В същия ден, в който точно преди 60 години Фидел Кастро обяви социалистическия характер на Кубинската революция – 16 април, в Хавана започна 8-ият конгрес на управляващата Кубинска комунистическа партия – най-важният форум в страната, който се провежда на всеки пет години и чертае магистралните линии за развитието ѝ.
Конгресът ще продължи до 19 април, когато се закръгля още един 60-годишен юбилей – на 19 април 1961 г., след 72-часов драматичен сблъсък, Куба разгромява организираното от ЦРУ нахлуване на наемници в Залива на свинете.
Символиката не е търсена напразно. Решенията, които има да взима сегашният конгрес за съдбата на Куба, са съизмерими по историческа важност със събитията отпреди 60 години.
Още в първия ден на форума оглавяващият ККП от 2011 г. Раул Кастро потвърди отдавна известеното решение, че се оттегля след два мандата като първи секретар на партията и ще остане „с крак в стремето” само „като редови боец на революцията”.
Това ограничаване на мандатите бе постановено на предишния конгрес през 2016 г. по инициатива на самия Раул. Тогавашният форум гласува още ограничение до 60-годишна възраст за лицата, избирани за членове на ЦК на ККП, и до 70 години за дейци на по-висши партийни позиции, като членове на Политбюро, секретари и първи секретар. Това означава, че заедно с 89-годишния Раул от партийното ръководство най-вероятно ще отпаднат и всички други ветерани, пряко участвали навремето в Кубинската революция, като сегашния втори секретар Рамон Мачадо Вентура (90 г.), Рамиро Валдес (88 г.) и Гийермо Гарсия (92 г.)
Така ще бъде отгърната нова страница в плавно протичащата от години смяна на поколенията в кубинската върхушка – процес, за който лично Раул много държеше да се осъществи без резки обрати, под мотого на приемствеността и продължаването на социалистическото развитие на страната в актуалните национални и международни условия.
Очаква се начело на ККП сега да бъде избран Мигел Диас-Канел, който на 20 април ще навърши 61 години. Технократ с диплома на компютърен инженер и с дълъг опит като местен ръководител в родната си провинция Вия Клара, по-късно успешен министър на висшето образование, а след това и вицепрезидент, Диас-Канел бе избран за президент на Куба от Националното събрание през април 2018 г., ползвайки се от подкрепата и на „старата гвардия” начело с Раул, и на по-младите. Ако сега поеме и най-важния политически пост в страната – лидерството на ККП, както се очаква, това ще означава не само и не толкова повече власт за него, а най-вече огромна отговорност. Защото ще трябва да води страната в един от най-тежките ѝ периоди – в условията на все още неотменени геноцидни параметри на американската антикубинска блокада, ожесточени при управлението на предишния президент на САЩ Доналд Тръмп; под натиска на пандемията от Covid-19, с която здравеопазването в Куба се справя по-добре, отколкото в други страни (дори създаде 5 собствени ваксини!), но която въпреки това е тежко изпитание; при срива в кубинския туризъм, който допреди атаката на коронавируса беше ключово перо за приходите на страната; в обстановка на акумулирана от всичко това икономическа криза, проблеми с вноса и дефицит дори на хранителни стоки за населението.
По всички тези посоки Осмият конгрес на ККП ще дискутира и ще търси бързи и дълготрайни решения. Очаква се форсиране и ускоряване на провежданите от години преобразования в кубинската икономика. Те бяха започнати още през 2008-2011 г. под управлението на Раул, който многократно е сочил и примера, който му харесва – „социалистическата пазарна икономика”, изграждана от Виетнам от средата на 80-те насам, осигурила на тази в миналото съсипана от войни страна стабилен икономически растеж от около 7% годишно в продължение на десетилетия.
В Куба бяха взети многобройни решения за „актуализация на социализма”, които отвориха икономиката за дребен и среден частен бизнес най-вече в земеделието, услугите и туризма. Но много от промените вървяха тромаво и бюрократизирано, което, разбира се, попречи те да дадат желания пълноценен резултат. След мащабна всенародна дискусия в началото на 2019 г. с референдум бе одобрена нова конституция на Куба, която въведе вече и стабилна законова рамка за промените. А от началото на 2021-ва стартира парична реформа, която унифицира циркулиралите от години две валути в страната.
Всичко това са инструменти, предоставящи възможност за по-ефективни действия на финансово-икономическия фронт, който в сегашните условия е решаващ за Куба. Но е изключително важна и кадровата подплата за наложителното ускоряване на промените. А от поколенческото обновяване, идващо със сегашния 8-ми конгрес на ККП, се очаква и силен импулс именно в тази посока.
При всички случаи отговорността да изведат родината си от сегашната криза ще е огромно изпитание за родените след революцията, които сега изцяло ще поемат съдбата ѝ върху плещите си.
About The Author
