Феридун Маджлеси е бивш дипломат, който е работил във Вашингтон и в Брюксел преди Ислямската република. След това той е бил мениждър и предприемач, както и писател и преводач. Той е преводачът на Гор Видал на персийски език. В момента е журналист на свободна практика, колумнист и външнополитически експерт.
“Барикада” покани господин Маджлеси да коментира вътрешната и външната политика на Иран след като Техеран се съгласи на “всеобхватно сътрудничество” с Китай, докато САЩ се събра с Иран и с останалата част от групата на шестте (Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай) във Виена, за да обсъдят евентуално възраждане на ядреното споразумение от 2015 г.
Господин Маджлеси, Иран току-що подписа 25-годишна пътна карта за “всеобхватно сътрудничество” с Китай. Някои хора казват, че този документ е съгласие Иран да стане подчинена страна на Китай. Други го считат за “най-голямата политическа и дипломатическа победа над американската хегемония”. Какво мислите Вие за това споразумение? И какви са причините за неговото сключване?
Относно подписването на дългосрочната пътна карта за “всеобхватно сътрудничество с Китай” според мен то не е нито документ, който ще превърне Иран в подчинена държава на Китай, нито е голяма политическа и дипломатическа победа над американската хегемония.
Преди всичко Иран не е малка, слаба и бедна държава, която да стане клиент на когото и да било. Иран е една от най-важните държави в света. Тя има значителен научен, индустриален, икономически капацитет и културни постижения. Тя има достатъчно собствен опит, и не се намира под натиск, който да я принуди да стане клиент или зависима страна от която и да сила.
Мисля, че за нещастие Иран страда от някои политически амбиции, авантюри и намеси, които не са съвместими с националните ѝ интереси. Тези намеси доведоха до икономически и финансови санкции над страната. Те затрудниха международната търговия и международните отношения на страната. При тези обстоятелства Китай продължава да търгува с Иран, като купува нефт и продава на Иран нужните му стоки на базата на бартер. Не е необичайно за Иран да търси по-нататъшни отношения с Китай при по-добри условия.
Проблемът е защо Иран изобщо трябва да бъде под такива санкции, че да няма повече възможности за покупка и продажба, защо не може да достигне до по-сигурни пазари? Пътната карта не е правнообвързващ договор. Нейното приложение зависи от добрата воля на двете страни да продължат и да я използват, така че страните да са доволни. А ако не са доволни, те могат да спрат да я прилагат.
Освен това, не виждам никакви заплахи от американска хегемония. Този лозунг изглежда изфабрикуван за вътрешна употреба. Противопоставянето на Ислямската република на Щатите се дължи на американската подкрепа за израелската агресия срещу палестинците. От американска гледна точка то се дължи на иранските екстремистки лозунги срещу съществуването на Израел.
По какъв начин иранският интерес към Русия, с която също има стратегически отношения, е различен от този към Китай?
Не ми е известно да има каквото и да е стратегическо споразумение между Иран и Русия, така че няма да се произнасям по въпроси, които не познавам. Дори не бих казал, че трябва да има подобно стратегическо споразумение между две неравнопоставени сили. Все пак вярвам, че между Иран и неговия велик съсед Русия съществуват най-добрите политически и икономически отношения.
Проблемът е, че Китай купува иранския нефт и нефтохимически продукти наред с други неща. В замяна Пекин предоставя на Иран кредит, за да закупи стоките и услугите, от които се нуждае. Русия обаче не купува ирански нефт, нито нефтохимически продукти. Двата съседа все още не познават достатъчно добре пазарите и потенциала на другата страна. Освен това вероятно пристанищата на двете страни в Каспийско море не са достатъчно добре оборудвани за по-сериозни количества стоки. Иранските нефтохимически продукти могат да имат добър пазар в Русия и да се заменят за кредити за покупка на руски индустриални стоки.
Иран и САЩ обмислят възобновяването на ядреното споразумение, въпреки че този дългоочакван процес напредва бавно. Какво кара тези страни да търсят взаимноизгодни дипломатически отношения в този момент? По какви въпроси и в какви граници САЩ и Иран могат да си сътрудничат?
