Един от най-сериозните проблеми на изборния процес в България – ниската представителност, се задълбочи и на изминалите преди дни парламентарни избори. Макар в началото на деня опашките пред секциите у нас и в чужбина да създаваха впечатление за огромна ангажираност, в края на деня резултатите не показаха много по-различен пейзаж от познатия досега.
В часовете след края на изборния ден, Борисов направи монологичен брифинг и заяви, че е „доста смешно“ партии, изкарали 5 или 9% да говорят от името на народа, визирайки вероятно резултатите на „Изправи се! Мутри вън!“ и „Демократична България“. Той добави, че и 25% не били много.
Реалността обаче е още по-нелицеприятна, ако разгледаме реалната представителност на партиите, влизащи в следващия парламент. Това е възможно като отнесем получените от тях гласове към общия брой български граждани, имащи право на глас*.
Едва 39,68% от българските граждани, имащи прави на глас, ще бъдат представени в 45-то Народно събрание. Макар ГЕРБ да получи 837 671 гласа, които изглеждат сериозно на фона на резултатите на останалите партии, това са едва 12,44% от всички хора с избирателни права. За сравнение, през 2017-та година, зад ГЕРБ са застанали доста повече хора, отколкото през 2021-ва година – 16,78% от имащите право на глас. В абсолютна стойност ГЕРБ са загубили около 310 000 гласа.
„Има такъв народ“ на Слави Трифонов получи 564 989, равняващи се на 8,39% от гласоподавателите. БСП – 480 124 или 7,13%, ДПС – 335 701 или 4,99%. „Демократична България“ – 302 270 или 4,49%, а коалицията около Мая Манолова „Изправи се! Мутри вън!“ – 150 921 или 2,24%. 60,32% от българските граждани остават непредставени в новото Народно събрание.
Протестите през лятото на миналата година ясно декларираха желание за промяна – около 60% от българите подкрепяха исканията и самите протестни действия. Промяната обаче не бе категорично реализирана на проведените на 4-ти април парламентарни избори. Партиите, обявили се за опозиционни и влезли в парламента, заедно събират едва 22,25% от всички гласоподаватели.
Тук е важно да се отбележи, че все пак има и протестен вот, отишъл във формации, оставащи под прага за влизане.
Ако изключим от сметките БСП, макар и техни симпатизанти да участваха активно в протестите, но лидерите на останалите подкрепящи уличните действия формации да не признават БСП за алтернатива на статуквото, то се оказва, че трите нови формации за парламента събират общо едва 15,12% от доверието на всички с право на глас.
Иначе, общо над половин милион българи (524 645), участвали на изборите, са подкрепили формации, оставащи под чертата за влизане в парламента и съответно остават непредставени в Народното събрание.
Цитираните данни за страната са до голяма степен валидни за повечето региони, но все пак има някои специфики, които си струва да бъдат отбелязани.
В т.нар. смесени райони представителността е значително по-ниска, отколкото в останалите. Най-фрапантен случай е Кърджали, където партиите, преодоляващи бариерата за влизане в Народното събрание, представляват едва 25,99% от всички с право на глас в областта. В Разград – 35,50, Търговище – 36,54, Шумен – 33,08.
По-висока от средната за страната представителност имат избраните от Софийските райони, както и Хасково. Казусът с Хасковска област е доста любопитен, защото управляващите отбелязаха там единственото си повишение на резултат и спечелиха 41 192 гласа, с 3362 повече отколкото на изборите през 2017-та година. Това до голяма степен вероятно се дължи и на абсолютния рекордьор по преференции за цялата страна и явно най-харесван кандидат – Георги Станков, който получи 13828 лични преференции и успя да измести дори знаковото лице на партията на Борисов и водач в Хасково – Делян Добрев.
Ниската представителност вече се приема за нещо нормално, но не трябва да забравяме, че недоверието, което изпитват мнозинството от хората, поставя под въпрос всички решения, взимани от управляващите. Всеки казус бива подлаган на съмнение, има непрекъснато усещане за „нещо гнило“ и нередно, дори когато това не е обективен факт.
Обяснимо и предпоставено от самите числа е чувството, че полученият резултат не притежава необходимата легитимност, за да му се доверим. Когато сме обзети от подобно настроение спрямо онези, на които изборите делегират права да взимат всички важни решения за общото ни съществуване, от това произтичат редица проблеми – особено във времена като днешните.
Едно общество просто не би могло да функционира нормално и да върви напред пълноценно, ако във все по-голяма степен е изпълнено с общо недоверие към управниците си, независимо кои са те в определен момент. Повишаването на тяхната легитимност през различни механизми за по-широко участие и повече доверие в политическия процес, е първостепенна задача за всички тях.
* За база са използвани 6 732 316 имащи право на глас, обявени от ЦИК преди изборите.
About The Author
