Посолството на Обединеното кралство в Киев е поело финансирането на серия проекти в рамките на стартиралата на 1 януари т. г. програма „Отворено бъдеще” за „реинтеграция” в Украйна на Крим и на други самоотцепили се територии. Това става ясно от съобщение на сайта на британското правителство, излязло още през октомври м. г. Програмата ще продължи до 15 март, като главната ѝ цел е да сигнализира за нарушения на човешките права във визираните територии. Специално внимание ще се отделя на работата с кримските татари, ще се поощрява тяхната правозащитна активност. За целта са предвидени около 10 000 паунда.
Според изданието Greek City Times Великобритания, Турция и Украйна създават помежду си неформален тристранен съюз, насочен срещу Русия в Черно море и целящ изграждане на собствена структура за сигурност в региона. Изтъква се, че връзките между посочените страни стават все по-тесни и това не е случайно.
В средата на 2020 г. в Лондон пристига външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу за водените по онова време турско-британски преговори за укрепване на търговските връзки. В резултат през декември Лондон и Анкара подписаха двустранно споразумение за свободна търговия, влязло в сила на 1 януари 2021 г. То бе необходимо заради оттеглянето на Великобритания от ЕС в началото на тази година. От своя страна Турция има с ЕС договореност за създаване на митнически съюз.
„Търговското споразумение между Великобритания и Турция е важно и за двете държави не само от икономическа гледна точка, но и в геополитически план, тъй като то може да се разшири и към Украйна, като се насочи срещу Русия,” пише Greek City Times. Твърде е вероятно за това да е ставало дума и по време на лондонското гостуване на Чавушоглу. Турция и Обединеното кралство имат много допирни точки. Така например, и двете страни в последно време се изпокараха с Европейския съюз. Лондон – заради „Брекзит”, а Анкара – заради суровата политика на турския президент Ердоган, която разпалва критики на Запад.
Турция остана лоялна към Лондон независимо от „Брекзит”. Бидейки все още член на ЕС, Обединеното кралство активно настояваше за интегрирането на Турция в западните структури, а освен това не критикуваше политиката на Ердоган, както правеха останалите европейски страни. Британското правителство за разлика от другите съюзници в НАТО не осъди нито турската военна операция в Сирия, нито намесата на Анкара във вътрешните работи на Либия.
След „Брекзит” Лондон започна да създава своя система от съюзи, в която на Анкара е отредена една от водещите роли. „Изглежда „Великата Британия” на Борис Джонсън смята, че с помощта на Турция ще съумее да възобнови взаимодействието си със света. Това създава огромни рискове за сигурността на Русия,” пише Greek City Times.
На този фон внимание привлича казаното от министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба пред журналисти от Би Би Си: „Ако британски войски дебаркират там (в черноморското пристанище Миколаев/Николаев – б. пр.) и останат за постоянно, ние няма да имаме нищо против”.
Шпионинът в посолството
В началото на август 2020 г. внимание привлече новината, че начело на британското разузнаване МИ-6 е назначен бившият посланик на Великобритания в Турция Ричард Мур. Той е прочут с личното си приятелство с президента Реджеп Тайип Ердоган и е допринесъл много за сближаването между Лондон и Анкара, включително за обмена на визити и за благосклонното отразяване на турските гостувания в британските медии.
Мур свободно говори турски и печели голяма популярност в турските дипломатически кръгове. Посланическият му мандат в Анкара започва през 2014 г. Две години по-късно в Турция е предприет опит за държавен преврат. Метежът бързо беше потушен, а Ердоган го използва като предлог за разправа с несъгласните с неговата политика. Скоро след това бе проведен референдум за поправки в турската конституция, сред които основните бяха за прехода на страната към президентска форма на управление и предоставянето на държавния глава на още по-големи пълномощия. Това бе подкрепено от над 51% от турските гласоподаватели.
В Европа тази инициатива на Ердоган беше разкритикувана. Вярно, действията на метежниците бяха осъдени, но подкрепа на турския лидер не бе оказана. Лондон обаче предприе по-различно поведение. Освен, че заклейми организаторите на опита за преврат, изпрати в Турция с визита Борис Джонсън, който в онзи момент оглавяваше външното министерство на страната си. А другите европейски държави тогава се стремяха да се държат колкото се може по-далеч от Турция. Един от дейните организаторите на онова пътуване бе именно тогавашният британски посланик Ричард Мур. Именно той лансира и идеята, че ако се помогне на Анкара да стане водещ играч в региона, то с нейна помощ ще може да се оказва натиск върху Москва, която съответно да бъде изтласкана от въпросния регион.
Това е типичен за класическата британска политическа школа подход. Натискът върху Русия чрез Турция, както и организирането на антируски вълнения в Кавказ и Средна Азия са били сред основните инструменти на британската политика още от началото на 19-ти век.
Впрочем, Ричард Мур оглавява МИ-6 скоро след публикуването на доклад на комисията по разузнаването и сигурността в британския парламент. Документът съдържа критика към властите, които според авторите на доклада са се „отнесли недостатъчно сериозно към руската заплаха”. Бившият британски посланик в Анкара активно поддържа и пантюркистката идея за „Велик Туран”, в чието разработване е взимал участие и Лондон. Това е стратегия за обединяване на всички тюркски народи въз основа на етническата, културната и езиковата идентичност.
