„Аз се надявам, че тези сценаристи, които сега използват обидни епитети, да кажат защо така не те харесват. Лоши сценарии ли си писал?”
Така се обърна премиерът в оставка Бойко Борисов към предложения за министър на туризма някогашен сценарист из пораснали до партии шоута Любен Дилов-син. Риторичният въпрос бе подхвърлен по време на нашумялото фейсбук-представяне на проекто-кабинета на ГЕРБ от болнична зала.
Самата пародия с този обречен откъм прокарване в НС проекто-кабинет и с така навреме скъсания и опериран менискус на Борисов, отърваващ го от задължението да се яви в пленарната зала, вече не е интересна даже за фейсбук-гаргари на анти-ББ групите. Защото надделява досадата, че трябва още цяла седмица да се чака, докато изтече и тази интродукция към танца със саби на „новите”.
Но пък типичната свещена простота на Борисов, фокусирал се към едни и други сценаристи, спонтанно насочва вниманието към актуалния тренд в глобалната геополитическа мода. А именно: по-добри и по-лоши сценарии да ни се представят за естествен материал в противоестествени комбинации. Впрочем, куцукащият с едри хищници из Голямата шахматна дъска не пропусна да изтъкне, че лансира за свой наследник не кого да е, а Даниел Митов, който е бивш външен министър – „представител на най-важната длъжност след премиера”. Най-важна – защото българските сценарии винаги са външни, както добре е усвоил наученият на снишаване.
Тази седмица обаче се оказа, че и във външните по стар навик току блесне някоя удобна за сценаристите българска следа, сега с дъх на оръжейни сделки и взривове, накиснати в чешка бира. Фитилът традиционно съска по руско направление, но е толкова подгизнал, че произвежда само виртуален пушек. Ако във времената на легендарната Клеър Стърлинг сюжетите се фабрикуваха поне като за нивото на редовната публика на агент 007, днес явно съчиняването им е продукт на съвсем несъвместими с живата реалност алгоритми. Дори за мистър Бийн не стават.
Съшиването на умопомрачителния пачуърк върви пред очите ни и изненадва даже включените шарени парцалчета. Чешкият премиер Андрей Бабиш започва да говори ту едно, ту друго за едни взривове във военни складове отпреди 7 години, за които чак сега му светнало, че били сътворени от фамозни и познати от други приключения агенти на руското ГРУ с цел да прецакат доставка на български оръжеен търговец за Украйна. А пък неподготвеният за обрата въпросен търговец – Емилиян Гебрев – говори трето и четвърто, явно затруднен от раз да схване, че досегашната му роля на „български Скрипал” от един също поостарял отровителски епизод вече е обогатена, разширена и пришита към цял сериал. Трейлърът към последната му (засега) част върви от няколко седмици с напрегната музика, излъчвана от Киев и НАТО – как Русия всеки момент ще нападне Украйна. Барабаните доминират в мотива. В такт са със забързаното подтичване из дипломатически паркети – служители на посолства се гонят на тумби насам-натам, а Москва и Вашингтон си прибраха и посланиците.
Що пък на този фон у нас да не бъде представен за министър на културата перкусионист, способен да „покаже плочки”?
То и Голямата шахматна дъска вече е само кален терен за геополитическо мачле без правила. Ало, хищниците, уволнете сценаристите! Или ги пратете в българския парламент. Може и в Министерския съвет. У нас е весело. Засега.
About The Author
