Раздорът между ЕС и Великобритания заради недостига на доставки на ваксини AstraZeneca показа една Европейска комисия с грозно лице. Заплахата за активиране на член 16 от Северноирландския протокол, който предвижда установяване на митническа граница между Северна Ирландия и останалата част на Обединеното кралство, така че да не се извършва трансфер на ваксини в страните извън ЕС, се разглежда като поведение на побойник. Заплахата беше оттеглена няколко часа след отправянето ѝ в края на януари, но създаде основание Лондон и британските медии да преминат в офанзива, като ЕС беше изобразен в ролята на нарушител на споразумението за Брекзит и договорености след Брекзит, независимо, че тази юридическа възможност за митническа граница е част от споразуменията. ЕС също така въведе забрана за износ на ваксини до края на март и проведе тежки разговори с мениджърите и представителите на фармацевтичните компании, които произвеждат ваксини COVID-19.
Вменяването на срам на ЕС за това, че защитава своите интереси, разкрива чувствителни места и в двете страни в спора: например, своеобразно признаване за някои провали в стратегията на ЕС за ваксиниране, както и загуба на търпение след тежките и продължителни преговори за Брекзит, докато британската реакцията на “нарушенията” на ЕС определено е опит за легитимиране на Брекзит и надграждане на очертаващата се геополитическа линия на разделение в международните отношения след като Великобритания напусна блока.
В страни като България и Румъния преходът към ЕС премина под знамето на интеграция в единния и неделим Запад. Сега Западите станаха много. На кой от тях да вярваме и кого да подкрепяме, при положение, че западните лобита се борят помежду си и имат тенденцията да разглеждат междинните региони – Централна и Югоизточна Европа – като източници на проксита? Дали в нашата средна земя може да направим избор, основан на геополитическо въображение?
Спорът между ЕС и Обединеното кралство може и да е навредил на имиджа на ЕС като голям мирен проект, блок за свободна търговия и насърчител на взаимното признаване на интересите в дипломацията. Той показа, че ЕС има зъби и насърчава определен тип европейски наднационален егоизъм. Но изглежда, че може да има и положителни резултати. Настроенията срещу Big Pharma в ЕС нарастват. AstraZeneca обеща да достави още 9 милиона дози от ваксината си през първата половина на годината, което все още ще направи доставката ѝ наполовина на количеството, договорено с ЕС. Фармацевтичните конкуренти започнаха да си сътрудничат – например Sanofi се ангажита да произведе 100 милиона дози от ваксината Pfizer / BioNTech, считано от юли 2021 година.
Но най-важното е, че гласовете, призоваващи за премахване на патентите за ваксините за COVID-19 в ЕС и в Брюксел, стават все по-силни. В статия, публикувана на 3 февруари в Politico, се посочва, че „служителите на Комисията посочиха правомощията в член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които привидно биха могли да бъдат използвани, за да бъдат принудени производителите на ваксини да споделят своите патенти или други лицензи – известни като задължително лицензиране ”. Едно от имената, споменати в хора от желаещи да се въведе задължителното лицензиране, е „най-мощният министър на икономиката в Европа – германецът Петер Алтмайер“. Политикът от Християндемократическия съюз на Ангела Меркел заплаши в свое телевизионно интервю, че ако сътрудничеството между фармацевтичните компании за увеличаване на производството се провали , той „би бил готов да говори за принудителни мерки“.
Politico посочва, че идеята за „задължително лицензиране“ е различна от онова, за което Индия и Южна Африка настояват в международни организации – „временен международен отказ от Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост за всички медицински свързани с коронавирус продукти, включително ваксини и лечение ”. Всъщност богатата част на света има патенти и производствени мощности, докато развиващите се страни имат голямо население и твърде оскъдни ресурси, за да правят бързи и успешни програми за ваксинация.
„Още преди да бъдат създадени ваксините, 15-те най-богати държави в света (около 14% от населението на света) са закупили от частни компании, добре позиционирани в патентната надпревара, 60% от очакваните дози, налични през 2021 г., за да предоставят ваксини на своето население, оставяйки 40% от дозите за останалите 86% от населението на света. Очаква се само 30% от населението на света да бъде ваксинирано до 2021 г. Познайте коя? 39 милиона дози от първите две патентовани ваксини (САЩ) бяха разпределени в 49 богати страни, докато в най-бедната страна в света дозите бяха … 25! В Израел повече от 20% от населението е ваксинирано (повече от 2 милиона души), но само много малка част от палестинците (главно затворници!) са минали през тази процедура “, посочва Агората на жителите на Земята – глобална организация на гражданското общество, която се бори за универсални достъпни и безплатни ваксини срещу COVID-19.