Идеите на пантюркизма имат дълбок отпечатък върху турската политика през последните 30 години. Това включва интеграция на „тюркското пространство по турски правила”. За целта Анкара обикновено използва „мека сила” – чрез образование, наука, бизнес, лобистки групи.
На този фон турските власти направиха много за интегрирането на Крим в състава на това тюркско пространство още преди присъединяването на полуострова към Русия. В Турция живее голяма диаспора кримски татари. Бързото и лесно присъединяване на Крим доста разстрои Анкара. Тя зае същата позиция по казуса, както и Киев, отказвайки да признае руския суверенитет над полуострова. При различни международни проява Ердоган нееднократно е заявявал, че се обявява за „териториалната цялост на Украйна” и „никога няма да признае анексията на полуострова”.
От Лондон – в Истанбул
Подобни са и изказванията на британските власти, които напоследък активизират и връзките си с Киев. В началото на октомври м. г. украинският лидер Володимир Зеленски посети Лондон. Там се срещна с премиера Борис Джонсън и с британски инвеститори. Наред с това се състояха и тайни преговори на украинския президент с ръководителя на външното разузнаване на Обединеното кралство МИ-6 Ричард Мур.
Бяха положени усилия въобще да се скрият тези тайни преговори, но информацията за тях все пак стигна до медиите, след което Зеленски бе принуден смутено, но лаконично да изкоментира: „За съжаление, не мога да озвучавам цялата информация. Тоест – това са държавни работи”. Той поясни само, че повечето от обсъдените въпроси са засягали „помощта и защитата на нашия суверенитет и териториална цялост”, както и противодействие срещу дезинформацията и фалшивите новини.
А след това Зеленски замина за Истанбул, където проведе преговори с Ердоган. От Турция той извести, че Киев и Анкара са се разбрали да създадат „Кримска платформа” – международен съюз, който по мнението на украинските власти ще им помогне да си върнат полуострова.
Страните си сътрудничат тясно и във военната сфера. Стремящата се към западните структури Украйна гледа на Турция като на свой помощник в желанието си да се интегрира в тях. По-конкретно става дума за НАТО. Украински военни преминават подготовка в турски учебни центрове. Киев купува от Анкара дронове, а освен това с нейна подкрепа получи и статут на специален партньор на Североатлантическия съюз.
Турция и Украйна започнаха активно да си другаруват по антируското направление още веднага след разпадането на СССР. Тогавашният турски президент Сюлейман Демирел долетя в Киев, откъдето заговори за „руска заплаха в Черно море” и предложи „за сдържането на Русия” да се даде възможност в Крим да се върнат всички украинци с татарски корени – дори онези, които не са живели на полуострова. Наред с това Анкара започна да създава на кримска територия протурски неправителствени организации. Опитите Турция да стане притегателен център за кримските татари засега не са постигнали особен успех, но Анкара не се отказва от тях – дава да се разбере, че и занапред ще се старае да засилва влиянието си на полуострова и да въвлича в това все повече тюркско население.
Може ли да се реанимира миналото
Анкара наистина провежда изключително активна външна политика спрямо тюркското пространство, потвърди пред „Известия” старши научният сътрудник на Института за световна икономика и международни отношения „Е. М. Примаков” към Руската академия на науките, доцентът в Дипломатическата академия към МВнР на Русия Владимир Аватков. „Очевидно е, че бързото присъединяване на Крим към Русия на фона на общото ликуване на кримските жители не устройва управляващия турски елит, част от който лансира консервативни възгледи, а друга част – пантюркистки,” казва тюркологът.
След присъединяването на Крим към Руската федерация Акара започна да се бои, че балансът на военната мощ в Черно море ще се промени в полза на Русия и постепенно това море ще се превърне в „руско езеро”, пише Modern Diplomacy. „Но Анкара не иска да нагнетява напрежение в отношенията си с Москва, нито да позволява на НАТО да увеличава присъствието си в региона. Ето така в средство за уравновесяване на нарасналата активност на Русия в Черно море се превърна развитието на по-тесни двустранни икономически отношения с Украйна. Освен това сътрудничеството с толкова прозападна власт като киевската привнася позитивен елемент и в отношенията Турция-САЩ, които през последните години се сблъскаха с множество проблеми”, отбелязва изданието.
Що се отнася до възможния неофициален съюз между Лоднон и Анкара, то според водещия научен сътрудник на Института за световна икономика и международни отношения „Примаков” Виктор Надеин-Раевски това са само опити на Великобритания да възроди някогашното си величие. При това – слабоефективни опити. „Обединеното кралство заема надменни пози, но това отдавна не е същата страна като през 19-ти или началото на 20-ти век. Полагат се усилия да се възстанови някогашната Британска империя. Тази страна безусловно си има своите интереси, а също и стремеж да си докара печалби, особено с помощта на по-слаби държави. Ако разполагат с помощник като Турция, това за британците е направо чудесно,” смята политологът.
Надеин-Раевски посочва, че Лондон вече не притежава някогашните си финансови възможности. „Тези опити да се реанимира миналото са обречени на провал – също като стремежа на Турция да съживи Османската империя. Но е ясно, че всичките тези действия ще са с антируска насоченост,” посочва експертът пред „Известия”.
About The Author
