„Създатели на недостиг. От добруването към страха”. Под такова заглавие през 1995 г. излезе книгата на днес вече покойния икономист и преподавател от Университета в Саламанка Давид Аниси. Той обяснява в нея, че противно на онова, което се повтаря, не разгърналата се след края на 70-те световна криза е била причината да се постави под въпрос държавата на благоденствието. А е било точно обратното – поставянето под въпрос на държавата на благоденствието е породило кризата. Аниси сочи: „Настъпи моментът да бъдат дисциплинирани работниците. Така и бе сторено.”
За целта се прибегна към винаги ефективния начин – генериране на безработица. Който няма доходи и му липсват средства за живот, няма друг избор, освен да се съгласява на каквото и да е, само и само да се закрепи. Така се отглежда „чуплив” ментално и социално персонал, податлив към лесно манипулиране и дисциплиниране.
За да се провокира умишлено безработица, която да „дисциплинира” трудовите класи, се прилагат политики за изкуствено предизвикване на дефицити, повишават се лихвените проценти (което възпира продуктивните инвестиции, но дообогатява притежателите на пари), създава се публичен дефицит и висок дълг, забавяйки така икономиката, но подхранвайки търговията с финансови капитали.
Ефектът от тези политики е същият, какъвто би предизвикало постоянното натискане на спирачката в една кола – намалява се скоростта, харчи се много повече енергия и се изхабява целият двигател. В икономиката последствията са, че спада показателят за растеж в икономическата активност и се увеличава безработицата – два ефекта, които се влошават, когато нещата се развиват така, както стана през 80-те и 90-те години на миналия век, насред една технологична революция. Когато е налице такава революция, тя предизвиква нарастване на производителността. Ако въпросното нарастване не се съпровожда с намаляване на работния ден и на експанзивните разходни политики, ефектът на забавянето е още по-голям.
Именно това пораждат неолибералните политики и затова казваме, че те предизвикват изкуствен недостиг на стоки и услуги. Разрушават цялата икономика и свиват предлагането на стоки и услуги, но, както вече бе посочено, много облагодетелстват собствениците на финансови капитали (които толкова повече се обогатяват, колкото по-голям е дългът) и едрите компании, които доминират на пазара и разполагат с постоянни клиенти или с много голяма маса ликвидност, обогатявайки се чрез нея на финансовите пазари.
Може да изглежда, че изложената теза е прекалено перверзна, за да е вярна. Но ако не ѝ вярвате, прочетете какво пише на страница 183 в излязлата си през 1996 г. книга „Краят на златната епоха” Карлос Солчага, могъщият министър на икономиката при управлението на Фелипе Гонсалес: „Намаляването на безработицата далеч не е стратегия, от която всички се облагодетелстват. Ако тя се реализира, би могла да причини щети на много групи по интереси и на някои групи сред общественото мнение”. Трудно е да се направи по-точно и ясно признание.
Днешният капитализъм действително е генератор на дефицити. И в момента наблюдаваме болезнена илюстрация на това покрай случая с ваксините.
Когато се разрази пандемията, управниците по цял свят признаха елементарното и логичното: не може да има друго решение, освен масовата и много бърза ваксинация на по-голямата част от световното население.
Председателката на Европейската комисия заяви, че тези ваксини ще бъдат осигурени като обществено благо и „ЕС влага много милиарди, за да бъдат разработени”. Международният валутен фонд призовава в доклада си за януари „универсално разпространение на ваксините… на достъпни за всички цени”.
Но не това се случва. А точно обратното. Правителствата на богатите държави се противопоставят на производството и масовото разпространение на васкини на досъпни цени из всички страни по света, както е необходимо, за да се приключи с тази пандемия. Продължава създаването на дефицит/недостиг. Вярно, сега целта е не да се дисциплинират трудовите класи, а за да се спаси печалбата и мощта на фармацевтичните гиганти, за чиято природа и стратегия писа наскоро професор Висенс Наваро.
За да се създадат ваксини за универсално разпространение, както иска МВФ, е необходимо сътрудничеството на учени и производители от цял свят. Но това е възможно, само ако те поставят в услуга на тази цел всички свои познания и цялото си техническо оборудване – нещо, което няма как да стане, докато не се суспендират патентите и правата върху интелектуалната собственост.
За това настоява от месеци мнозинството от държавите, от политическите лидери, от различните организации, от изследователските центрове, от църквите… Същото иска огромното мнозинство от населението по местата, където се правят такива допитвания (73% от жителите на Обединеното кралство, например).
