Съединените щати не могат да просперират и да останат жизнена демокрация, докато малцина притежават толкова много, а в същото време толкова много хора разполагат с толкова малко. Макар мнозина от колегите ми в Конгреса да предпочитат да го игнорират, проблемът с неравенството на доходите и богатството представлява една от големите морални, икономически и политически кризи, пред които сме изправени – и с която трябва да се справим.
Тъжната реалност е, че ние бързо се придвижваме към олигархично общество, в което шепа милиардери притежават огромно богатство и власт, докато работещите семейства бедстват по начин, какъвто не сме виждали от времената на Голямата депресия. Тази ситуация се влошава още повече заради пандемията.
Днес половината хора в страната ни живеят от заплата до заплата, 500 000 от най-бедните са бездомни, милиони се страхуват да не бъдат изхвърлени от домовете си заради просрочени ипотеки и наеми, 92 милиона нямат пълноценна или никаква здравна застраховка, а семейства из цялата страна се притесняват дали ще могат да изхранват децата си. Днес цяло поколение млади хора е обременено с възмутително ниво на студентски дълг и са изправени пред реалност, в която техният стандарт на живот ще е по-нисък, отколкото този на родителите им.
А най-потресаващото е това, че американците с ниски доходи имат очаквана продължителност на живота, която е с 15 години по-малка от тази на богатите. Бедността в Америка се е превърнала в смъртна присъда.
Същевременно за хората на върха ситуацията е по-добра от всякога. Горният 1% притежава повече богатство от долните 92%, а 50-те най-богати американци притежават повече богатство от долната половина на цялото общество – 165 милиона души. Докато милиони американци изгубиха работата и доходите си по време на пандемията, през последната година 650 милиардери са увеличили богатството си с 1.3 трлн. долара.
Разрастващата се пропаст между най-богатите и всички останали не е нещо ново.
През последните 40 години протича огромен трансфер на богатство от средната класа и работническите семейства към най-богатите хора в Америка.
През 1978-ма горният 0.1% е притежавал около 7% от националното богатство. През 2019-та, последната година, за която са налични данни, те вече притежават близо 20%. Невероятно е, че двамата най-богати хора в Америка, Джеф Безос и Илон Мъск, вече притежават повече богатство, отколкото 40% от американците с най-ниски доходи, взети заедно.
Ако доходното неравенство не се бе увеличило драстично през последните 40 години и вместо това бе останало статично, годишният доход на средностатистическият работник в страната щеше да е с 42 000 долара по-висок. Вместо това корпоративните директори днес печелят 300 пъти повече от средностатистическите си служители, а ако се вземе предвид инфлацията, работникът реално печели 32 долара седмично по-малко, отколкото преди 48 години. С други думи, въпреки огромното нарастване на технологиите и производителността, обикновените работници всъщност губят позиции.
Справянето с неравенството в доходите и богатството няма да е лесно, защото за тази цел ще трябва да се изправим срещу едни от най-могъщите и добре финансирани интереси в страната, включително Уолстрийт, здравнозастрахователния бизнес, фармацевтичните компании, индустрията за изкопаеми горива и военно-промишления комплекс. Но това трябва да бъде направено. Ето някои от нещата, които Конгресът и президентът биха могли да направят в близко бъдеще.
Трябва да повишим минималната работна заплата поне двойно спрямо сегашните ѝ нива, които гарантират гладуване. Работата трябва да изважда работниците от бедността, а не да ги задържа в нея.
Трябва да улесняваме, а не да затрудняване присъединяването на работници към синдикати. Огромното увеличение на неравенството в доходите и богатството може да бъде директно свързано с намаляването на членството в профсъюзи в Америка.
Необходимо е да създадем милиони добре платени работни места, като възстановим разпадащата се инфраструктура в страната – нашите пътища, мостове, пречиствателни станции, канализация, водостоци, язовири, училища и достъпни жилища.
Трябва да се борим с изменението на климата, като коренно трансформираме енергийната си система далеч от изкопаемите горива и в посока възобновяема енергия, което също ще създаде милиони добре платени работни места.
Трябва да направим това, което прави почти всяка друга голяма държава, като гарантираме здравеопазването на всички хора като човешко право. Приемане на програма “Медикеър за всички” ще сложи край на абсурда да плащаме двойно повече за здравеопазване на глава от населението в сравнение с други развити държави, а същевременно десетки милиони американци да не са здравно осигурени.
Трябва да подсигурим, че всички млади хора, независимо от доходите им, имат право на качествено образование – включително висше. А това означава премахване на таксите в обществените колежи и университети и значително намаляване на студентските дългове за работническите семейства.
И да – необходимо е да накараме най-богатите хора и най-печелившите корпорации да започнат да плащат справедлив дял от данъците.
Растящото неравенството в доходите и богатството не е само икономически проблем. Това засяга самата основа на американската демокрация. Ако най-богатите стават още по-богати, докато милиони работещи хора виждат как стандартът им на живот продължава да се влошава, вярата в държавата и демократичните институции ще повехне, а подкрепата за авторитаризма ще се увеличи. Не можем да позволим това да се случи.
