Финландия можеше да има свободна от патент ваксина – но предпочете Биг Фарма

Илари Кайла. Джона-Хемрани Макинен, Jacobin  

“Усещахме като свой дълг да разработим такъв тип алтернатива”, казва професор Кале Саксела, ръководещ Катедрата по вирусология в Университета в Хелзинки. “През миналата пролет все още бях убеден, че някоя публична институция ще се включи и ще тласка проекта напред. Оказа се обаче, че никоя ситуация не е толкова спешна, че да накара държавата активно да се захване с нещо такова”, добавя той.

Екипът на Саксела е разполага с ваксина за COVID-19 без патент от май 2020 г. Учените наричат разработката си “Линуксът на ваксините” като препратка към известната операционна система с отворен код, която също произхожда от Финландия. Работата им се основава на публично достъпни данни от изследвания, както и на принципа на споделяне на всички нови открития в рецензирани списания.

Разработчиците на ваксината включват някои от най-изявените учени във Финландия, като професор Сепо Херуала от института A. I. Virtanen и бивш президент на Европейското общество за генна и клетъчна терапия, и Кари Алитало, чуждестранен член на Националната академия на науките в САЩ. Те вярват, че разработената от тях ваксина, впръскваща се в носа, която е изградена по утвърдени технологии и ноу-хау, е безопасна и високоефективна.

„Това е завършен продукт, в смисъл, че формулата вече няма да се променя по никакъв начин с по-нататъшно тестване. С това, с което разполагаме, още утре бихме могли да ваксинираме цялото население на Финландия“, казва Саксела.

Но вместо да проучи потенциала на изследванията, свободни от ограниченията за интелектуална собственост, финландската държава предпочита да следва подразбиращата се политика на всички западни страни – да разчита изцяло на едрия фармацевтичен бизнес.

Доминиращият в мейнстрийма разказ обичайно описва първото поколение ваксини срещу COVID-19 от Pfizer, Moderna и AstraZeneca като илюстрация на това как пазарите стимулират и ускоряват жизненоважни иновации. В действителност обаче това, че мотивът за печалба е основната сила, оформяща медицинските изследвания, има опустошителни последици – особено в условията на глобална пандемия. Историята на тази финландска ваксина осигурява нагледен пример за многото начини, по които съвременният модел за финансиране, основан на патенти, забавя разработката на ваксини, и как в текущата ситуация възпрепятства възможността за провеждане на ефективни кампании за масово ваксиниране.

Частна интелектуална собственост 

Необходимостта да бъде открит следващия печеливш патентован продукт има редица корозивни ефекти върху научните изследвания. Това стимулира компаниите да укриват научните си пробиви една от друга и от широката научна общност, дори за сметка на човешкото здраве. Освободеният от интелектуална собственост модел с “отворен код” цели да преобърне тези тенденции и да превърне научните изследвания в многостранно съвместно усилие, а не в надпревара за преоткриване на колелото.

Когато става въпрос конкретно за COVID-19, възпиращото въздействие на съвременния модел на финансиране се усеща най-остро при последните етапи на разработките: получаването на регулаторно одобрение за използване на завършения продукт.  Саксела заявява, че в ранните етапи на пандемията е било изгубено известно време заради липсата на сътрудничество и търговските тайни, но това не се е отразило на първоначалната разработка на ваксините.

“Основните проучвания бяха завършени за един следобед. Благодарение на нещата, които вече знаехме за вирусите на SARS-1 и MERS, всичко беше доста очевидно – не става въпрос за някакъв триумф на науката”, казва той. Вместо да вкарват в човешкото тяло неактивен или отслабен вирус, новите ваксини срещу коронавирус действат като обучават имунната ни система да реагира на т.нар. “шипов протеин” – който сам по себе се е безвреден и образува характерните издатини на повърхността на вируса.

Научното разбиране за този механизъм предшества тези разработки на фармацевтичните компании. Това повдига въпроса какъв е ефекта от движената от патенти изследователска дейност върху крайния продукт. До каква степен компаниите са водени от медицинската ефикасност, и до каква от нуждата да поддържат собствеността върху патентите?

“Различните биотехнологични фирми използват за ваксините си някакъв “механизъм за доставка”, било то РНК технология или нещо друго. Обикновено изборът им е в зависимост от това с какви патенти разполагат, а не дали това е най-добрата опция”, казва Саксела.