САЩ е най-голямата икономическа и индустриална сила в света. Ето защо Китай е клиент №1 на Щатите. Противопоставянето им води до вреди и за Иран.
За мен противопоставянето между Иран и САЩ е безплодно. Смятам, че Иран би могъл да приеме, че законните права на палестинците ще бъдат осигурени чрез резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, като бъдат изплатени съответните компенсации. В замяна Иран може да получи достъп до сирийските пристанища на Средиземно море чрез Ирак, а регионът може да започна да живее в мир и просперитет след дълго разрушение. САЩ биха могли да участват заедно с другите държави и да имат значителен дял в реконструкцията.
Администрацията на Байдън обяви, че човешките права и тяхната защита ще са сред стълбовете на тяхната външна политика. Същото по принцип важи за ЕС. Как елементът на международните отношения, свързан с човешките права, ще повлияе на иранските външна и вътрешна политика през следващите четири години? До каква степен Европа продължава да бъде желан и доверен партньор на Иран след ерата на Тръмп?
Добре е, че САЩ и Европа винаги посочват значението на човешките права за другите страни, които им придават по-малко значение поради своите исторически и религиозни особености. Добре е и че другите страни напомнят на САЩ и Европа за техните собствени недостатъци – като например срамният период на президента Тръмп. Те напомнят и за двойните стандарти в миналото и в настоящето. Надявам се, че тези забележки ще бъдат ефективни и за двете страни, така че да се замислят за критиката и да коригират своето отношение, независимо че отричат да са в грешка.
Хасан Рухани дойде на власт с обещание да излекува раните от разделенията в иранското общество от времето на Махмуд Ахмадинежад. Рухани е свързван с умереността в иранската политика. Той бе избран с обещание за реинтеграция на Иран в международната икономика, но в хода на времето Иран не се завърна в нея и остана под санкции. В последно време администрацията на Рухани търпи много атаки в Иран. Как оценявате тази администрация и външния министър Джавад Зариф, които ще управляват само до лятото на 2021 г.? В какво те бяха прави и за какво грешаха? И какъв ще е политическият профил на следващия ирански президент?
Значителна победа на Рухани на изборите през 2013 г. и 2017 г. показва, че мнозинството от иранците поддържат умерената политика и предпочитат активно международно присъствие и икономически обмен, а не изолация и омраза! Но екстремистите, които са по-силни, не му позволиха да удържи на своята дума. Ако бях на негово място, щях да подам оставка. Причината хората да го атакуват е желанието им да избягат от своята собствена отговорност за злините, причинени от техните грехове в Иран и в чужбина.
Как ерата на Тръмп и Аврамовите споразумения (чрез които Израел сключи мирен договор с някои арабски държави) промениха Близкия изток от гледна точка на Иран? До каква степен всичко, което е изгодно за Израел в Близкия изток е неизгодно за Иран и обратно – това, което облагодетелства Иран е в ущърб на Израел?
Аврамовите споразумения са решения на някои арабски държави, които те вземат сами за себе си. От тях зависи да вземат решението и да изберат между войната и бедността и мира и развитието. Разбира се, те облагодетелстват Израел, но могат да са изгодни дори за Иран, като покажат, че арабите могат да вземат решения сами. А Иран ще подкрепи морално тяхното решение.
Отбелязахте, че Иран е в изолация в международните отношения. Какво трябва да направи страната, за да преодолее тази изолация? И какво е мястото на страните от Югоизточна Европа като България и Румъния във външната политика на Иран?
Иран всъщност е изолиран от американските санкции, наложени му заради неговите ислямски лозунги срещу Израел. Основното нещо, което Иран трябва да направи, е да избегне носенето на отговорност за това, че арабо-израелския конфликт се превръща в ирано-израелски конфликт, докато арабите се крият и не обръщат внимание на този проблем!
Мисля, че отношенията между Иран и страни като Румъния и България зависят от освобождаването на Иран от санкциите. Като се има предвид сравнително близките разстояния между Иран и черноморските страни, Иран може да осигури стомана, метали, нефтохимически продукти, цимент, метанол, смола, килими, може да внася машини, дървесина и изделия от дърво и други стоки. Черноморските страни могат и да са добро място за отдих на иранците, които обичат зелени страни.
About The Author
