Финансовият министър на САЩ Джанет Йелън призова другите страни да се присъединят към Вашингтон в определяне на глобален минимален данък за корпорациите, съобщава Financial Times. „Заедно можем да използваме глобален минимален данък, за да подсигурим, че световната икономика процъфтява въз основа на по-равни условия на данъчно облагане на мултинационални корпорации, и стимулира иновациите, растежа и просперитета“, заяви Йелън в реч пред Чикагския съвет по глобални въпроси в понеделник.
Призивът на Йелън идва в навечерието на пролетните срещи на МВФ и Световната банка, както и на фона на заявените от администрацията на Байдън намерения да вземе активни мерки срещу укриването на данъци и данъчните убежища. Миналата седмица Белият дом представи план за инвестиции в размер на 2 трлн. долара за обновяване на разпадащата се инфраструктура в страната. Мащабът на тези планове е свит значително в сравнение с по-рано заявените 3 трлн. долара, но въпреки това е най-амбициозната подобна програма от десетилетия. Администрацията се надява да финансира тези инвестиции с по-висока корпоративна данъчна ставка, увеличение на собствения си “глобален минимален данък”, засягащ печалбите на щатски компании в чужбина, и други мерки, предназначени да спрат прехвърлянето на печалба през границите.
„Конкурентоспособността не се свежда само до това това как компаниите със седалище в САЩ се сравняват с други компании в глобалните сделки за сливания и придобивания“, каза Йелън. „Необходимо е и да подсигурим, че правителствата имат стабилни данъчни системи, чрез които събират достатъчно приходи, за да инвестират в основни обществени блага и да реагират на кризи, както и че всички граждани справедливо споделят тежестта на финансирането на държавата“.
САЩ вече настояват за сключване на многостранно споразумение за дигитално данъчно облагане в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Предложението на Йелън обаче е за още по-широка сделка за корпоративно данъчно облагане, обхващаща членките на Г-20 и други страни. Но докато финансовият министър на Байдън изпраща тези послания към световната публика, Белият дом среща сериозна съпротива на плановете си за вътрешни данъчни реформи, които включват повишаване на ставката на корпоративния данък от 21% до 28%, и на минималния данък върху печалби в чужбина от 10.5% на 21%. Бизнес лобита, Републиканската партия и дори някои представители на демократите в Конгреса настояват, че това би накърнило конкурентоспособността на щатските мултинационални корпорации.
Сенатор Джо Манчин например обяви, че той и още шест-седем демократи в Конгреса „имат силни чувства” по този въпрос, и предложи повишението да е само до 25%. „Трябва да сме конкурентни и няма да хвърляме предпазливост на вятъра”, декларира демократът. Това противопоставяне е много показателно за приоритетите на много от политиците в САЩ, тъй като предложението на администрацията на Байдън дори не би върнало ставките на нивата от 2017 г., когато Доналд Тръмп и републиканското мнозинство в Конгреса свалиха корпоративния данък от 35% до 21%. Реформите от времето на Тръмп включваха и други промени, които освобождават щатските корпорации от много от данъчните им задължения за печалбите им в чужбина. Тези данъчни облекчения облагодетелстваха изключително богатите акционери и високоплатените корпоративни мениджъри. Според изчисленията на Центъра за данъчни политики, около една трета от спестените от данъци пари са отишли в горния 1% от населението на САЩ.
Йелън, която ръководеше Федералния резерв на САЩ през 2014-2018 г., а преди това е служила и като председател на Съвета на икономическите съветници на Белия дом при Бил Клинтън, също така изрази известно съжаление за това как се е провеждала икономическата политика в САЩ в миналото. „В стремежа си да развием икономиките си, ние пренебрегнахме околната среда. Докато възприемахме нови технологии, не направихме достатъчно, за да подготвим нашите работници и образователните ни системи за протичащите промени. Въпреки че възприехме търговията като двигател за растеж, пренебрегнахме тези, които не бяха облагодетелствани от нея“, каза тя.
Въпреки прогнозите на Федералния резерв, че ръстът на брутния вътрешен продукт на САЩ може да достигне 6.5% тази година, което ще означава бързо възстановяване от пандемията, Йелън предупреди, че е „твърде рано развитите икономики да обявяват победа”. „Призовавам нашите партньори да продължат със силните фискални усилия и да избягват оттеглянето на подкрепата твърде рано, да насърчават силно възстановяване и да помагат да се избегне появата на глобални дисбаланси”, заяви тя. Йелън също така отхвърли опасенията, че икономическите стимули ще предизвикат нездравословен скок на инфлацията, като заяви, че рисковете за възстановяването са „асиметрични“ и има по-голяма опасност да бъде направено твърде малко. „Вярвам, че имаме фискалното пространство да действаме смело. Мисля, че това е важно за смекчаване на страданието от пандемията и дългосрочните неблагоприятни последици“, заяви тя.
