Да, Ура, Тра-ла-ла, България! – и всички нейни републиканци, демократи и другари! Надувайте флигорните! Брадърите се обадиха с комюнике за правилния подход към нашенските избори! Ахххххххххххх!…
Обаче другото – мълчаливото тукашно мнозинство, което не е податливо към внезапни оргазми и не страда от дислексия, може да се постарае да прочете по-внимателно посланието на демократичния кубиноамерикански шеф на Сенатската външна комисия Боб Менендес и на съратника му републиканец Джим Риш, член на същия орган.
Фъш-фъш – отсейте фойерверките от сорта „недопустима корупция”, „общи ценности”, „медийна свобода”, „необходимост от гарантиране на независима съдебна система”. И четете същественото, макар и да е с дребен шрифт. Например, колко много искат тези уважаеми сенатори и цялото американско президентско войнство, независимо дали се оглавява от Бай Дончо или Бай Дънчо, „връзките с България да продължат да се развиват, особено в сферата на енергетиката и общата сигурност”.
Енергетика и сигурност. Точка. Без запетайка. Това е. Не търсете велики „общи ценности”. Не са общи. Американски са. Интереси се наричат.
Стоп на „Балкански/Турски поток”. И Черно море да се влива в антируския гьол на „Три морета”.
Простичко е. Ясничко е.
А дали за тая цел Радев ще се бие с Борисов или обратното – пука им на брадърския шлифер. Колкото и да се подмокрят някои, въобразили си, че са го хванали във вечна прегръдка.
Ако оттатък океана искаха да махнат отдавна и прекрасно познатия им „техен кучи син” (по безсмъртния израз на Рузвелт за никарагуанския диктатор Сомоса) в българското му въплъщение ББ, отдавна да са го сторили, а не да го търпят 12 години, въпреки откровените грами на посланиците си, разгласени от също отдавна и красноречиво репресирания поради многознайството си Джулиан Асанж.
Който се прави, че не разбира циничната истина и че не вдява защо Путин е злодей, понеже праща Навални в затвора, а саудитският принц е сладък съюзник, макар да е наредил разчленяването на Хашоги, да емигрира набързо към Марс със съдействието на вдъхновителя на фантазии и американски мечти Илон Мъск. Там му е мястото, а не тук, на тази вдъхновявана от калкулатори и още по-американски мечти планета. Където, освен всичко друго, продължават да се провеждат и избори. Каквито тъкмо наскоро предстоят в България.
А, както е известно, най-великият от американците – Самюъл Лангхорн Клемънс, или по-накратко и по-популярно Марк Твен, е прозрял за тях: „Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят”. Но Боб Менендес, Джим Риш, Цвъ Цвъ, лидерът на младежкия ГЕРБ, някой от клонираните в едно посолство бивши външни министри и още куп тукашни и оттатъшни светила вероятно просто не са чели автора на „Том Сойер” и „Хък Фин”. Не, не искам да кажа, че са чели само „Винету”. Не всички могат да се мерят с Него.
Впрочем, таткото на Том и Хък има и още много други прозрения, подходящи за всякакви случаи и за всякакви бащици, включително за онакива, кътащи кюлчета и пачки в нощни шкафчета и играещи кючек между стари и нови брадъри, с тукашни и оттатъшни Мата Харита. Например: „Не искам да си развалям отношенията нито с рая, нито с ада. Имам приятели и на двете места”.
Накрая човек, дори и добре да живее, става или тъжен сатирик, или жалка карикатура. Май и за държавите важи. България ще се опита да си избере какво иска да бъде на 4 април. Би могла дотогава да прочете освен отвъдморски послания и нещичко от родния си Алеко Константинов. Например: „Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, раболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижди нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй „практичен“ и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена… Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!…“
