Има такъв прост, ама много прост народ… Това е обобщението на доста „величия“- които не отлепват задниците си от меки канапета и ергономични столове пред лаптопи и устройства – след оповестяването на резултатите от вота за нов български парламент на 4 април т. г. Народът бил прост, че избрал най-лесното от пльоснатото му на политическата сергия – да направи формацията на Слави Трифонов втора политическа сила, а отпред с една четвърт от гласовете да остави пак партията-държава ГЕРБ на „бащицата“ ББ…
Ми като другото са или божества от олимпийския връх на ДБ, или национал-социалисти от кохортата на Корнелия Нинова – к’во друго да прави народът господа-другари, освен да ви свирне под опашката и да избере най-чал(гар)натото?…
А и старателно скалъпеният сценарий с „неработещите“ машини за гласуване из секциите в изборния ден също даде достоен принос всичко за избие на пародия. Учудващото е, че въобще някой се учудва на резултата.
Преди малко ми звъняха от испанското национално радио да ме питат дали ще има кой да се върже на апела на Бойко Борисов за експертен кабинет на националното единение… Испанска им работа – те си мислят, че тук сме пред гражданска война за идеи… Ами как да им обясня, че не за идеи, а за порции става дума, компаньерос. А от останалото на всички им е писнало…
Е, опитах се да опиша какъв страх трептеше в избиващия на фалцет глас на Борисов, докато на фона на падащия върху любимата му джипка снежец нервно – ама много нервно!!! – прокламираше как всички сега трябва да се гушнат под крилото му, та пак съединението да направи силата, трупаща кюлчета в нощното му шакфче…
Изобщо не ми стигна времето да занимавам испанските колеги с драмите на мадам Нинова и съсипаната от нея БСП – а и тях тя изобщо не ги интересуваше. Дори не я споменаха във въпросите си – нищо, че в Мадрид управляват теоретично сродните ѝ социалисти в коалиция и с още по-левите „Унидас Подемос“. Там дори не им хрумва, че у нас може да има някакви подобни им аналози – явно сме им в праисторическата визия… не за България (дето не са я и чували), а въобще за нормално и ненормално… Щото кой европеец изобщо може да си представи, че тукашната БСП под командването на Нинова се е залетяла да се превръща в национал-социалистически отбор, от който на „простия“ народ му се повръща… И затова тоя същият народ предпочита по-откровени чалгари като Слави, сценаристите му, та дори и в комбина с Боко-Тиквата – поне шоуто да върви, пък политиката и без това кучета я яли…
Иначе по света тази въртелива пътечка не е някакъв уникум. По нея са подскачали и италианците с „Пет звезди“ на шоумена Бепе Грило, и американците с водещия на „Стажантът“ Доналд Тръмп, да не говорим за украинците с тяхната тв звезда Володимир Зеленски – направо поанта на тази забележителна световна тенденция…
Народът не е прост, уважаеми потребители на мрежата на мистър Марк Зукърбърг. Избирателите, определили резултатите на този нашенски вот, са продукт на системата, родила такива като Зукърбърг, Слави, Черепа, Тиквата, Зеленски, Тръмп и „всякая прочая сволочь“…
От десетилетия образованието, медиите и самата тъкан на политиката са унищожавани и вместо тях ни се предлага ерзац-шоу и примитивизъм. Диалектиката логично произведе от тази гадост резултатите, които получаваме сега. Това е незаобиколимата реалност.
А който е недоволен от тази даденост, да бе тръгнал да се надпреварва с фамозната джипка – поне някъде по маршрута ѝ да бе опънал един транспарант, един надпис „Долу!“ да бе нацапал по някоя прекрасна магистрала…
Щом няма такива алтернативи – това е положението, каквото получаваме! Всички ще сърбаме попарата, защото търпим от десетилетия тази нетърпима гавра и унищожение на хуманизма и културата. Щом мнозинството иска „свободен пазар“ – ето му продукта, който пазарът може да роди. Щом желанието на „прогресивната общественост“ е да се състои от потребители, а не от граждани, нека получава банана, който така неспирно и страстно желае още отпреди 1989-та…
Който недоволства, да отваря томчето със стихове на Никола Вапцаров, и да преповтаря: „Народът – прост, животът – тежък, скучен…“ Полагането поне на едно цвете в Гарнизонното стрелбище може да помогне за по-нататъшното изостряне на зрението.
Щом не се учим от историята си, обречени сме да я преиграваме отново и отново.
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!
Последвайте ни във Facebook, Twitter, Telegram и YouTube
About The Author