Финландската ваксина използва аденовирус, за да пренесе генетичните инструкции за синтезиране на шиповия протеин. Едно от практическите предимства на този подход е, че за разлика от РНК технологията, базирана на липидни наночастици, този тип ваксини могат да бъдат съхранявани в обикновени хладилници, и потенциално дори при стайна температура. Това прави логистиката по-лесна и евтина, тъй като не изисква съхранение при свръхниски температури. Финландските учени вярват, че наред със стабилността и удобството на прилагането през носа, тяхната ваксина може би има и други  предимства пред много от препаратите, които в момента са на пазара.

“За да спрем напълно разпространението на вируса и да се отървем от нови мутации, трябва да предизвикаме стерилизиращ имунитет. Това означава, че вирусът вече не се репликира в тялото на иначе здрав човек. Предварителните тествания изглежда потвърждават, че спреят за нос постига това. При около половината от хората, които са изложени на вируса, дори и да са без симптоми, се открива, че вирусът все пак присъства в горните дихателни пътища. Така че дори да е тръгнал да излиза от тялото, вирусът се вихри пред входната врата, превръщайки имунната ви система в нещо като спаринг партньор”, изтъква Саксела.

Но ако тази ваксина е толкова добра, колкото я изкарват разработчиците ѝ, какво я спира? Извън големите компании, известни като “Биг Фарма”, и фондовете за рискови инвестиции, вече не са останали много механизми, чрез които да се финансират мащабните изпитания с пациенти, нужни, за да може ваксината да премине финалната линия за одобрение от регулаторите.

Патентите са гарантирани от държавата монополи, които потенциално могат да доведат до огромна възвръщаемост на инвестициите. Действащият в момента модел за финансиране на фармацевтични проучвания се основава почти изцяло на тези очаквания за възвръщаемост, което се превръща в сериозна бариера за медицинските продукти със свободен патент.

Третата фаза на клиничните изпитания за ваксини изисква десетки хиляди участници и би струва около 50 милиона долара. Като се има предвид, че въпреки сравнителния си успех в контролирането на вируса, Финландия трябваше да увеличи публичния си дълг с 18 милиарда евро заради кризата, такава сума изглежда като капка в морето. Необходимата за завършване изследванията сума започва да изглежда направо абсурдно малка, когато се постави в контекста на загубата на човешки живот и икономическата разруха по целия свят.

Държавата гарантира частните печалби

Тази ситуация е особено абсурдна, когато отчетем, че така наречените частни фармацевтични изследвания сами по себе си често са финансирани с публични средства. Модерна е получила 2.5 млрд. долара държавна подкрепа и въпреки това се опитваше да изстисква купувачите със завишени цени. Pfizer се хвалеха, че не са използвали пари на данъкоплатците, но тази ПиАр кампания нямаше много общо с истината: ваксината им е базирана на финансирани с публични средства разработки на германската фирма BioNTech – която получи допълнителна подкрепа от правителството на стойност  450 млн. долара.

Тези суми са само върха на айсберга, когато се вземе предвид капитала, който страните изливат ежегодно в университети, научни институти, образование и базови изследвания. Ето как се изгражда съвкупността от знания и ноу-хау, които са в основата на всички иновации.

„Например имаме тези нови видове биологични лекарства, свързани с ваксините в техническо-научен смисъл, произведени със същия вид ДНК технология, чиито цени са сравними с изнудване. Това е много тъжно. Цената се диктува от това каква е най-голямата сума, която потенциално можеш да измъкнеш от човек или държава. И разбира се, в крайна сметка те се основават на публично финансирани изследвания, точно както е и случаят с ваксините”, изтъква ръководителят на финландския екип.

С други думи, ние плащаме за една и съща ваксина два пъти: първо за разработката, а после и за готовия продукт. Възможно е и да има трета сметка, тъй като правителствата са се съгласили да поемат отговорността за евентуални странични ефекти от ваксините срещу коронавирус. Това е типична динамика между големите корпорации и държавите: печалбите се приватизират, рисковете се социализират.

“Въпреки всичко това, когато се опитах да убедя финландските власти да подкрепят разработката на собствена ваксина, чувах отново и отново този аргумент: трябва да има някой с достатъчно широки плещи, за да поеме риска. Но това се оказаха празни приказки, след като големите компании не само изискват, но и получават освобождаване от всякаква отговорност”, подчертава Саксела.

Тази система, основана на патентни монополи, е сравнително ново развитие, а не някакъв неизбежен страничен ефект от капитализма. Към края на 40-те години държавите продължават да са основен спонсор на медицинските изследвания, а ролята на фармацевтичните компании е ограничена основно до производството и продажбата на лекарства. В днешно време държавите подкрепят компаниите чрез различни форми на субсидии и монополистки привилегии.

