Работодателите, законодателите и управляващите не направиха необходимото, за да бъдат ограничени тормозът и насилието на работното място – това е основният извод от проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите, направено през месеците януари и февруари 2021 г. в 21 държави-членки. Проучването е осъществено чрез анкетиране на жени, заемащи лидерски позиции в синдикални организации.
Според резултатите от проучването, едва 23% от участвалите жени смятат, че работодателите са направили достатъчно за справяне с насилието и тормоза на работното място, включително упражняването му онлайн.
Едва 16% посочват, че по време на локдауна работодателите са актуализирали своите политики за справяне с онлайн тормоза, свързан с работата от разстояние. Същият процент казва, че законите в тяхната страна са достатъчно силни, за да се справят с насилието и тормоза на работното място, включително онлайн, а 17% вярват, че те се прилагат адекватно.
Над 80% от анкетираните жени, с някои нюанси в отделните въпроси, са заявили, че са много загрижени по повод нарастването на случаите на тормоз и насилие на работното място – както при дистанционната, така и при конвенционалната заетост.
В тази връзка и по повод Международния ден на жената, ЕКП и националните синдикални организации още веднъж апелират правителствата да ратифицират Конвенция 190 на МОТ, която влиза в сила тази година. Това е първият международен трудов стандарт, който има за цел да се справи с насилието и тормоза на работното място. Като приеха тази Конвенция, правителствата и работодателите вече поеха ангажимент да подобрят националното законодателство, услугите за закрила и процедурите за предотвратяване и справяне с насилието и тормоза на работното място.
„Без съмнение, насилието и тормозът на работното място са реалност за много жени и за нас това е неприемливо! Същевременно е съвършено ясно, че политиките за превенция и методите на работодателите не са в крак с реалното положение и с трудностите, причинени от COVID-19 . Ние знаем, че пандемията създаде допълнителни заплахи за жените на работното място – независимо дали става въпрос за насилие от клиенти, които отказват да се съобразяват с правилата за безопасност, или за новите форми на онлайн сексуален тормоз, също така трябва да добавим увеличаващото се домашното насилие, свързано с работа от вкъщи. Това е една скрита криза, за която работещите жени се притесняват да говорят, защото се страхуват за работата си. Ако ние искаме да се изгради нов, по-добър живот след пандемията, то исканията ни за работни места – свободни от насилие и тормоз, трябва да бъдат неизменна част от усилията ни в тази посока“, посочват от КТ „Подкрепа“.
Правителствата са длъжни спешно да ратифицират Конвенция 190 на МОТ, която ще осигури нова защита на жените както на работното място, така и у дома. Необходимо е повече работодатели да работят активно със синдикалните организации, за да бъдат актуализирани политиките и мерките на работното място в съответствие с новите реалности на пандемията, настояват българските синдикати.
„Усилията – за равноправие, за еднакво заплащане, за повече жени на ръководни позиции във всички сфери на политическия и социално-икономическия живот, за елиминиране на дискриминацията и насилието, на бариерите за намиране на работа, не бива да остават на заден план и трябва да се полагат всеки ден. Особено в тежката ситуация на ковид кризата, натоварила жените с още повече трудности и отговорности“, добавят от КНСБ.
Историята на 8 март
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената.
„Винаги на първа линия“ – шествие за правата на жените в София
По традиция в последните години в София на 8 март ще се проведе митинг-шествие, организирано от феминистки организации и колективи. Тази година то е под надслов „Винаги на първа линия“ и ще започне към 18:30 на пл. „Независимост“.
„8 март не е просто денят на жената, той е ден за борба за справедливост. Затова тази година, както и всяка друга, ние сме на първа линия в борбата срещу сексизма, неравенствата и дискриминацията. Заставаме заедно, за да поискаме по-добър живот и достойнство за всички ни. Но докато нашата първа линия е по-скоро метафорична, през изминалата година хиляди жени бяха принудени да бъдат на първа линия в борбата срещу пандемията от Ковид-19 и последвалата криза“, посочват организаторите в своя призив за участие в шествието.
