– Противопоставяне на Русия по-решително, отколкото досега, и сдържане на основния конкурент Китай, без да се изключва взаимодействие и с двете сили, когато това отговаря на американските интереси.
– Активизиране на дипломацията и на участието в международните институции, укрепване на връзките със старите съюзници и повишаване на доверието им.
– Глобална борба с пандемията от Covid-19, възстановяване на ангажиментите на САЩ по Парижкото споразумение за климата, контрол над ядреното оръжие, отпор срещу авторитаризма по света, защита на правата на сексуални, етнически и религиозни малцинства.
– Замразяване на изтеглянето на американските войски от Германия, спиране на американската подкрепа за войната на Саудитска Арабия в Йемен, закана с „последствия” за превратаджиите в Мианмар, ако не върнат властта на цивилните.
Това е резюмето от акцентите, изведени в програмната реч на новия президент на САЩ Джо Байдън в Държавния департамент, с която той очерта курса си във външната политика.
Оптимистичният поглед към нея поражда облекчение, че поне се декларира желание дипломацията отново да стане водещ инструмент за третиране на международни кризи и проблеми. Изразена е готовност САЩ да допринасят за решаване на глобални предизвикателства като пандемията, климатичните заплахи, съдбата на ядрените арсенали и другите въоръжения.
Песимистичният прочит обаче открива премного патетика и твърде малко конкретика, за да се повярва в шанса за позитивен завой в американската политика към света.
Мотото на речта се знаеше много отдавна и беше лайтмотив още на предизборната кампания на Байдън: „Америка се завърна”. Така че това сега се повтаря и потретя от новия президент като в прочувствена холивудска поанта: „Искам светът да чуе – Америка се завърна. Америка се завърна! Дипломацията се завърна, завърна се в центъра на нашата външна политика. Както казах и в речта си при встъпването в длъжност, ние ще възстановим нашите съюзи и отново ще си взаимодействаме със света. Не за да преодоляваме вчерашните кризи, не. А за да преборим днешните и утрешните”.
Това натрапчиво повтаряне за „завръщане” няма как да не припомни „активите” на две по-предишни американски администрации, в които същият този Байдън беше вицепрезидент и които произведоха войните в Либия и Сирия плюс кризата в Украйна. Към „дипломация” с такива резултати ли ще се „завръща” Америка? Ако няма да се търси преодоляване на продължаващите да парят „вчерашни кризи”, породени тъкмо от американската политика, как да се въодушевим, че действията на САЩ по преборване на „днешните и утрешните” кризи ще са мъдри, хуманни и отговорни? И с какво чак толкова сегашната проповед на Байдън за завръщане към „американското лидерство” се различава от прословутите апели на Доналд Тръмп „Да направим Америка велика отново” или „Америка на първо място”?
„Американското лидерство трябва да даде отговор на новите проблеми като засилващия си авторитаризъм, включително нарастващите амбиции на Китай да предизвиква САЩ, и усилията на Русия да подкопава нашата демокрация,” казва Байдън.
Китай получава солидна порция заклеймявания, след като е определен в речта на американския президент като „най-сериозния противник”: „Ние ще дадем отпор срещу икономическите злодеяния на Китай, срещу неговите посегателства над правата на човека, интелектуалната собственост и системата за глобално управление”. И веднага след това: „Но сме готови да работим с Пекин тогава, когато това отговоря на американските интереси”.
Спрямо Москва американското острие изглежда по-наточено. Байдън ѝ разпорежда да освободи осъдения опозиционер Алексей Навални и я предупреждава, че ще има още щети за нея и че са минали вече времената, когато Америка отстъпвала пред „намесата в американските избори, кибератаките, отравянето на собствени граждани” от страна на Русия. Уточнява още, че САЩ ще действат срещу нея заедно „с други партньори с подобаващо мислене”.
