Петролната индустрия е знаела поне от 50 години, че замърсяването на въздуха от изгарянето на изкопаеми горива представлява сериозен риск за човешкото здраве. Въпреки това компаниите са посветили десетилетия на агресивно лобиране срещу разпоредбите за чистота на въздуха, става ясно от архив от вътрешни документи, до които е получил достъп вестник Guardian.
Документите, които включват вътрешна комуникация и доклади, показват, че индустрията отдавна е била наясно, че е създала големи количества замърсяване на въздуха, че замърсителите могат да се настанят дълбоко в белите дробове и да бъдат „истинските злодеи за ефектите върху здравето“, и дори че може да се стигне до вродени дефекти при децата на собствените ѝ работници.
Тези опасения обаче съвсем не са спрели петролните и газови компании, както и техните проксита, да подклаждат съмнение към нарастващата маса научни доказателства, свързващи изгарянето на изкопаеми горива с редица здравословни проблеми, които убиват милиони хора по света всяка година. Освен усилията на самите компании да подкопават климатичната наука, свързани с петрола и газа финансови интереси са заливали медийното и обществено пространство с огромно количество материали, целящи да всяват несигурност относно вредите от замърсяването на въздуха, и да бъдат използвани за натиск върху политиците да не налагат ограничения за замърсителите. Специалисти коментират, че по отношение на здравните рискове петролната индустрия е следвала същия модел като с климатичните промени.
“Действията на свързаните с индустрията интереси винаги следват един и същ наръчник – първо разбират за последствията, после започват да кроят схеми, след това отричат, а след това се стремят да забавят регулациите”, казва Джефри Супран, изследовател от Харвардския университет, изучаващ историята на компаниите за изкопаеми горива и изменението на климата. “Сега те отново залагат на забавяне, по-фини форми на пропаганда и подкопаване на регулациите”, добавя той.
Ефектите от изгарянето на големи количества въглища, нефт и газ от фабрики, автомобили и други източници отдавна са очевидни. Големите градове в САЩ и Европа често се оказваха обвити в смог преди напредъка на съвременните закони за чист въздух.
Но голям брой исторически документи от корпоративни архиви, предадени на библиотеки в САЩ и Канада, научни списания и доклади, публикувани в рамките на съдебни процеси, показват, че петролната индустрия е започнала да придобива представа за вредите за здравето от изгарянето на изкопаеми горива още през 60-те години.
Във вътрешни комуникации и доклади от 1967 г. на Imperial Oil, подразделение на Exxon, се признава, че петролната индустрия има “основен принос за много от ключовите форми на замърсяване”, и че са правени анкети сред „майки, които се тревожат за възможни ефекти от смога“.
Във вътрешен технически доклад през 1968 г. Shell отива по-далеч, като предупреждава, че замърсяването “може в екстремни ситуации да бъде вредно за здравето” и посочва, че петролната индустрия ще трябва “неохотно” да признае, че автомобилите “са най-големите източници на замърсяване на въздуха”. В доклада се посочва, че серният диоксид, отделян при изгарянето на петрол, може да причини „затруднено дишане“, докато азотният диоксид, който също се отделя от превозни средства и електроцентрали, може да причини увреждане на белите дробове, и че се очаква „да има настояване за намаляване на емисиите на [азотен диоксид], вероятно въз основа на предполагаеми дългосрочни хронични ефекти“.
В този вътрешен доклад на Shell също така се признава, че малките частици, отделяни от изкопаемите горива, са “истинският злодей за здравните ефекти”, тъй като те могат да пренесат токсини, включително канцерогени, „дълбоко в белите дробове, които иначе биха били отстранени в гърлото“.
Тези микроскопични частици от сажди и течности се изхвърлят при изгаряне на горива и биват поглъщани от хората. През 1971 г. Esso, компанията-предшественик на Exxon, взема проби от частици в Ню Йорк и за пръв път констатира, че въздухът е пълен с малки фрагменти от алуминий, магнезий и други метали. Учените от Esso отбелязват, че газовете от промишлените комини са „горещи, мръсни и съдържат високи концентрации на замърсители, и отбелязват, че са необходими допълнителни проучвания за симптоми, включително „дразнене на очите, прекомерна кашлица или бронхиални ефекти“.