Целият призив:
„Работничките във феминизирани професии като медицинските сестри, грижовните работнички, онези, заети в сферата на почистването, учителките, касиерките, сервитьорките, шивачките и редица други поеха най-тежките удари от пандемичните условия. Те бяха поставени в ситуация, в която им беше наложено да продължат да работят с цената на собствената си безопасност и дори здравето на семействата си. И днес те носят на плещите си най-големия товар от кризата.
От друга страна, жените, които се оказаха изведнъж работещи от вкъщи, трябваше едновременно да се справят не само с професионалните си задължения и с огромна част от домакинската работа, но и с грижата за децата, които също бяха у дома.
За жените, чийто живот е белязан от домашно насилие, положението беше допълнително утежнено. Много от тях се оказаха в обстоятелства на още по-изострена икономическа зависимост и бяха приклещени между четири стени с насилника си без ясен изход.
За онези от уязвими групи като жените от ромски произход, ЛБТИ жените, цветнокожите жени, самотните майки и майките на деца с увреждания, бедните жени, мигрантките, жените с увреждания, секс работничките и затворничките, пандемията удари още по-силно. Потъпкващото отношение към тях от страна на управляващите ги поставя в позиция на още по-голяма уязвимост при липсата на адекватни мерки от страна на институциите.
Всички те са винаги на първа линия. Винаги на първа линия за щетите, винаги на първа линия за справяне с трудни ситуации, винаги на първа линия за носене на товара, винаги на първа линия за поддържане на обществото. Те са изпратени на първа линия без изричното си съгласие или изобщо право на истински избор и са оставени да се справят с пандемии и кризи, докато властимащите бият отбой.
Препитанието на хиляди жени бива сложено на една везна със здравето им вече цяла година. За много от тях това не е нещо ново – медицинските сестри, които вече над две години протестират и на чиито искания управляващите продължават да не обръщат внимание, изпитват тази тежест на раменете си десетилетия наред.
В много сектори работничките дори нямат възможността да стачкуват за достойно заплащане и адекватни условия на труд, без да рискуват да загубят работата си. В България няма приет закон за стачките, което ни пречи да отстояваме трудовите си права без санкции от работодатели.
Ние не можем да снемем товара от раменете на всички тези жени, но можем да застанем рамо до рамо с тях и може би да го направим малко по-лек.
Можем да поискаме адекватно заплащане, по-добри и безопасни условия на труд и достойнство за всички медицински сестри, грижовни работнички, работнички, заети в сферата на почистването, учителките, касиерки, сервитьорки, шивачки и всички други работнички от ключови сектори.
Можем да привлечем внимание към втората и третата смяна неплатен труд, които жените извършват всеки ден вкъщи, и които пандемията направи още по-дълги и трудни. Да поискаме равно разпределение и справедливо възнаграждение за труда у дома.
Можем да настояваме за повече и по-адекватни мерки за превенция и справяне с домашното насилие и насилието, основано на пола.
Можем да се солидаризираме със сестрите ни от най-уязвимите групи и да се застъпим за правата им; да поискаме достоен, свободен от страх живот за всички ни.
Затова излизаме на Шествие за правата на жените и този 8 март. Можем да направим всички тези неща. Ще продължаваме да стоим на мислената първа линия в борбата за равни права, справедливост и свобода не само за нас самите, но и за всички, които не могат да присъстват или чийто глас не се чува в общественото пространство.
Приканваме ви да се замислите какво би станало ако за един ден обявите символична стачка от ежедневния си труд – платен или безплатен, от домакинската работа и пазаруването – онлайн или не, от индивидуалната отговорност за грижата за семейството и дойдете вместо това с нас на площада.
Очакваме ви на 8 март, понеделник, от 18:30 ч. на площад Независимост, за да покажем, че заедно можем!“
About The Author
