Изправена пред няколко едновременни кризи, Испания се готви да отбележи утре 40-годишнината от най-голямото изпитание в демократичния ѝ преход – опита за профранкистки преврат, извършен на 23 февруари 1981 г. и влязъл в световните хроники с кадрите на полковник Антонио Техеро, размахващ пистолет от трибуната на парламента в Мадрид.
Този драматичен акт се превръща и в „звезден миг” на най-голяма слава за новоизпечения тогава монарх – крал Хуан Карлос Първи, който твърдо застава на страната на демокрацията, осъжда пуча и като върховен главнокомандаващ дава заповед за потушаването му. Демократичният път на Испания става необратим, а кралят добива тежест и авторитет, с каквито по-рано, като пряко посочен от покойния диктатор Франко за негов „наследник” във властта, не е разполагал.
В други времена честването на 40-годишнината от тези исторически събития би преминало с обичайната апология на испанското единство в посока към демокрацията и на испанската корона като гарант на това развитие. Само че точно сега тези знамена, които несъмнено отново ще бъдат развети, са брулени от доста буреносни ветрове.
Тъй таченият допреди десетилетие Хуан Карлос Първи вече е абдикирал и е заминал в доброволно изгнание заради злепоставящи го разкрития за тайни офшорни сметки и други злоупотреби.
Единството на Испания е поставено под въпрос от постоянно ескалиращите също от десетилетие насам искания за независимост на автономната област Каталуня. При това в момента там след неотдавнашните избори като първа политическа сила се открои не просто изискваща независимост, но и републиканска лява политическа формация (ERC – Каталунска републиканска левица).
Пак от Каталуня тръгва и най-шумно отекващото сега в новините испанско събитие – вкарването в затвора в Лерида (Лейда) на рапъра Пабло Хасел за обида на короната и възхвала на тероризма, открити от съда в негова песен, клеймяща Хуан Карлос Първи като „мафиотски бос”, и в 64 туита. Експлозията от масови протести след ареста на Хасел заля цяла Испания и не секва вече седмица. В медиите доминират не мирните демонстрации в защита на рапъра и на свободата на изразяване, а актовете на вандализъм, палежите и кражбите от магазини със строшени витрини. Полицията отговаря също силово, което води до много ранени – включително и до драматичния случай с млада жена от Барселона, загубила окото си от полицейски куршум от втвърдена пяна.
Нажежаването около тези протести доведе и до напрежение вътре в управляващата в Мадрид коалиция между социалистите и по-лявата от тях формация „Унидас Подемос”. От страна на висши социалисти отначало се чуваха предимно осъждания на насилието от страна на протестиращите, докато откъм УП се клеймеше бруталността на полицията и се слагаше акцент върху репресивната роля на държавата, допускаща затвор заради изразено в художествено произведение или в политическа дискусия мнение.
Тук трябва да припомним, че всъщност и социалистите, и УП още преди отприщилия сегашните улични сблъсъци арест на Пабло Хасел бяха задвижили свои инициативи за коригиране на Наказателния кодекс така, че от него да отпаднат именно онези членове, допускащи затвор в случаи като с рапъра.
На фона на помпащото се сега политически напрежение, когато дясната Народна партия дори призова премиера социалист Педро Санчес да отстрани от кабинета вицепремиера от „Унидас Подемос” Пабло Иглесиас, в края на миналата седмица Санчес излезе с компромисно изявление в опит да уталожи страстите. Той остро осъди всякакво улично насилие като несъвместимо с демокрацията, но същевременно подкрепи и искането на коалиционните си партньори за спешно ревизиране на законовите норми така, че да се гарантира пълноценна свобода на изразяването и да отпаднат санкциите със затвор за декларирани мнения.
Въпреки всичко протестите около Пабло Хасел продължават да държат високи градусите си. Според каталунската полиция около 30% от общо 109-ата арестувани в автономната област заради безредици по време на демонстрациите са непълнолетни.
Много наблюдатели свързват силата на това обществено изригване сега с така и непреодолените тежки социални последствия на финансово-икономическата криза, поразила целия западен свят след 2008-ма. Общественият отговор в онзи период в Испания бе зародилото се през 2011-та „движение на възмутените”, породило и много конкретни форми на гражданско самоорганизиране. Такава бе например Платформата на пострадалите от ипотеки (PAH), която с граждански мобилизации и със съдебни обжалвания възпрепятстваше изселването от ипотекирани жилища на ударени от кризата длъжници. Тези движения дадоха тласък и за създаването през 2014 г. на партията „Подемос” – като отговор на обществената потребност от появата на формация, ангажирана да брани насъщните права на народа.
Впрочем, мнозина от онези, които през последните години даваха доверието си на „Подемос” (тя сега е в управляващата коалиция като „Унидас Подемос” – формация, появила се след съюзяването ѝ с Обединена левица), днес са разочаровани и от нея, защото не виждат желаното подобряване в живота си. И смятат, че партията е влязла вече в същата „каста” на властниците, която клеймеше навремето по митингите си. Първосигнални или не, обосновани или не, тези нагласи определено подхранват радикализацията, особено сред най-младите, които са и толкова активни в сегашните протести.
Към този социален в основата си фактор се добавя и болезненият рикошет на пандемията от Covid-19, ударил най-тежко пак социално-икономическата сфера. Изолацията и ограниченията, прилагани вече цяла година, очевидно натрупаха много критично обществено напрежение, което сега също избива.
Протестите около Пабло Хасел рефлектират и върху вътрешнокаталунското разположение на политическите сили. Доминиращата в сега действащото каталунско правителство консервативно-националистическа партия JxCat на бившия премиер Карлес Пучдемон е обвинявана от левите си партньори ERC и CUP (с които я съюзява само темата за независимостта) заради грубите силови действия на местната полиция срещу демонстрантите. И това подхранва неяснотата дали излязлата с един депутат напред след изборите на 14 февруари т. г. ERC и „патерицата” в парламентарната подкрепа CUP ще приемат пак да се съюзяват с JxCat в предстоящото да се формира ново управление на областта. Или ще завият към комбинация с каталунския клон на „Подемос” и към „патерица” на тамошните социалисти – което доста би променило картата на каталунската криза.
Що се отнася до самия Пабло Хасел, който за една седмица протести вече стана световноизвестно име, той окуражава от затвора своите привърженици и заявява, че е горд от тази масова подкрепа не само за себе си персонално, но и принципно за свободата на изразяване. Това негово послание предаде в телевизионно интервю адвокатката му Алехандра Матаморос. Тя разказа също, че нейният довереник се смята за „политически затворник”. Той е предупредил затворническата управа, че е член на колектива „Политически затворници антифашисти”, съществуващ още от 70-те години на ХХ век. Според Матаморос е общоприета практика, извоювана с гладни стачки от този колектив още навремето, неговите членове да получават самостоятелни килии. Те не приемат съжителство с друг затворник, който можел да им бъде вкаран от властите като шпионин и можел да пречи на самообучението им, за което те използват затворничеството.
Управата на затвора Понент в Лерида (Лейда), където се намира Хасел, се опитвала да го накара да чисти общите помещения и да сервира храната в столовата, ако иска самостоятелна килия. Но колективът „Политически затворници антифашисти” отхвърля и подобни дейности като обслужващи репресивната държава и насочени към унижаване на затворниците, поясни Матаморос. Затова Хасел не приемал тези условия. „Правят всичко възможно да му пречупят духа. Но той не се дава,” заяви адвокатката.
About The Author
