Янис Варуфакис, своенравният гръцки финансов министър по време на кризата, която почти сложи край на еврото преди десетилетие, и нобелистът Джоузеф Стиглиц бяха бодлите, противопоставили се тогава на добродетелна Европа, изискваща сурово затягане на коланите на южняците. Тази седмица те участваха в онлайн-дискусия в Барселона и на нея отстояха същите кейнсиански рецепти, които предписваха навремето, но не бяха послушани. Сега обаче вече ги аплодират Джо Байдън, Джанет Йелън (финансовата министърка на САЩ – б. пр.), Кристин Лагард, Марио Драги и всички, които взимат решенията на тази планета. Днес всички осъзнават, че остеритетът е бил грешка. И че от кризата се излиза, инвестирайки повече и генерирайки потребление, а не чрез свиването му. Посоката е добра, но САЩ и останалата част от света изпреварват Испания и Европа във всичко: ваксиниране, стимули, инвестиции … Те правят повече и по-добре от ЕС. Затова ние тук за пореден път ще излезем от рецесията по-късно и по-зле.
Ето и разговора с Варуфакис.
Вие бяхте прокълнатият грък, които се инатеше на орязванията. Днес чувствате ли се реванширан?
Не става дума за мен. Проблемът са щетите, които бяха нанасяни в продължение на цяло десетилетие на милиони семейства в името на остеритета, а накрая се разбра, че той е бил грешка и вече никой не го отстоява.
Защо навремето на негова страна беше мнозинството?
Заради надмощието на силните. Политиците от страни като Германия, Холандия, Дания защитаваха остеритета, за да се харесат на избирателите си, които искаха да изглеждат по-добри от „мързеливците” на юг – гърци, италианци, испанци.
Икономистите не виждаха ли грешката да се противопоставят на общностните разбирания на кейнсианството?
Разбира се, че я виждаха! Когато си говорехме в лично качество с тях и с Лагард, оглавявала тогава МВФ, признаваха, че имам право. Но ми обясняваха, че публично трябва да защитават остеритета, за да са в синхрон с политиката за спасяване на ЕС.
Сега вече ЕС по-малко ли греши?
Посоката този път е правилна, но трябва да одобрим повече помощи и по-бързо.
Защо така мислите?
Защото в Европа вече имаше дефлационни тенденции още преди пандемията, а сега са още повече. Онова, което липсва, е общностната помощ. Липсва също една федерална Европа, която би била много по ефикасна.
И вие ли искате като Тома Пикети и други ЕЦБ да опрости целия дълг на ЕС?
Не съм подписал тази петиция, защото това означава да искаме от Лагард да нарушава ангажиментите си.
Тогава какво предлагате вместо това опрощаване и връщането на брояча на дълга към нулата?
Предлагам ЕЦБ да емитира един билион евро като европейски дълг за 30 години.
Федералният резерв на САЩ вече е понесъл почти четири билиона стимули.
А ние (в Европа – б. пр.) нито един. За следващите 30 години европейците трябва да напреднем към конфедерация и към взаимното обезпечаване на дълг, данъци, инвестиции… Само така ще бъдем повече Европа. Ако не го осъществим за 30 години, никога няма да го сторим.
Какво да правим с този един билион евро?
Ще внесем по 2000 евро в сметката на всяко семейство в ЕС. Ето това ще бъде повече Европа.
В САЩ вече раздадоха на всички даже повече.
Тръмп раздаде и сега Байдън продължава да дава. Това става не само в САЩ. Същото правят и централните банки в Хонконг и Сингапур, Федералният резерв на Австралия – те внесоха средства директно в сметките на гражданите. Пропорционално – много повече от ЕС.
Вярвате ли, че тези пари, които се дават на всички граждани, после ще се умножат?
Това преборва дефлацията, както личи от факта, че САЩ и другите страни без комплекси за реактивиране на икономиката излязоха по-рано от рецесията, причинена през 2008-ма, и сега отново ще излязат от настоящата криза пак по-рано от ЕС.
Тези 750 милиарда евро, вече одобрени от ЕС за помощи, не стигат ли?
Не, защото Брюксел и Франкфурт няма да дадат тези пари нито на вас, нито на съседите ви, нито на кварталните магазинчета, което би ги превърнало в помощ за всички. Средствата ще отидат в големите банки и в мултинационалните компании. А долните и средните класи ще страдат отново от орязвания.
Тези банки и компании не инвестират ли, не създават ли работни места и богатство?
С тези пари те ще си платят дълговете и грешките в управлението си, ще изплащат дивиденти или ще си изкупуват собствените акции, но неравенството ще продължи да расте в ЕС. Не и икономиката.
А зелените инвестиции?
Това е третото ми предложение: нов зелен социален пакт за 500 милиарда евро на всеки пет години през тези 30 г. за дълга, за който споменах. Общо ще бъдат три билиона евро, за да се изравним поне с онова, което инвестираха САЩ в икономиката си. Лагард само трябва да ги обяви и ще има голяма търсене на тези облигации, гарантирани от ЕЦБ.
Вие сте оптимист.
И трите мерки могат да се обявят на една и съща пресконференция на Лагард.
Защо не се прави?
Заради политиката, защото само икономиката не може да го реши. Макро-теорията го обяснява перфектно и дори го изисква. А Йелън и нобелистът Стиглиц, които го казват, разбират много от икономика. За разлика от икономистите в Брюксел и Франкуфрт, които се подчиняват на политиците, поставящи властта си над всичко.
Защо на ЕС и ЕЦБ им е толкова трудно да одобрят повече стимули?
Защото днешната структура на ЕС не е демократична – тя е мечтата на един олигарх, който търси държавата, само за да му даде сигурност, полицейска охрана и централна банка, която да му финансира банките, ако те фалират. Другото виси във въздуха.
Кое е другото?
Политиките на подпомагане на долните и средни класи, като онези, които одобри Байдън в САЩ. Тук е обратното – дори в Мадрид, Берлин и Париж да печелят левите, те не могат да провеждат прогрeсивни политики като Байдън или Рузвелт, които извадиха САЩ от рецесията. Днес не се гласува за онова, което е наистина важно за нашия живот.
Защо?
Никое европейско правителство не може да си го позволи, защото няма контрол върху цялостната фискална и монетарна политика. А американците го имат. Трябва да вървим към федерален ЕС по подобие на САЩ.
About The Author
