След като състоялият се в края на януари т. г. 13-ти конгрес на управляващата в Ханой Виетнамска комунистическа партия гласува за безпрецедентен трети мандат (досега не е имало повече от два) на своя генерален секретар, 76-годишния Нгуен Фу Чонг, Народното събрание – парламентът на страната – избра и другите три водещи лица в „четирите стълба” на властта във Виетнам.
За парламентарен председател в края на март бе издигнат 64-годишният Въонг Дин Хюе, доскорошен вицепремиер и финансов министър, професор по икономика. А на 5 април бяха определени и другите две водещи фигури в държавната върхушка. Президент на Виетнам става 66-годишният Нгуен Суан Фук, който досега заемаше министър-председателския пост и се представи много успешно на него, съумявайки да изведе страната като една от най-малко пострадалите в света от коронакризата не само в чисто здравен аспект, но и в икономически. А на овакантения от него премиерски пост се възкачва 62-годишният бивш деец от сферата на националното разузнаване и шеф на Организационната комисия в ЦК на ВКП Фам Мин Чин.
Особеност на виетнамския модел, за разлика от китайския например, е че при него на позициите генерален секретар на комунистическата партия и държавен глава стоят винаги две различни лица, а не едно и също, както е в Пекин. Но от 2018 г. насам се случи така, че и във Виетнам тези две функции бяха слети ведно – съчетаваше ги оглавяващият ВКП Нгуен Фу Чонг. Но не поради друга причина, а поради неочакваната смърт от тежко заболяване на дотогавашния президент Чан Дай Куанг, който почина през 2018 г.
Тази година, когато дойде редовният цикъл за обновление във висшите изборни редици, нещата влязоха в обичайния си формат – четири различни лица на върха на „четирите стълба” на властта.
Станалият сега президент Нгуен Суан Фук е най-добре познат по света покрай успешното си премиерство . Той е опитен икономист, доказал качествата си първоначално в своята родна провинция Куанг Нам, в която са разположени някои от най-прочутите туристически перли, като града музей Хой Ан или храмовият комплекс Ми Шон на културата Чам.
Нгуен Суан Фук има и вълнуваща лична история. По време на войната срещу агресията на САЩ, когато той още е дете, а Куанг Нам е част от Южен Виетнам, майка му и сестра му са убити заради участието си в Националния фронт за освобождение на Южена Виетнам. След гибелта им момчето е прехвърлено тайно при баща си, който работи в Северен Виетнам – в Ханой. Там Нгуен Суан Фук завършва първо училище, после Ханойския национален икономически университет, а след това Виетнамската национална академия по административно управление, продължавайки нататък с успешна кариера на различни нива, извела го и до премиерския пост през 2016 г.
Неговото правителствено ръководство се съсредоточава върху изработването на ефективна законова и структурна рамка за разгръщане на икономическото развитие, върху насърчаване на пазарните механизми, върху поддържане на благоприятна предприемаческа среда, върху изграждане на електронно правителство.
Сега Нгуен Суан Фук оставя на наследника си на премиерския пост Фам Мин Чин една стабилизирана дори и в условията на коронакриза икономика, приключила 2020 г. и започнала 2021 г. с растеж между 4 и 5% – много добър показател на фона на световния икономически срив. Може да се подчертае също, че Виетнам овладя максимално успешно и трите пандемични вълни от Covid-19, с които трябваше да се справя, като в около 100-милионната страна досега има само 35 смъртни случаи от жестокия вирус.
Щафетата като премиер вече се поема от Фам Мин Чин и личността му привлича силно внимание в световните медии, защото той досега не е бил в изпълнителната власт и е слабо известен, а кой ще държи правителствените юзди в стратегически ключовия в Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион Виетнам е от голямо значение и за търговско-икономическите, и за геополитическите баланси в света.
Фам Мин Чин е роден на 10 декември 1958 г. в провинция Тханх Хоа, Северен Виетнам. През 1975 г. започва да следва в Ханойския университет, а година по-късно е одобрен за обучение в чужбина и е изпратен да учи в Техническия университет по строителство в Букурещ, Румъния, където се дипломира.