„Висок глобален минимален данък може да промени облика на глобализацията – като накара основните печеливши от нея (мултинационални компании) да плащат повече данъци, вместо да плащат все по-малко, както е сега. Достатъчно съм стар, за да си спомням как тази идея се смяташе за утопична”, коментира в Twitter икономиста Габриел Зукман. Той изтъква, че драстичното увеличение на печалбите, отчитани от щатски компании в данъчни убежища, показва ясно каква би била ползата от въвеждане на минимално глобално облагане.
Why do we need a minimum corporate tax, you ask? pic.twitter.com/opDmdbeUEe
— Gabriel Zucman (@gabriel_zucman) April 5, 2021
Друг икономист, Джъстин Сандефур от Центъра за глобално развитие, подчертава иронията, че въпреки планираните огромни инвестиции в инфраструктура, развойна дейност и чиста енергия, оценката конкурентоспособността на САЩ в глобалната класация на Doing Business на Световната банка по всяка вероятност ще спадне. Причината е, че според заложените в индекса критерии, ще бъде отчетено единствено повишаването на корпоративния данък – и то разбира се като негатив.
Все пак и в международните финансови институции се усеща промяна на отношението към данъците и преразпределението. През миналата седмица Международният валутен фонд излезе с позиция, че развитите икономики трябва да използват по-прогресивни данъци върху доходите, наследствата и имуществото, както и да облагат „прекомерните” корпоративни печалби, за да спомогнат за намаляване на неравенствата, оголени от пaндемиятa.
МВФ заяви, че пaндемиятa е изострила съществуващите неравенства в достъпа до здравеопазване, образование и цифрова инфраструктура, което може да доведе до пропаст в доходите, която да се задържи за поколения напред. Институцията също така подчерта, че повечето страни ще се нуждаят от допълнителни приходи, за да осигурят достъп до ваксините за COVID-19 и да подобрят здравните услуги, и за да прекъснат „порочния кръг“ от взаимно засилващи се неравенства.
Според МВФ, за да променят успешно курса, държавите трябва да се съсредоточат върху по-добри инвестиции в образованието, здравеопазването и ранното развитие на децата, както и да укрепят мрежите за социална сигурност. За да набавят необходимите за това ресурси, развитите икономики могат да увеличат прогресивността на данъчното облагане на доходите, и да започнат да разчитат повече на данъци върху наследствата, даренията и имуществото. Институцията също така посочва, че трябва да се обмислят възможности като специални вноски за възстановяване, облагане на „прекомерните” корпоративни печалби и въвеждане на данъци върху богатството. За развиващите се икономики се препоръчва „засилване на данъчния капацитет”, за да се финансират повече социални разходи.
Коалицията от благотворителни организации Oxfam, посветена на борбата с бедността, приветства призива на МВФ, но изтъкна, че институцията трябва да отстъпи от собствените си изисквания за остеритет, които налага на изпаднали в затруднение държави. „Пaндемиятa задълбочи неравенствата”, казва Сусана Руиз, отговаряща за международната данъчна политика в организацията, и изтъква, че богатството на милиардерите се е увеличило в световен мащаб със „зашеметяващите 3.9 трилиона долара между март и декември 2020 г.“
По нейните думи МВФ и правителствата по света трябва да избегнат повторение на случилото се след финансовата криза от 2008-2009 г., когато данъчното бреме се измести от най-богатите хора и корпоративните печалби към обикновените домакинства. „Освен ако МВФ не последва собствените си съвети за данъчно облагане на богатите, за да намали разликата между богати и бедни, неравенствата ще продължат да се увеличават и няма да можем да се възстановим“, каза Руиз, цитирана от агенция Reuters.
––––––––––––––––––––––
Сътрудничество, но ако САЩ са на първо място
В своята реч Йелън представи идеята си не само като способ за постигане на икономическа справедливост, но и за ”възстановяване на световното икономическото лидерство” на Вашингтон. „Америка на първо място никога не трябва да означава Америка сама. Защото в днешния свят нито една държава не може по подходящ начин да осигури силна и устойчива икономика за своя народ. С течение на времето липсата на глобално лидерство и ангажираност прави нашите институции и икономика уязвими. Съединените щати трябва да имат силно присъствие на световните пазари при равни условия. Ще си сътрудничим с желаещи партньори, за да защитаваме и прилагаме ред, основаващ на правила”, заяви тя. Тези ѝ декларации обаче веднага бяха допълнени с уточнение, че тези добре звучащи принципи няма да се отнасят към съперници на глобалната сцена като Китай. „Нашите икономически отношения с Китай, както и нашите по-широки отношения с Китай, ще бъдат конкурентни, където би трябвало да бъдат, съвместни, където могат да бъдат, и съперничещи, където трябва да бъдат”, заяви тя.