В разрез с това преобладаващо мнение, против са правителствата на богатите страни – САЩ, ЕС, Япония, Обединеното кралство, Бразилия, Канада, Норвегия и още някои.
С цел да се защитят търговските интереси на големите фармацевтични компании, произвеждащи ваксините (както и други продукти, устройства и инструменти за диагностика, без които не може в една пандемия), се създава всеобщ недостиг на ваксини – и то само защото просто не се използва целият потенциален капацитет за производство на ваксини. Данните са неоспорими:
– Използват се само 43% от съществуващия в света капацитет за производството на вече одобрени ваксини.
– Тримата най-големи в света производители на ваксини произвеждат продукция само за 1,5% от световното население – което е много под потенциалния им капацитет – поради това, че нямат достъп до лицензии.
– Когато някои производители предлагат все пак да произвеждат ваксините, те дори не получават отговор от големите компании, които с одобрението на правителствата доминират на пазара. Така се случи с датската Bavarian Nordic, която би могла да произведе почти 250 милиона ваксини.
– Нещо подобно става и в страни като Индия: един от производителите ѝ изработва милиони ваксини, но освен това съществуват най-малко двадесетина други фабрики, както и още много други по света, които могат да ги произвеждат, ако имаха достъп до лицензиите.
Последиците от всичко това са абсурдни и се изкушавам да кажа престъпни.
Първо, милиарди човешки същества в най-бедните страни остават зад борда на ваксинацията, която може да ги предпази от разболяване. Богатите страни, в които живее 16% от световното население, трупат при себе си 60% от ваксините, докато за най-бедните ваксините не достигат. До края на февруари в Обединеното кралство бяха осигурени 31 ваксини на всеки 100 души, а в САЩ – 22. В същото време за цяла Азия показателят е 2 ваксини на 100 души, а в онези африкански страни, до които изобщо са стигнали, е под 0,55.
При една трета от човечеството не е стигнала нито една доза от ваксините. Според „Икономист” в над 85 страни няма да има достатъчна ваксинация до 2023 г. Същевременно правителствата на богатите страни закупуват три пъти повече (в Канада – пет пъти повече) ваксини, отколкото са нужни за населението им.
Това е не просто геноцид, а направо пълна глупост. Трупането на ваксини в богатите страни няма да победи пандемията, защото тя е глобална и мутациите на вируса могат да дойдат от която и да е страна, за която не са стигнали ваксини.
Тази политика е глупава и по още една причина, която обясних в предишна моя статия – финансирането на ваксинацията във всички страни по света предполага 338 пъти по-малко пари, отколкото ще струващ щетите, ако това не се направи. Още едно доказателство, че взиманите икономически решения не търсят нито ефикасност, нито спестяване на средства, а само обогатяване на малцина.
Политиката на богатите страни е и абсурдна, защото – за десерт – създава недостиг и сред самите тях, както се случва в момента в Европейския съюз. Глупост е и да се реагира спрямо дефицита, който те самите провокираха, ограничавайки износа – защото така няма да подобрят нито вътрешното снабдяване с ваксини, нито глобалното. Само ще предизвикат ефекти от същия тип, вече нарушили веригите за снабдяване.
Срещу пандемията не се действа по начина, по който самите световни лидери казваха, че трябва да се действа, защото те не са способни и не желаят да сложат ограничение на сребролюбието на едно малцинство. Провокира се гигантска икономическа криза, в която ще загинат милиони компании и работни места, само за да се запазят привилегиите на големите монополи. Ще загубят живота си милиони хора, защото се дава приоритет на търговските интереси.
За финал ще цитирам един „прокълнат” автор, защото смятам, че е напълно прав. Имам предвид Фридрих Енгелс, който казва в книгата си „Положението на работническата класа в Англия”, че когато хората умират като „жертви на нашия социален хаос и на класите, които имат полза от този хаос”, се извършва „социално убийство”.
Това е, което се случва и сега с ваксините. Затова е все по-важно да се посочват и да се преследват икономическите престъпления срещу човечеството.
*Хуан Торес Лопес (роден в Гранада през 1954 г.) е испански икономист и преподавател по икономика в Университета на Севиля. Автор е на много публикации, поддържа сайта „Желание за писане”. Член е на научния съвет на Attac-Испания. Заедно с експерта по политикономия и професор в Университета „Джон Хопкинс” в Балтимор Висенс Наваро (споменат в тази статия), Хуан Торес Лопес е създател на икономическата програма на испанската политическа партия „Подемос”, влизаща в настоящото правителство в Мадрид.
About The Author
