В днешен Киргизстан отвличането на жени, които да бъдат принудително омъжени, далеч не е старинен обичай, останал в миналото, а сурова реалност. В началото на април бившата съветска република бе разтърсена от трагедия с такъв контекст. В столицата Бишкек трима мъже отвлякоха млада жена и по-късно тя бе открита задушена в същата кола, в която е била натикана посред бял ден в центъра на града. Избухнаха гневни протести, поискана бе оставката на шефа на МВР. Киргизстанският президент Садър Жапаров взе под свой личен контрол случая, привлякъл вниманието дори в ООН.
Жертвата е 26-годишната Айзада Канатбекова – активна, модерна жена с много интереси. На 5 април трима мъже натикват момичето в кола в центъра на Бишкек. Моментът на отвличането е записан от камери за видеонаблюдение. На кадрите се вижда как Айзада пресича улица, когато един от похитителите я хваща за ръката. Тя се опитва да се отскубне, но се намесват останалите двама и насила я принуждават да влезе в колата. При това минувачите наоколо изобщо не реагират на ставащото.
Благодарение на видеозаписа полицията разполага с номера на колата. Установени са и имената и телефоните на похитителите. Главен заподозрян е Замирбек Тенизбаев, който три пъти е съден за кражби, грабежи и бандитизъм. Той работи като таксиметров шофьор в Бишкек и живее в колата си. Още същата вечер на 5 април полицаите успяват да се свържат по телефона с Тенизбаев. Той им отговаря, че смята да се ожени за Айзада и изключва телефона.
Два дни по-късно овчар от Чуйска област забелязва подозрителна кола насред поляна. В автомобила са открити два трупа – на млади мъж и жена. Това са Тенизбаев и Айзада. Предварителната версия на следствието е, че те са се скарали, и ядосаният мъж задушил момичето с тениска, а след това се самоубил. Преди да умре Тенизбаев изпраща гласово съобщение на близките си, в което с треперещ глас ги моли за прошка и се сбогува с тях.
Отвличането и убийството на Айзада Канатбекова шокира Киргизстан и разбуни социалните мрежи. Възмущението е както срещу диващината на престъплението, така и срещу нехайството на правоохранителните органи, които са могли да действат много по-активно и решително. Били са в състояние по сигнала от телефона на Тенизбаев да установят местонахождението на похитителите и на жертвата, но не са го направили.
На 8 април из цял Киргизстан се провеждат протестни акции срещу отвличанията на жени. Демонстранти пред централата на МВР в Бишкек настояват отвличанията да се третират като сериозно престъпление, а не като „обичай”, и виновните да получават строги сакнции в съответствие със закона. Митингът изисква и оставката на вътрешния министър Улан Ниязбеков, който обаче отказва да я подаде. „От 5 до 8 април бях в командировка, едва сега пристигам. Да, има пропуски, но като цяло нашата работа беше проведена добре,” заявява Ниязбеков пред свикано по случая заседание на киргизстанския парламент.
Президентът на страната Садър Жапаров обаче е категоричен, че за отвличанията и принуждаванията към брак трябва да има строги наказания. „Трагичният случай с Айзада Канатбекова трябва да стане последен в историята с отвличанията на невести. В съвременното общество това е недопустимо. Наказанията за такива престъпления трябва да важат за всички,” каза Жапаров и обяви, че поема случая под свой личен контрол.
Събитията получиха отзвук чак в ООН, откъдето прозвуча призив да се сложи край на тази античовешка практика.
През 2018 г. Киргизстан бе разтърсен и от друга подобна трагедия. Тогава 30-годишният шофьор на маршрутно такси отвлича заедно със свои приятели 19-годишната Бурулай Турдалиева. Полицията реагира бързо – похитителят и жертвата са открити и закарани в районното управление на МВР. Но там кой знае защо пазителите на реда оставят двамата насаме. Похитителят убива момичето с нож и нанася наранявания на себе си. По-късно в съда той получава присъда от 20 г. колония със строг режим и конфискация на имуществото. Но животът на Бурулай няма кой да върне…
В Киргизия всяка година отвличат между 10 000 и 15 000 момичета. По данни на ООН всеки пети брак в страната се сключва след отвличане на невестата. Схемата винаги е горе-долу еднаква. Женихът и приятелите му хващат момичето на улицата, натикват го в кола и го откарват в дома на мъжа. Там роднините на похитителя започват да увещават момичето да остане. Обясняват, че „така правят всички”. Най-често похищението се съпровожда и от изнасилване, така че роднините уверяват жертвата, че тя все едно друг мъж вече няма да може да си намери, защото всички ще я считат за опозорена.
При това в повечето случаи на момичето не се пречи да поддържа връзка с околния вят. Често ѝ позволяват да се обади на родителите си. Те обаче не винаги бързат да ѝ се притекат на помощ. Някои също започват да убеждават дъщеря си да остане с „жениха”, ако такъв брак ще е изгоден за семейството. Случва се родителите да казват, че няма да приемат момичето обратно в своя дом заради „позора”…
Все пак има случаи, в които родителите се обръщат към правоохранителните органи. Но служителите на тези структури не винаги проявяват желание да се занимават с такива казуси. Налице са изследвания, според които 64% от сътрудниците на полицията смятат отвличането на невести за нормално явление, а 82% – че жената сама е виновна за насилието. В резултат са разследвани доста по-малко такива престъпления от извършваните. Така например през 2020 г. в Бишкек са регистрирани 92 отвличания на момичета. Но 75 от заведените дела са били прекратени, а само 8 са стигнали до съда. Други 9 все още се разследват.
Според историците сегашните похищения всъщност противоречат на същинските киргизстански традиции. Етнографът Улан Усеин подчертава, че в миналото момичетата са били отвличани предимно с тяхното съгласие. „Причините са били различни. Например, женихът не може да плати изисквания откуп за невестата, или няма пари за пищна сватба, или родителите са против брака. При такива случаи влюбените са се договаряли помежду си и са бягали заедно. Въобще не е ставало дума за насилствено отвличане,” обяснява изследователят.
Политологът Аджар Куртов казва пред „Известия”, че след като Киргизстан става независим, забележимо се променят обществените отношения. „Голяма част от по-образованото население заминава да работи в чужбина. В самия Киргизстан в условията на крайна бедност и ширещ се национализъм нов живот заживяват много обичаи от миналото. Изострят се родовите противоречия. Някой започва да смята своя род за по-старши от другите, за по-знатен. Други остават с по-малко късмет – родът им се оказва по-малко престижен. Всичко това пречи на младите хора да уредят живота си. В такива условия някои мъже считат за по-лесно да престъпят закона,” казва експертът.
About The Author