От 1985 г. започва успешна кариера в отдела по разузнаване към министерството на обществената сигурност на Виетнам, като през годините минава през различни специализирани структури в тази сфера и се изкачва по йерархичната стълбица.
В периода 1991-1994 г. работи във виетнамското министерство на външните работи и е на дипломатическа работа в Румъния.
През 2010 г. става зам.-министър на обществената сигурност и е избран за член на ЦК на ВКП. А от 2011 г. до 2015 г. е първи секретар на ВКП в провинция Куанг Нин, като под негово ръководство тя се превръща в образец за успешни икономически реформи и висок растеж.
Провинция Куанг Нин се намира в североизточната част на Виетнам, има излаз към Източно море (така виетнамците наричат Южнокитайско море), на север граничи с Китай и на нейна територия се осъществяват 90% от целия виетнамски въгледобив. Често наричат този регион „Виетнам в миниатюра”, защото там може да се види всичко, характерно за географията на цялата страна – и море, и планини, и равнини, и острови. Именно тук е разположено и едно от „чудесата на света” – внесеният в списъка на ЮНЕСКО и приказно красив залив Ха Лонг.
Успешният икономически модел, който Фам Мин Чин прилага в Куанг Нан, се базира върху строгия контрол и модерните стандарти във въгледобива, като специално внимание се отделя на спазването на екологичните норми и развитието на „зелена икономика”. Активно са привлечени много инвестиции в туризма, който е един от най-ефективно работещите отрасли в провинцията.
Постиженията на Фам Мин Чин в Куанг Нан, доразвити и от последвалите местни администрации, получават висока оценка от управляващата ВКП и през 2016 г. той е избран за член на ЦК и на Политбюро. Също така оглавява ключовата Организационна комисия на ЦК на ВКП. На наскоро приключилия 13-ти конгрес на ВКП Фам Мин Чин отново е избран за член на ЦК, който още на първия си пленум пак го определя и за член на Политбюро.
Избирането му сега от Народното събрание и за премиер се възприема като знак за насърчаване той да приложи успешните практики от провинция Куанг Нан и в цялата страна, надграждайки и разгръщайки всичко, което наследява в национален мащаб от досегашния правителствен екип начело със ставащия президент Нгуен Суан Фук.
Естествено, на едно от първите места сред задачите на новия министър-председател стои продължаването на борбата с Covid-19, но наред с това и поддържането на икономическия растеж в страната, който в следващите 5 години да е 6,5%-7%. Целта е до 2030 г. Виетнам да се превърне в развита страна с доход на глава от населението от около 7500 щастки долара, а икономиката му да е сред най-големите в Югоизточна Азия.
На 7 и 8 април Народното събрание в Ханой ще разгледа и гласува също така предложения за нови министри.
В първата си реч пред парламента като вече утвърден премиер Фам Мин Чин увери, че твърдо ще отстоява независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната. И това не е гола декларация, а ясно маркиран жалон на фона на несекващото напрежение между Китай и Виетнам заради две групи оспорвани стратегически острови в Източно море – Параселите и Спратли. Въпреки тези напрежения все пак съседен Китай е и ключов търговско-икономически партньор на Виетнам. Така че балансирането на този деликатен фон продължава да е една от сложните задачи за всички виетнамски политици.
В речта си Фам Мин Чин също така изтъкна, че ще продължи водената и досега непримирима битка с всякакви прояви на корупция, разхищения, бюрократизъм, като срещу тях ще бъдат приложени и допълнителни мерки.
Новият премиер наблегна, че се търси поддържане на социалната и политическата стабилност, които да осигурят необходимия климат за постигане на набелязания икономически растеж. Според Фам Мин Чин запазването въпреки пандемията на устойчивата възходяща линия в икономиката на страната ще е „най-добрият дипломат”, представящ Виетнам пред света.
Страната ще продължи да привлича чужди инвестиции чрез двустранни и многостранни споразумения и ще разгръща участието си в международни договорености за търговия и сътрудничество като Всеобхватното и прогресивно транстихоокеанско партньорство и споразуменията за свободна търговия с ЕС и Евразийския икономически съюз.
About The Author
