоф в умел, изведнъж се оказва бизнес, в който всички искат да участват. „Той беше човек с добра идея, както и страхотен продавач. Той изпревари всички”, казва бившият президент на Midwest Stock Exchange Чарлз Дохърти в интервю за New York Times през 2009 г.

В този период бе и първоначалния възход на институционалните инвестиционни фондове, финансирани основно от пенсионните вноски на сидикализирани работници. Тези фондове разполагаха с милиарди долари, които трябваше да бъдат инвестирани в нещо, за да могат да покриват бъдещите си задължения за изплащане на пенсии. Започнаха да изникват хедж фондове, които да управляват тези инвестиции. Ракетата на Мадоф излетя рязко нагоре, защото той успешно се продаваше като хитър инвеститор, който може да гарантира стабилна възвръщаемост.

Проблемите започват в началото на 90-те, когато Съединените щати влизат в рецесия. Макар схемата му да е могла да започне още през 70-те и 80-те, Мадоф заявява, че началото на 90-те е момента, в който е превърнал своя хедж фонд в измама. Тогава институционалните инвеститори настояват за възвръщаемост и са готови да платят на почти всеки, който би могъл да им обещае печалби на пазара. Мадоф взема парите им, но тъй като няма възвръщаемост, използва част от тях, за да плаща дължимото на други фондове, и така се закопава във все по-дълбока дупка. След известно време тази дупка вече е толкова огромна, и би изисквало такива огромни, непосилни суми, за да сложи край на Понци схемата, че вече е абсолютно невъзможно да излезе от нея. Вероятно още тогава Мадоф е дължал милиарди.

Днес е лесно да кажем, че Мадоф не е трябвало да прави това. Трябвало е да постъпи правилно и да си признае. Но не това е начинът, по който функционира финансовата система. Тя не работи въз основа на личния морален компас на финансистите. Кредитът, на много основно ниво, изисква доверие, а доверието се гради чрез прозрачност и надзор. Но през 90-те години финансовият сектор става по-малко надзираван и регулиран от когато и да било. Бил Клинтън отмени закона Глас-Стийгъл, с което позволява на банките да спекулират. Председателят на ФЕД Алън Грийнспан обяви финансовото регулиране за лоша идея. На големите банки беше позволено да се сливат и консолидират до невъобразима степен. Вместо да се подсигурява, че хедж фондове като този на Мадоф разполагат с капиталите, които твърдят, че имат, и че не ограбват клиентите си, стана още по-трудно да бъдат откривани подобни измами. Мадоф, подобно на всички останали играчи, чудесно е разбирал това. В интервю от затвора през 2009 г. той заявява, че проверяващите агенции никога не са искали да представя документи, потвърждаващи твърденията му.

Фалшивият хедж фонд на Мадоф се носи успешно по вълните на дот-ком балона, възползва се и спукването му, както и от последвалия бум в първите години на века. Цялата схема се срива при финансовата криза от 2008 г., когато всичките му инвеститори изтеглят парите си едновременно – общо 7 милиарда долара, с които той не разполага. Играта свършва.

Ареста на Мадоф през зимата на 2008-ма го накара историята му да изглежда като част от цялостния финансов крах. Това прикри факта, че престъпленията му са продължавали поне 20 години, и нямат нищо общо с нискокачествените ипотеки, заплетените дериватни инструменти и прекомерно задлъжнелите банки. Смесването на финансовата криза и историята на Мадоф размива уроците, които трябва да си извлечем за невъзможно счупената ни финансова система, която поставя под риск спестяванията на милиони хора.

Престъпленията на Мадоф разкриват колко лесно е да заблудиш сума ти финансисти, търсещи възвръщаемост в свят на нисък икономически растеж. Той също така демонстрира колко може да е проста финансовата система – и колко лесно е да я използваш за измами. Той не се е опитвал да прикрие измамата със сложни схеми за разделяне на парите. Мадоф депозира голяма част от парите на инвеститорите си само в две банки – и след като едната засича измама и се отказва от него като клиент през 1996 г., той продължава да работи само с една сметка в JP Morgan Chase. Той си измисля напълно фалшива “инвестиционна стратегия” и скалъпва няколко документа от които да изглежда, че е инвестирал парите. От съдебното дело срещу него става очевидно, че никой не си е правил особен труд да проверява дейността му. (В изявление от 2014 г., преди да плати обезщетения за 2.6 млрд. долара, JP Morgan признава, че „е можело да свършим по-добра работа в свързването на различните парчета информация за притеснителната дейност на Мадоф”). Но твърде много хора са забогатявали от управляването на парите на Мадоф, или пък са искали твърде отчаяно да получат възвръщаемост от инвестициите си, за да им пука точно откъде ги е взел.

Днес нещата не стоят по-добре – много е вероятно да са дори по-лоши. Макар законът Дод-Франк да затегна изискванията за отчитане на банките, други финансови играчи като хедж фондове, частни инвестиционни фондове и други, управляващи трилиони долари, продължават да действат почти без надзор. В добавка към това в последно време голяма част от рисковата търговия на финансовите пазари бе прехвърлена към техните баланси. Възможно ли е следващия Мадоф да дебне в сенките, откъдето в един момент ще предизвика следващия финансов крах? Като едното нищо. Само преди няколко седмици един “семеен офис” – слабо регулирана финансова институция, предназначена за управлението на богатството на една фамилия или индивид – наречен Archegos Capital Management, изненадващо разпродаде активи на стойност между 20 и 30 млрд. долара, което шокира финансовите пазари и доведе до огромни колебания в цените на акциите по целия свят.

Някои от системите, създадени от Мадоф, като например „плащане за поток на поръчки”, която според много експерти е на границата на подкупа и измамата, днес са основният начин, по който приложения за търговия като Robinhood правят пари. Когато наскоро се разигра драмата с GameStop се разбра, че компанията за управление на хедж фондове Citadel Securities е плащала на Robinhood да обработва всички тези сделки с акции на GameStop, като по този начин вероятно са спечелени милиони чрез продажба на акции със завишени цени на неопитни инвеститори. Но вероятно никога няма да разберем какво точно се е случило, тъй като бизнеси като Citadel са забулени в секретност и са свободни да запазят всяка нечестна печалба – освен ако не имплодират по време на финансова криза. Бърни Мадоф е мъртъв, да живее Бърни Мадоф.