Не е трудно в това описание да се разпознаят европейските съюзници и НАТО. В този контекст е повече от красноречиво обявеното в същата реч замразяване на изтеглянето на по-голямата част от американските войски в Германия, което бе разпоредено от Тръмп. Байдън оповести, че военният министър Лойд Остин ще преразгледа наличното военно присъствие на САЩ по света с оглед на необходимостта то да отговаря на интересите на американската външна политика и на националната сигурност. И докато тече това преразглеждане, изтеглянето на войските от германска територия спира. Замразяването бе потвърдено и от шефа на Европейското командване на американската армия Тод Уолтърс.
Решението на администрацията на Тръмп за извеждане на около 12 000 американски военнослужещи от Германия бе оповестено на 29 юли м. г. от тогавашния военен министър Марк Еспър. Той уточни, че 6400 от тях ще се върнат в САЩ, а около 5600 ще се предислоцират в Италия и Белгия. В Германия все пак ще останат около 25 000 американски войници и офицери.
Още тогава имаше и вариант никой да не се изтегля, но срещу три условия – Берлин да се откаже от китайската Huawei като провайдър на 5G услугите в Германия, да спре строежа на газопровода „Северен поток-2” и да ускори плана по превъоръжаване на армията си и повишаване на военния си бюджет.
Тръмп постоянно атакуваше германското правителство, че харчи недостатъчно според Белия дом средства за поддържане на колективната отбрана на НАТО. Натискът доведе до определени резултати. Ако през 2018 г. Берлин отделяше за военни нужди 1,2% от своя БВП, или 49 милиарда долара (това бе трета позиция по този показател сред европейските членове на НАТО, като по-напред бяха само Франция – 63 млрд. долара, и Великобритания – 50 млрд. долара), то през 2019-та германските военни разходи нараснаха на 1,42%. Тогава бе дадено и обещание, че към 2024 г. те ще се вдигнат до 1,5%, а към 2031 г. – и до желаните от САЩ 2%.
Толкова бавни темпове на нарастване се смятаха от администрацията на Тръмп за неприемливи – и така бе даден старт на решението за изтегляне на голяма част от американските войски от Германия.
Под постоянните атаки на Тръмп и екипа му бе и строежът на „Северен поток-2”, заради който от 2017-та насам бяха въведени един куп американски санкции. Въпреки това изграждането му вече е пред завършване. Германия е заинтересована от него и се дразни от американското поведение по темата, приемайки го за намеса във вътрешните си работи.
Независимо от смяната на обитателя на Белия дом обаче, усилията на САЩ да спрат газопровода няма да секнат. В това отношение линиите и на Републиканската, и на Демократическата партия съвпадат напълно. Тези тръби просто пречат на американските интереси за трайно настаняване на европейските енергийни пазари.
Ще е голяма еквилибристика от страна на сегашната администрация на Байдън стремежът да съчетае подобряването на отношенията си с европейските съюзници и желанието си да спре „Северен поток-2”.
На този фон обявеното замразяване на изтеглянето на американски войски от Германия може да изглежда и като добронамерен жест към Берлин. Все пак присъствието на по-голямо или по-малко количество военнослужещи на САЩ е свързано и с преки измерения за германската икономика. Това веднага проличава, ако се погледне базата Рамщайн – най-голямата база на американските ВВС извън територията на САЩ. Тя заема площ от 1400 хектара. Там постоянно се намират около 50 000 американци. 8000 от тях са военни, участващи в американски операции в различни точки на света. Престоят им носи на целия регион сериозни печалби и създава многобройни работни места – и в техническата област, и в сферата на услугите. В базата работи не само американски, но и германски персонал – и всички тези хора харчат на място доста от солидните си заплати.
Извън тези икономически бонуси за Германия стои и чисто стратегическият интерес на САЩ да запазят все пак своето солидно военно присъствие там, в сърцето на Европа. Именно на германска територия се съхраняват и американските ядрени резерви. Така че оставането на досегашния военен контингент на САЩ там може да се приеме и като показателна илюстрация за намеренията на екипа на Байдън да въплъти „завръщането на Америка” и в завръщане към „респектирането” с военна мощ и присъствие.
About The Author
