Сформирането на мнозинство в 45-ото Народно събрание практически е невъзможно без коалиция между поне три формации, поне една от които да бъде ГЕРБ или БСП. Резултатът на всички извънпарламентарни формации, които към момента се стараят твърдо да декларират, че няма да се коалират с формация, която е част от настоящото „статукво“ в Народното събрание, събират заедно общо 69 депутати, което е абсолютно недостатъчно за каквато и да било мисъл за управление.
Това показват изчисления на „Барикада“ на разпределението на мандатите на база на социологическо проучване, осъществено от агенция „Галъп“ между 7 и 15 януари.
От агенцията изрично подчертават, че данните са моментна снимка към средата на януари и не са прогноза за изборен резултат, но така или иначе подобни временни данни за нагласите са единственият вариант за политически прогнози и анализи.
Според проучването на „Галъп“, което е представително за пълнолетното население на страната и е проведено по метода „лице в лице“ сред 1010 пълнолетни българи, ГЕРБ (заедно със СДС) печелят към днешна дата доверието на 22,9% от хората, които ще гласуват на предстоящите избори.
На второ място се нареждат БСП с 19,2%. С трети резултат е „Има такъв народ“ на Слави Трифонов с 12,4%, следвани от ДПС с 10,9%.
Сигурно изглежда мястото в парламента на „Демократична България“, които към момента печелят доверието на 6,2% от гласуващите.
Над бариерата за влизане в парламента засега са още две формации – досегашните управляващи от ВМРО и НФСБ с 4,6% и изпънпарламентарна опозиция около Мая Манолова и Отровното трио с 4,5%.
Без особени шансове да прескочат бариерата са ВОЛЯ с 2,1%, „Възраждане“ с 1,4% и други партии с общо 5,4%.
Значителен е процентът на хората, които декларират, че ще гласуват, но не са решили за кого – 10,4%.
Кой с колко депутати?
Изчисления на „Барикада“ на база на така получените данни показват за пореден път, че която и да е формация желае да управлява след изборите, тя ще се нуждае от коалиция с поне две други партии. Не съществува абсолютно никакъв вариант за самостоятелно управление, а единственият вариант за коалиция от само две формации е такава да бъде изградена между ГЕРБ и БСП, което спрямо заявките и отношенията на партийните лидери на тези формации изглежда напълно навъзможно.
Отвъд подобен вариант, намиращ се по-скоро в сферата на невероятното, всички управленски коалиции минават през договорка между поне три формации.
Около ГЕРБ такива изглеждат по-трудни, поне ако се вярва на заявките на всички останали участници с шанс да прескочат бариерата.
Вариантите за някаква коалиция около БСП също не изглеждат големи, поне ако се търсят варианти на база публични заявки на останалите политически играчи.
Ако те променят тона, то коалиция с мнозинство, която да свали ГЕРБ от власт и да не включва ДПС, е възможна при договорка между БСП, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и ИзправиСе.БГ. Такова следизборно обединение би разполагало с 126 депутати. Точно 126 депутати би имало и обединение между БСП, ДПС и „Има такъв народ“.
Напълно несъстоятелни и невъзможни са всякакви варианти за управление, изградено без участието на една от трите „системни“ партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, поне без коренна промяна на електоралните нагласи, които към момента изчисляват всички агенции и проучвания.
Анализът на „Галъп“
„ГЕРБ очевидно преодоляват проблемите от лятото, а и властта вероятно получава бонус от намаляването на случаите на коронавирус у нас. Засега ниският темп при ваксинирането явно все още не оказва влияние върху имиджа на управлението. Няма как обаче да се знае реалният потенциал на формацията „Републиканци за България“, която се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има организационен и кадрови ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия. В изборния ден ще се разбере дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, всъщност ще се окаже скрит вот за РБ. Изгледите за последното засега са, разбира се, малки. От друга страна пък, властта вероятно има шансове да мобилизира и сериозен предвидим вот“, анализират от „Галъп“ по отношение на партията на Бойко Борисов.
„Заедно с ГЕРБ, БСП загуби подкрепа през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии. Именно те в момента донякъде пречат на БСП да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите. До (и в) изборния ден обаче може да има и друга тенденция – това зависи от кампанията. Зависи и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до прочистване на имиджа. И тук тепърва ще се оценява влиянието на отцепилата се формация „Българска прогресивна линия“, която за момента има десети от процента, влиянието нa „Изправи се.бг“ и др.“, коментират още социолозите по отношение на основната опозиционна сила – БСП.
„Партията на Слави Трифонов като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато. Така Трифонов, след няколко поредни месеца ръст, всъщност е заел „парцел“ от изборното пространство у нас, който би могъл да развие с кампания. Любопитно ще е отражението на очакваните лица на партията по места“, гласи анализът по отношение на „Има такъв народ“.
„При ДПС резултатът може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията. Важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало – при новите си отношения с политическия връх в Турция. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот“, добавят от „Галъп“ относно ДПС.
„Макар и вече да не увеличава подкрепата си, ДБ също зае трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента. Голяма обаче е разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата. ДБ са силни във „финалните спринтове“. От съществена важност ще са вътрешните баланси между по-компактната, но организирана, ДСБ и партията с много по-широка моментна подкрепа, но и с доста по-флуидни структури – „Да, България““, пишат Първан Симеонов и колегите му.
„При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Вероятно, за „втвърдяването“ на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус. При ОП влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията – най-вече дали и доколко ще могат да се опазят от скандали. Важен ще бъде и още един фактор: каква ще е изборната бариера – ниската активност снижава и бариерата, но това обикновено е „нож с две остриета“. Така, ОП могат да си гарантират влизане само със силна кампания“, гласи анализът относно управляващите от ОП.
„Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е сега с изравнени шансове с ОП – „ИзправиСе.БГ“, заедно с „Отровното трио“ и редица други формации. С 4.5% този микс се утвърждава като потенциален участник в следващия парламент. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от „Отровното трио“, която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като „България на гражданите“, „Волт“, среди от НДСВ и т.н. Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност, която идва не само от партията на Татяна Дончева, която обикновено има своя автентична подкрепа, но и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП. В този смисъл, тепърва следва да се изчакат процесите на отцепване и прегрупиране в лявото, а резултатът от тези процеси, и дали те са помогнали на Манолова, трудно може да се улови със социологически методи“, пишат от „Галъп“.
Пандемия и избори
Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого, посочват социолозите.
„Не бива също да се забравя, че населението у нас намалява заради демографските особености. В същото време, възможно е у нас да пребивават и немалко хора, които иначе живеят в чужбина – завърнали се у нас заради коронавируса. Отново трябва да се направи уточнението, че параметрите на активност са непредвидими на този етап и споменатите числа са само индикативни“, пишат от „Галъп“.
About The Author
