Администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън планира да продължи с усилията си да екстрадира основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж от Великобритания и да го осъди, съобщава агенция Reuters, позоваваща на правосъдното министерство.
На 4 януари съдът в Обединеното кралство се произнесе против екстрадирането на Асанж, като решението бе аргументирано единствено с риска той да се самоубие в пословичната затворническа система в САЩ. Същевременно съдията отхвърли всички аргументи на защитата, свързани със свободата на словото и журналистическата дейност, което превърна дори наглед положителното решение в опасен за всички медии прецедент. Противно на собствените си аргументи за здравето на Асанж, съдът отхвърли искането той да бъде пуснат под гаранция, докато текат процедурите по обжалване.
Говорителят на Министерство на правосъдието на САЩ е потвърдил пред Reuters, че институцията ще продължи да иска екстрадиране. Искането за обжалване на решението на британския съд бе внесено на 19 януари, последния пълен работен ден на администрацията на Доналд Тръмп. Срокът, в който обжалването може да бъде изтеглено, изтича в петък.
WikiLeaks и Асанж си навлякоха гнева на властите в САЩ през 2010 г., когато публикуваха огромен масив от военни и дипломатически документи, включително материали, разкриващи военни престъпления, извършени в Ирак и Афганистан. През 2016 г. WikiLeaks публикува и изобличаващи имейли на кампанията на Хилари Клинтън, което бе използвано от Демократическата партия като оправдание за изборната загуба от Доналд Тръмп.
По времето на администрацията на Барак Обама, чийто вицепрезидент бе Байдън, Министерство на правосъдието реши да не иска официално екстрадиране на Асанж, защото направеното от WikiLeaks е трудно разграничимо от журналистическата дейност, защитена от Първата поправка в Конституцията на САЩ. Същевременно обаче Челси Манинг, която предостави документите, публикувани от WikiLeaks през 2010 г., бе осъдена на 35 години затвор през 2013 г. Обама отмени остатъка от присъдата ѝ през 2017 г.
Администрацията на Тръмп обаче засили кампанията на Вашингтон срещу Асанж почти веднага след встъпването си в длъжност и повдигна серия от тежки криминални обвинения срещу Асанж, които биха могли да доведат до присъда от 175 години. Новата администрация също така поднови наказателните мерки срещу Челси Манинг заради отказа ѝ да свидетелства срещу Асанж.
А началото на седмицата коалиция от правозащитни организации в САЩ призоваха Байдън да се откаже от екстрадирането, защото делото срещу Асанж представлява “сериозна заплаха за свободата на пресата”.
“Обвиненията срещу господин Асанж застрашават свободата на пресата, защото голямата част от описаното в тях представляват действия, каквито журналистите извършват ежедневно – и е нужно да го правят, за да вършат работата си в полза на обществото. Новинарските организации често и по необходимост публикуват класифицирана информация, за да осведомят публиката за въпроси от дълбоко обществено значение“, се заявява в писмото на организациите, инициирано от Фондация за свобода на пресата. То е подписано от още над 20 организации, включително от „Репортери без граници“, „Амнести Интернешънъл“, „Хюман Райтс Уоч“, Комитета за защита на журналистите, Фондация „Електронна граница“ и Американския съюз за граждански свободи.
“Повечето обвинения срещу Асандж се отнасят до дейности, които не се различават от тези, използвани от разследващи журналисти по света всеки ден. Президентът Байдън трябва да избегне създаването на ужасен прецедент, като криминализира ключови инструменти на независимата журналистика, които са от съществено значение за здравата демокрация”, изтъква в отделно изявление Кенет Рот, директор на Хюман Райтс Уоч.