Трябва да се отбележи, че забраната за износ на ваксини в ЕС е ограничена до богати страни, докато по програмата Covax ЕС възнамерява да разпространява ваксини в редица нуждаещи се страни. Но цялостната стратегия на ЕС да купува ваксини по-евтино, като прави големи поръчки – за стотици милиони дози- изглежда се проваля, тъй като производителите предпочитат да доставят на страни, които са платили големи суми за всяка доза, като САЩ и Великобритания. Това, което може да се види много ясно при сегашното развитие на събитията е, че съществуването на права на интелектуална собственост за ваксините COVID-19 и желанието на производителите да реализират печалба забавят не само европейското възстановяване от пандемията, но и възстановяването на цял свят, докато геополитическите битки за достъп до ваксините се засилват.
Като се има предвид това, едно от решениетоа за безизходицата за ЕС може да бъде отварянето за използване на руската и евентуално китайска ваксина. В момента руската ваксина Sputnik V е в процес на одобрение от ЕС, тъй като кандидатства за лиценз през януари. При първото посещение на върховен представител на ЕС в Москва от 2017 г. в началото на февруари 2021 г. Жозеп Борел заяви, че се надява Европейската агенция по лекарствата да сертифицира руската ваксина за употреба в страните членки на ЕС, тъй като в блока “има недостиг на ваксини “, който трябва да бъде преодолян.
Унгария отново действа като отцепник в ЕС, като лицензира независимо от европейския регулатор руската ваксина Sputnik V и китайската Sinopharm и ще поеме отговорност, ако нещо се обърка при употребата им. Изглежда че нараства интересът към отваряне за руската и китайската ваксини, тъй като чешкият премиер Андрей Бабиш посети Унгария на 5 февруари 2021 г., за да научи повече за опита на Унгария извън стандартите на ЕС за регулиране. Така че Чехия е следващият кандидат за откъсване от бавната програма на ЕС за ваксинация.
„Ваксините не са политически въпрос, а въпрос на сигурност“, каза Бабиш и добави, че произходът на ваксината не трябва да влияе върху решенията дали да се използва. „Имаме нужда от безопасна ваксина и имаме нужда от нея сега … Правя всичко възможно, за да получа възможно най-много ваксини, ако те са безопасни“, каза той, цитиран от Асошиейтед прес.
Украинските, иранските и тайванските политически лидери изглежда не са на това мнение. Украйна е забранила руската ваксина, въпреки че ЕС няма достатъчно количество за украинското население от десетки милиони хора. Иран одобри Sputnik V, но забрани американските и британските ваксини. Тайван е забранил вноса на китайски ваксини. Тези и много други, най-вече развиващите се страни по света, страдат най-много от геополитическите и печеливши битки за получаване на ваксини. Някои от тези страни, като Иран и Венецуела, също са подложени на тежки международни санкции, които поставят на изпитание техните социални и здравни системи.
Агората на жителите на Земята, Европейската лява партия, редица европейски и глобални граждански организации, както и много развиващи се страни настояват да се поставят интересите на човечеството, а не интересите на куп фармацевтични компании в центъра на производството и разпространението на ваксини COVID-19. Изследванията на големите фармацевтични компании често са субсидирани с публични средства, след което те получават доходоносни държавни поръчки за ваксините. Тези производители трябва да имат дълг и към обществото освен към своите акционери.
Геополитическите разломи, които се появиха след Брекзит, може да са знак за променящите се времена с войната за ваксините като катализатор. Нашият свят би могъл да разреши кризата с ваксините много по-лесно, ако не се основаваше на печалба. В днешната ни реалност обаче Русия и Китай не трябва да се разглеждат като антикапиталистически спасители. Те нямат визия за цялото човечество. Изповядват свой национален егоизъм и просто търсят пролуки в световната структура на търсенето и предлагането, които биха могли да бъдат запълнени. Именно кризата с COVID-19 и геополитиката на ваксините ни показват света, в който живеем, и неговите механизми. Така че различният свят няма да настъпи, ако просто изберем руски или китайски капитализъм пред американския, британския или европейския. Тези, които могат да предложат бъдеще, базирано на общи блага и направлявано от цялото човечеството, а не от една или друга държава или група сили ще предоставят истинската визия за света на 21-ви век. Може ли Централна и Югоизточна Европа да бъде мястото, където подобна визия да израсне?
About The Author
