Мой приятел бе открит мъртъв в леглото си през миналата зима, защото не е имал отопление. Защо? Защото санкциите на САЩ нараняват обикновените хора в Сирия, а не правителството на Башар Асад.
Миналия месец телефонът ми позвъня. Роднина в Дамаск ме помоли да помогна на едно малко сирийско дете, Мохамед Даафис. Семейството на двегодишния Мохамед използва за готвене керосинова печка Primus, продукт от викторианската ера. Нямат бойлер, с който да затоплят вода за къпане. Режимът на тока в Сирия достига най-тежките си нива, защото в следствие на международните санкции властите не са способни да осигурят горивото, необходимо за производството на електричество. Хората в страната имат ток само за по около един час дневно.
Като всяко дете на тази възраст, Мохамед е играел със своите братя и сестри – в неосветената заради режима на ток къща. Детето пада във ведро с гореща вода, затоплена от майка му на керосиновата печка. Майката се е е била отдалечила само за момент, но в тъмната къща Мохамед не е видял ведрото.
Чувайки писъците му, майката се затичва към него. Бащата, уличен продавач, прикован в инвалидна количка поради рана от войната, също се втурва да помага, доколкото може. Те закарват бързо момчето в държавната болница „Ал Мохтахед“ в Дамаск. Но състоянието на обгореното и кървящо дете се влошава, то се нуждае от преливане на кръв.
Лекарите в болницата са безпомощни пред неговата болка и страдание. Прелятата кръв се оказва заразена. Сега семейството на Мохамед трябва спешно да го прехвърли в частна болница, но как баща, който продава домати в количка, би могъл да плати сметката?
Стойността на сирийския паунд се срина почти до почти нищо; сега един щатски долар се разменя за около 3360 паунда. Средната заплата в Сирия е под 2 долара на ден, а бащата на Мохамед не печели дори и по долар на ден. Законът за защита на сирийските цивилни Цезар от 2019 г., подписан от тогавашния президент Доналд Тръмп, бе продаван на публиката като победа на силите на справедливостта над едно брутално управление. Но този закон не донесе справедливост – вместо това донесе глад, тъмнина, болести, мизерия, грабежи, отвличания и унищожаване на една нация. Международната помощ вече не достига до Сирия в степента, в която това ставаше преди, тъй като много хуманитарни агенции се страхуват да не нарушат закона “Цезар”.
Тук не става въпрос за Асад; точно както ние не избираме къде да се родим, сирийците не са избрали своето правителство. Изправен пред санкциите, Асад ще разчита на иранската подкрепа, която ще донесе още повече вреда на Сирия, докато обикновените граждани продължават да страдат.
Бащата на Мохамед се обърнал към моя роднина, който ми изпрати потресаващи снимки на изгарянията на момчето. Направих всичко възможно, за да помогна. След много трудности Мохамед бе приет в частна болница. Но в Сирия дори частните болници не са оборудвани като другаде по света. Спомняте ли си как САЩ и Обединеното кралство се затрудняваха да осигуряват лични предпазни средства в ранните дни на пандемията? Сирийците все още живеят в такива условия поради постоянния недостиг на кислород и основни медицински материали.
Лекарите са заявили на семейството, че малкото момче няма да оживее, ако остане в Сирия, така че аз бързо се свързах с по-добре оборудвана частна болница в Бейрут, Ливан – на няколко часа път от Дамаск. След много молби успяхме да му осигурим легло там. Линейки на Червения кръст и Червения полумесец от двете държави пренесоха детето през границата.
Лекарите в Бейрут се опитваха да спасят детето в продължение на шест дни. Но дори в Ливан болниците нямат модерно медицинско оборудване. Болничната сметка достигна над 100 000 долара. Вирулентна инфекция доведе до отказ на бъбреците, и сърцето му в крайна сметка спря. Той няма да е последното сирийско дете, което умира в резултат на лишенията, предизвикани от санкциите.
Нито едно сирийско дете на възраст под 10 години не е виждало страната си в мир. И ако останат гладни и лишени от основни медицински грижи в държава без икономически перспективи, в крайна сметка те могат да се превърнат в пехотинците на нов изблик на тероризма в Близкия Изток.
Много от иранските проповедници редовно призовават за „Смърт на Америка“ и „Смърт на Израел“ в политизираните си джамии. Въпреки санкциите на САЩ, сирийците все още нямат такава култура. Но лишенията и чуждото влияние могат да променят нещата.
От 11 септември насам е очевидно, че засилващият се тероризъм в Близкия Изток винаги достига до Съединените щати – крайната му цел.
Ако стратегията на САЩ е да принудят сирийците да свалят Асад, то тази стратегия никога не е работила и няма да проработи. Хората ще се обединяват около правителството си – това е урока от подложената на американски санкции Куба. Погледнете голямото влияние на Иран в съседните на Сирия Ливан и Ирак. Наистина ли Вашингтон иска да създаде в Сирия вакуум, в който турските и ирански проксита ще повторят наново гражданската война, и Иран ще се окаже много по-близо до директна конфронтация с Израел?
Смяната на режима не проработи в Сирия. Недоволството на Запада от Асад не трябва да води до колективно наказание за цяла нация. Семейството на Мохамед е само едно от милионите, в които родителите са ранени и инвалиди.
Над половин милион сирийци са загинали след 2011 г. Около 13 милиона души – над половината от предвоенното население на страната – са принудени да напуснат домовете си. Мнозина се насочват към Европа, и ако санкциите не бъдат вдигнати скоро, още много ще се превърнат в бежанци на Запад. Те нямат нищо за губене, когато тръгват да преминават средиземноморието. И те ще носят гнева си със себе си.
Въпреки това, комисарят по външните работи на Европейския съюз Жозел Борел настоя наказанието за сирийския народ да продължава в свое изявление през миналия месец. По неговите думи “Европейският съюз няма да вдигне санкциите, наложени на Сирия, преди да е започнал политически преход в страната”.
Този наивен подход към политиката не успява да разбере реалността в Близкия Изток, и не показва никаква загриженост за живота на обикновени деца като Мохамед. Великобритания, Франция и Германия подновиха санкциите си, вместо да си дадат сметка, че санкциите не работят. Нито бившият иракски лидер Садам Хюсеин, нито бившият либийски лидер Муамар Кадафи, нито пък Кастро бяха свалени чрез санкции. Аятолах Али Хаменей в Иран също не е свален. Това е дефиницията за лудост, често приписвана на Алберт Айнщайн: “да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различен резултат”.
Как могат президента на САЩ Джо Байдън, конгресмените и европейските лидери да спят спокойно, когато цял народ измира от глад, репресии и маргинализация, само защото някакви политици искат да изглеждат като много непреклонни в противопоставянето си на сирийското правителство?
Байдън е преживял загубата на две от собствените си деца и е в уникална позиция да оцени мъката на сирийските родители. Той трябва да премахне неефективните санкции на Съединените щати, да даде на сирийците нов шанс за живот и да възстанови онова, което грозната политика на силата е унищожила.
*Хасан Исмаик е йордански предприемач и автор на седмични коментари в местната преса. Той няма бизнес интереси в Сирия или намерение да инвестира там, ако санкциите бъдат вдигнати.
About The Author