Към 1980 г. Imperial Oil има очертани планове за разследване на случаите на ракови заболявания и „вродени дефекти сред потомството на работниците в индустрията“. Междувременно експертите на Esso повдигат въпроса за „възможността за подобрен контрол на частиците“ в новите конструкции на превозните средства за намаляване на емисиите на вредно замърсяване.
Десет години по-късно във вътрешен доклад на Exxon се декларира, че „вече сме по-наясно с потенциалното въздействие на нашите операции върху безопасността и здравето.“ Към този момент независими учени от академичните среди са започнали да натрупват собствени доказателства за влиянието на замърсяването на въздуха.
„Човешкото тяло е настроено да държи частиците навън, но тези много малки, фини частици са добри в събирането на токсини, в заобикалянето на естествените ни защити и в лесното достигане до белите ни дробове”, казва Джордж Търстън, експерт по екологично здраве в Нюйоркския университет. Той е съавтор на основополагащото проучване от 1987 г., което установи, че по-малките частици са много по-смъртоносни от по-големите фрагменти, които могат да бъдат изкашляни.
Търстън и други изследователи установяват, че изпаренията от ауспусите на автомобила или електроцентралите произвеждат много повече токсични частици, отколкото други източници като изгарянето на дърва и прахта. „Не препоръчвам вдишване на дървесен дим, но той е далеч по-малко токсичен отколкото частиците от изгарянето на изкопаеми горива, при същите концентрации “, казва Търстън.
Друг важен доклад от 1993 г., известен като Харвардското изследване на “шестте града”, установява, че замърсяването на въздуха води до смърт от сърдечни заболявания и рак на белите дробове. Тези открития увеличават натиска върху Агенцията за защита на околната среда в САЩ да определи граници за замърсяването за най-малките частици, известни като PM2.5, тъй като диаметърът им е по-малък от 2.5 микрометра – около една 30-та от диаметъра на човешки косъм.
Изправена пред перспективата за по-строги държавни регулации, индустрията с изкопаеми горива запретва ръкави. „Проблемът със здравето става все по-важен. Трябва да сме готови да отговорим на този проблем през тази година”, се посочва в стенограмата от среща на лобистката бизнес организация Global Climate Coalition от 1997 г.
По време на изслушване пред Конгреса през същата година учени, наети от бизнес сдружението Американски петролен институт (API), твърдят, че връзката между замърсяването на въздуха и смъртността е „слаба“. Exxon публикува собствено проучване, в което се твърди, че “няма съществено основание” да се вярва, че PM2.5 частиците причиняват повече смъртни случаи.
Това подкопаване на науката за замърсяването на въздуха се сравнява от някои изследователи с усилията на тютюневите компании да размътват връзката между пушенето на цигари и рака.
„Индустрията за изкопаеми горива сееше несигурност, за да поддържа бизнеса си както обикновено, и по всяка вероятност си сътрудничи с други групи като тютюневата индустрия“, каза Карол Мъфет, главен изпълнителен директор на Центъра за международно екологично право. „Когато погледнете тези исторически документи в контекст, става ясно, че петролната и газовата индустрия имат отработена схема, която са използвали отново и отново за множество замърсители. Използваха я по въпроса изменението на климата, и несъмнено виждаме същото и относно PM2.5 частиците. Това е същия модел.“, добавя той.
Все пак през 1997 г. Агенцията за опазване на околната среда в САЩ налага първите стандарти за PM2.5 емисии. Оттогава учените са разкрили още повече за щетите, които замърсяването на въздуха нанася на човешкото тяло. След като веднъж попаднат в кръвта, частиците могат да причинят опасно възпаление и да деградират имунната система, да повлияят на плодовитостта на жените, да повишат риска от инсулт, инфаркти, болестта на Алцхаймер и пневмония, и дори да увредят зрението на хората.
Според значителни открития на екип от изследователи от САЩ и Великобритания, , оповестени миналия месец, близо един от всеки пет пет смъртни случаи по света може да се свърже със замърсяването с фини прахови частици. Това означава, че замърсяването на въздуха всяка година убива повече хора от СПИН/ХИВ, малария и туберкулоза, взети заедно. „Вече в много страни има натрупани последователни и солидни доказателства за връзката между фините прахови частици и вредата за здравето”, казва Франческа Доминичи, професор по биостатистика в Харвард.