Щетите от това надхвърлят недостига на медикаменти и високите цени. Като за начало, рязкото елиминиране на дадена болест е лошо за бизнеса. Един пословичен пример е биотехнологичната компания Gilead, чиито печалби спаднаха през 2015-1016 г. в резултат от ефективността на новото ѝ лекарство за Хепатит C, което напълно излекува повечето пациенти. Тази извратена система за стимулиране саботира изпреварващите усилия за разработка на ваксини, въпреки постоянните призиви от специалисти по обществено здраве през последните две десетилетия.

Ако се инвестираше в прогнозни изследвания, възникването на огнище на новия вирус в Китай можеше да бъде предотвратено. В интервю за New York Times професор Винсент Раканиело от Катедрата по микробиология и имунология на Колумбийския университет го казва прямо: “Единствената причина, поради която не го направихме е, че нямаше достатъчно финансова подкрепа”. Експертът по обществено здраве Питър Десак е съгласен: “Алармата се включи при SARS, но ние натиснахме бутона за отлагане. После направихме същото с Ебола, MERS и Зика.”

За съжаление все още няма много признаци политическите лидери да се събуждат. Има отчайващ недостиг на ваксини, като фармацевтичните компании не успяват да достигнат дори собствените си производствени прогнози.

Това е пряк резултат не само от неприкосновеността на патентите, но и от това как играта е нагласена срещу решения, създадени извън системата, основана на печалба. Тъй като ваксините могат да се произвеждат само в лаборатории, притежавани или упълномощени от притежателите на патенти, повечето мощности за производство по света стоят неизползвани.

Извънредно решение, предложено от Индия и Южна Африка, и подкрепено от Световната търговска организация и от мнозинството от правителствата на света, се опита да премахне патентните права върху ваксините срещу COVID-19. Богатите страни, начело със САЩ и Европейския съюз, категорично отказаха.

Същевременно богатите държави направиха огромната част от предварителните поръчки за ваксини. Ако оставим етиката настрана, това просто е катастрофален начин за борба с пандемията. Не само, че се произвеждат недостатъчни количества ваксини, но и разпространението им става въз основа на богатството, а не на разумна политика за общественото здраве. В крайна сметка богатите държави се прострелват сами в крака, тъй като на вируса се позволява да се разпространява и мутира по целия свят.

В рамките на глобалната йерархия, Финландия се нарежда сред по-привилегированите страни. Но забавеното производство на ваксини има неблагоприятно въздействие за всички, включително финландците. Както подчертава професор Саксела, от решаващо значение е да започнем да приемаме сериозно подготвеността – както на национално, така и на световно ниво. Светът далеч не е овладял настоящата пандемия, а мрачният факт е, че следващата е само въпрос на време.

„Това, че всичко е оставено на пазарните сили, е белег на времето, в което живеем. Трябва поне да обмислим внимателно дали това наистина е много мъдър подход”, казва професора.

Социалдемократически рай?

Финландия често се представя в международни медии като скандинавска страна на мечтите. По време на пандемията нейното ново ляво правителство допълнително засили прогресивния имидж на страната. Човек би очаквал  такова правителство да бъде най-очевидният защитник на публично финансираната и свободно споделяна технология за ваксиниране. Но последните няколко десетилетия – ерата на неолиберализма – са хвърлили дълга сянка.

Следвайки общата тенденция, през 90-те години финландската Социалдемократическа партия започна да се преустройва по модела на Новия Лейбър на Тони Блеър и демократите на Клинтън. През 2003 г. Финландия закрива националната си програма за разработка на ваксини, действала повече от 100 години. Това е направено от социалдемократически министър на здравеопазването, за да отвори път за мултинационалните фармацевтични компании.

Макар ваксината да получава голямо внимание във финландските медии, с опозиция, много по-враждебна към публичния сектор от партиите на власт, тя не намира място в дебатите на политическата върхушка. Вместо пряко държавно финансиране, Саксела и неговите партньори са получили съвет от Министерството на социалните въпроси и здравеопазването: да създадат стартъп и да започнат да ухажват рискови капиталисти.

Саксела има надежда, че все пак екипът му ще успее да подсигури необходимото финансиране. Но това означава да се възприеме, поне отчасти, изкривената логика на пазарните медицински изследвания: колкото и да е добър или спасяващ животи вашия продукт, ако не възнамерявате да правите пари от него, ще е много трудно да го отлепите от старта.