Румънският премиер Флорин Къцу поиска да бъдат санкционирани участниците в протест на синдикалистите в букурещкото метро в петък, който той определи като „незаконен“, съобщава сайтът Зиаре. Премиерът поиска виновните да възстановят причинените щети, държавните институции да помогнат на гражданите и фирмите да си възстановяват понесените загуби, а заплатите на участниците в протеста да бъдат намалени с един ден. Синдикални лидери заявиха в петък, че недоволството им е свързано с недостига на персонал и опасенията от възможно намаляване на заплатите. Министърът на транспорта Каталин Друла обаче е на мнение, че истинската причина за стачката са икономически интереси, свързани с фирма на синдиката, ръководен от бившия депутат от опозиционната Социалдемократическа Партия Йон Радой, която стопанисва търговски площи в подлезите на метрото.
За да научи повече за протеста и какво следва след него, Българското национално радио се свърза с Раду Стокица. Той е студент и автор на набираща популярност рубрика за синдикалните борби в Румъния на сайта “Барикада Румъния”. Поддържа и канал в „Телеграм“ за работническите борби в Румъния и по света. Интервюто бе излъчено и публикувано на сайта на БНР на 29 март 2021. г.
Господин Стокица, на 26 март 2021 г. работниците от метрото в Букурещ спряха работа. Как се стигна до този протест?
Това е дълга история, но в основата на събитията от края на миналата седмица стои лошата комуникация и диалог между министъра на транспорта Каталин Друла и синдикалния лидер от метрото – Йон Радой, който е смятан за политическо назначение и е обвиняван постоянно за това, че всички служители в метрото имат доста добри заплати, а работниците в Румъния в останалите сектори не са толкова добре заплатени за труда си. Спорове предизвиква и дейността на притежаваната от синдиката фирма, която е изградила много от търговските площи в метрото.
Какви са исканията на протестиращите от метрото в Букурещ?
Тук проблемът се усложнява малко, защото от управляващата партия смятат, че исканията са свързани с финансовите интереси на синдикалния лидер Радой, а не с потребностите на работещите в метрото. В основата на спора са търговските площи, които според управляващите трябва да бъдат закрити, защото представляват риск от пожар. Но от това, което аз самият чух на място по време на протеста, сред исканията бе това да не се намаляват заплатите на работещите, а и метрото да не се предава на мултинационални компании. Въпрос, който в момента не стои на дневен ред. Главният проблем обаче остава липсата на комуникация между работещите в метрото и Министерството на транспорта.
Какво ще се случи след протеста в петък?
Добър въпрос. Никой не знае. Миналата седмица имаше два големи протеста – един на полицейския синдикат, за който писа и Асошиейтед прес, така че вече имаше международно признание. Вторият беше на служителите от метрото. Мисля, че след тези събития синдикатите вече ще са силни в публичните дискусии, макар да не знам дали ще имат успех. Но отсега нататък, когато хората говорят за държавни институции, те автоматично ще трябва да мислят и за синдикатите и ще ги възприемат като реална възможност за даване на някаква власт на работниците.
Напоследък в Румъния се провеждат различни протести на профсъюзи. Какви са причините за напрежението между правителството на Къцу и на синдикатите?
Отговорът е лесен. Да погледнем международните федерации и конфедерации. Ще забележим, че много от тях са насочили вниманието си към правителството и към факта, че то не разбира ролята на синдикатите в държавата. Тоест, синдикатите са възприемани от правителството на Къцу като нещо хубаво, което съществува, но не бива да безпокои. Да, може да протестират, но не и да притесняват властите. Но когато протестират, правителството се оплаква от тях.
About The Author