“Познанията за въздействието на замърсителите на въздуха върху здравето бяха „относително тънки“ през 70-те години на миналия век и известен скептицизъм по отношение на връзката беше разбираем за известно време”, отбелязва Арден Поуп, експерт по замърсяването на въздуха от университета Бригъм Йънг и един от авторите на изследването от 1993 г. „Но доказателствата нараснаха драстично и сега вече е трудно да се отрече“, казва той. По думите му неговата работа е срещала “много съпротива” от страна на индустрията.
През изминалите десетилетия обаче петролните и газови интереси невъзмутимо са се опитвали да възпрепятстват по-строгите мерки за замърсяването на въздуха, като същевременно полагат усилия за да поставят под съмнение научните заключения.
При една конференция на консервативния тинк-танк Heartland Institute през 2006 г., посветена на правилата за чистота на въздуха, тонът е задаван от лектори от Exxon. Показателно, една от сесиите е озаглавена „Несигурност на здравната наука на NAAQS (Национални стандарти за качеството на въздуха)“.
Платени от индустрията консултанти публикуват изследвания, оспорващи връзката между емисиите и влошеното здраве, или просто отхвърлящи работата на други изследователи. „Целта им е да подкопаят научния метод, самата наука“, посочва Търстън.
Дори след като големите петролни компании публично приеха реалността на климатичните промени и се зарекоха да търсят решения, те продължават да отхвърлят нарастващите доказателства за вредите, причинявани от пряко замърсяване на въздуха.
През 2009 г. Exxon заявява на Агенцията за опазване на околната среда, че оценката на риск от смърт от фини частици е „ненадеждна и подвеждаща“, а през 2017-та Американският петролен институт настоява агенцията да облекчи стандартите за азотен диоксид – замърсител, свързан с астма при деца и по-висока смъртност при възрастни от сърдечни заболявания и рак – твърдейки, че няма доказана връзка с вредата и съществуващите правила са „по-строги от необходимото“.
“Виждаме, че дезинформационната кампания на петролната и газова индустрия направи пълен кръг с подновените атаки срещу научните изследвания, които само доказват нещо известно от десетилетия – че замърсяването убива”, казва Кърт Дейвис, директор на Центъра за разследване на климата, който е разкрил някои от историческите документи.
Този подход на индустрията даде плодове по време на администрацията на Доналд Тръмп. След като високопоставени представители от Exxon, Chevron, Occidental Petroleum и Американския петролен институт се срещнаха с тогавашния президент, Белият дом предприе разхлабване на редица регулации за чистотата на въздуха, включително правила за ограничаване на замърсяването от леки и товарни автомобили. Същевременно бе въведено т. нар. правило за „прозрачност“ на науката, чрез което могат да бъдат анулирани изследвания, основаващи се на поверителни медицински данни – които са в основата на изследванията на замърсяването на въздуха.
По времето на Тръмп за председател на съвета за чистота на въздуха към Агенцията за околната среда бе назначен Тони Кокс – изследовател, получавал финансиране от Американския петролен институт, който е позволявал на лобистки групи да редактират научните му доклади. Кокс, чиято предишна работа е поставяла под въпрос вредата, причинена от фините частици, обвини експертите от агенцията в непрофесионализъм и субективност, когато те установиха, че частиците могат да бъдат смъртоносни дори в ниски концентрации.
Миналата година, в разгара на историческа пандемия от респираторни заболявания, предишното ръководство на агенцията реши да не засилва стандартите около фините прахови частици. Изследване на Харвард установи, че замърсяването на въздуха е свързано с по-лоши последици за хората с Covid-19. Американският петролен институт излезе с позиция, че докладът на Харвард включва само „предварителни констатации“, които са предизвикали „плашещи заглавия и грешни съобщения в медиите“.
Атаките срещу изследването Харвард са били „много тежки и много стресиращи“, според Федерика Доминичи, която е един от авторите на доклада. „Ако вдишвате замърсен въздух дълго време и се заразите с ковид, ще има по-лоши последици. Това изобщо не е изненадващо”, посочва тя. Доминичи изтъква, че вече има над 60 проучвания от целия свят, които свързват замърсяването на въздуха с по-тежки последици от боледуване от ковид. „Бях изненадана, че имаше такава свирепа критика. Наистина е жалко, че е по-лесно да се дискредитира науката, отколкото да се произвежда добра наука. Това е толкова обезсърчаващо“, казва тя.
About The Author
