За ефекта на Covid-19 върху човешкия организъм има все още недостатъчно количество изследвания. Но направените до момента показват, че между 10 и 20 процента от заразилите се продължават да страдат от симптомите на Covid-19 дълго време, дори и след преминаване на острата фаза на болестта. Сред възрастните по-податливи към този ефект са жените. Оказва се, че и при децата, макар и в по-малка степен, също са налице такива случаи.
През декември 2020 г. в болницата „Германс Триас и Пужол” в Бадалона, известна и като „Кан Рути” (Can Ruti), отваря врати първата в Каталуня педиатрия, специализирана по „продължителен Covid-19” – разновидност на заболяването, вече призната и от Световната здравна организация. „Не сме информирани дали има друга такава структура в държавата (в Испания – б.пр.), по-скоро не,” казва Мария Мендес, ръководителка на Педиатричната служба в „Кан Рути”.
В момента този сектор се грижи за 14 деца на различна възраст – между 10 и 17 години. Симптомите, които се проявяват при тях, са различни, „но най-типичните са голяма умора, слабост, затруднения в дишането и силно главоболие”, разказва Мендес. Тя добавя, че някои от децата са „засегнати много сериозно”.
При някои се проявява също и „ментална мъгла” (затруднения в концентрацията, загуба на памет), което „силно пречи на училищното им обучение”. Според Мендес половината от децата, за които се грижат, вече месеци наред проявяват типични за Covid-19 симптоми, като заразяването им с коронавирус е станало още в първата вълна миналата пролет.
Случаят с 15-годишния Икер не е чак оттогава – той дава позитивен тест на 16 октомври м. г. Все пак симптомите му продължават вече четвърти месец. Всичко започва два дни преди теста, когато момчето се „оплаква от силно главоболие и неразположение”, обяснява майка му Анабел. Не следващия ден бил толкова зле, че нямал сили да се вдигне от леглото. Майката разбира, че става нещо лошо – и PCR тестът го потвърждава.
Острата фаза на инфекцията при Икер продължава между 10 и 15 дни. През това време той се чувства изтощен, боли го главата и цялото тяло, може само да лежи. Присвива го стомахът, има диария, но няма температура.
В крайна сметка острата фаза преминава, обаче симптомите остават. Когато момчето получава нов пристъп на много силно главоболие, двамата с майката отново отиват при педиатъра. Той казва на Анабел, че нищо повече не може да направи за сина ѝ, че просто трябва да чакат симптомите да отшумят. „Аз отвърнах, че не мога да чакам и да гледам как детето ми гасне пред очите ми, че няма да рискувам да го държа в това състояние. Питах онзи педиатър колко още такива случаи е наблюдавал, а той каза, че нито един,” обяснява Анабел.
Тя отива в друга, частна клиника. Там правят на Икер всички възможни изследвания – преглежда го ендокринолог, невролог, кардиолог… И всички резултати са добри. „Всички лекари казваха едно и също: Covid е нещо ново, непознато, последствията му са още по-малко проучени. Те не знаеха как да лекуват детето ми,” казва Анабел.
В крайна сметка тя открива една асоциация на страдащите от продължителен Covid-19 и чрез нея научава за съществуването на специализираната педиатрия в „Кан Рути”. Смята, че това е бил най-добрият подарък за Коледа.
На 12 януари е първото посещение на Анабел и Икер в това отделение. Там попълват обширен въпросник за симптомите на момчето, правят му и психологичен тест. От второто им посещение на 20 януари нататък започва рехбилитацията. Тя е и физическа, и когнитивна. „Физическата е много необходима, защото в някои случаи децата са много изтощени, трудно им е да ходят, спират на всеки 15 минути. При някои силно са засегнати мускулите,” обяснява доктор Мендес. Когнитивната рехабилитация на свой ред е насочена към преодоляване на „менталната мъгла”. Към това е включен и неврорехабилитационният Институт „Гутман” в Бадалона.
Сред невръстните пациенти с продължителен Covid-19 има и такива, които се нуждаят от психологична или психиатрична помощ. „Повечето от тях спират да се занимават с извънучилищни дейности, да спортуват, да се срещат с приятели,” посочва Мендес.
Именно отражението на заболяването върху училищната подготовка на подрастващите е причината за сформирането на тази специализирана педиатрия в „Кан Рути”. „Става дума за възраст, в която е много важно образователното формиране, спортът, социализацията… Ако точно в този период на съзряване не можеш да правиш всичко това, последствията са драматични. А имаме деца, които просто не могат да ходят на училище или го правят само за няколко часа, защото не са в състояние да издържат целия училищен ден,” казва Мендес.
Преди Коледа Икер също няколко последователни дни не е ходил на училище, защото не е имал сили за това. Той има още трима по-малки братя, които не са се заразявали от Covid-19. Родителите му също са прескочили заразяването. А всички живеят заедно…
„Щом направеше някакво по-голямо усилие – например, да издържи цял ден на училище, веднага след това силите му го напускаха, идваше пълен срив,” обяснява Анабел. Сега, с рехабилитацията в специализираната педиатрия, вече ходи на училище всеки ден, но все още не може да се върне към любимите си футболни тренировки. „Нямам сили,” казва на майка си.
Според Анабел синът ѝ е „потопен в един цикъл”, от който още не може да излезе – след всеки пет добри дни идва поредният срив надолу. „Когато дойде кризата, се проявява огромно изтощение със силно главоболие, и той може да остане свит в леглото в продължение на 24 часа,” разказва Анабел.
От декември Икер страда и от „ментална мъгла”. Трябвало да научи две страници за едно училищно задание и не бил в състояние. „Каза ми, че не може да запомни нищо. Понякога се дезориентира и не се сеща за елементарни неща,” обяснява майката. Всичко това кара момчето да страда. „Често ме пита: защо се случи на мен?” – допълва Анабел. Тя не иска да губи надежда, че момчето ѝ „ще стане както преди”, но е разтревожена: „Липсват ми обичайните за майка и син разправии, които имахме по-рано. Чувствам се безпомощна и притеснена. Как да му помогна, какво да му дам?” Тревогата на Анабел се подхранва и от предупрежденията на лекарите от „Кан Рути”, че не е изключено Икер отново да развие остра фаза на коронавируса.
Изследванията, които са му правени, не откриват антитела в организма му. Той ходи на училище, защото не представлява опасност за околните, макар да страда от продължителен Covid. Но има риск самият той отново да се разболее. „Ходи с двойна маска и с дезинфекционен гел, но въпреки всичко много ни е страх,” споделя Анабел.
Въпреки трудната ситуация, която преживява това семейство, специализираната педиатрия на „Кан Рути” им е важна опора. „Преди да попаднем тук беше много тежко. Никъде не откривахме подкрепата и емпатията, от която се нуждаехме,” казва майката. Припомня първото, казано ѝ от доктор Мендес – че целта на това отделение е никое дете с такива проблеми да не изгуби най-хубавите години от живота си. „С тези думи се почувствах разбрана и подкрепена,” уверява Анабел.
About The Author
