Българи и румънци ще плащат повече за британски работни визи

В опит да запълни дупката, оставена от „Брекзит“, правителството на Обединеното кралство увеличи до 30 000 броя на визите, които ще издава на сезонни работници в земеделието. Визите, обаче, ще идват на висока цена, а българите и румънците, както и естонци, литовци и словенци, ще плащат за тях повече от останалите граждани на Европейския съюз, пише Emerging Europe.

Британското правителство удължава за допълнителна година пилотната програма за сезонни работници, стартирана за първи път през 2019 г. и я разширява, като 30 000 визи трябва да бъдат предоставени на тези, които искат да дойдат и работят във ферми във Великобритания за период до шест месеца през 2021 г.

Правителството твърди, че тези работници ще играят жизненоважна роля в подпомагането на производителите за събиране и пакетиране на продукцията, като същевременно властите целят да намаляват зависимостта на производителите от труда на мигрантите, докато страната се справя с болезненото си излизане от ЕС.

Ценови удар срещу източноевропейците

Така или иначе, високата цена на разрешителните – 244 британски лири или около 540 лева – може да е твърде висока за много потенциални краткосрочни работници, особено тези от Източна Европа.

Нещо повече, докато за гражданите на повечето страни от ЕС, както и за турци и македонци, се предлага намаление от 55 британски лири, то за българи, естонци, литовци, румънци и словенци не се предлага такова.

При въпроси на Emerging Europe до Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство защо гражданите на тези пет държави са таксувани повече от други членове на ЕС, бяхме насочени към Социалната харта на Съвета на Европа (CESC) от 1961 г., която тези държави не са ратифицирали.

Според Министерството на вътрешните работи „CESC съдържа задължение за онези държави, които го ратифицират, да улеснят гражданите да се придвижат по трудови причини в други държави, които също са ратифицирали хартата. Обединеното кралство има дългогодишни договорености в своето законодателство гражданите на тези страни да се класират за намаляване на таксата за заявления за визи, когато идват да работят в Обединеното кралство.“

Обединеното кралство обаче може едностранно да приложи намалението за всички страни от ЕС. Но избира да не го прави.

Други бариери за влизане

Освен високите разходи за разрешителни за сезонна работа, има и други пречки пред влизането в страната.

Потенциалните кандидати ще се нуждаят и от сертификат за спонсорство от работодател от Обединеното кралство и ще трябва да докажат, че разполагат с достатъчно пари, за да се издържат във Великобритания – поне 1270 британски лири. Тези доказателства трябва да бъдат под формата на банкови извлечения.

Кандидатите трябва също така да пътуват до център за кандидатстване за виза, за да им бъдат снети пръстови отпечатъци и снимки от търговския партньор на правителството на Обединеното кралство, TLScontact. В повечето страни има само един такъв център, обикновено в столицата. Това означава, че в много случаи сезонните работници ще бъдат принудени да плащат допълнителни пътни и разходи за настаняване.

Нели Шевченко, ръководител на отдел имиграция в правната кантора „Тейлър Хамптън Солиситорс“, казва, че схемата винаги е била свързана с проблеми като съвременното робство и експлоатацията на труда. „В стратегията за пазара на труда на Обединеното кралство 2019/20 е отбелязано, че селското стопанство е изложено на най-голям риск от съвременното робство в Обединеното кралство. Работниците мигранти най-често са под милостта на своите шефове, които ги довеждат във Великобритания. Високите разходи за таксите за кандидатстване за виза и изискването за финансови доказателства оставят мигрантите уязвими пред своя работодател. Например мигрантът може да отговори на финансовите изисквания, като покаже, че има поне 1270 британски лири в банковата си сметка, или като поиска от работодателя да удостовери издръжката за тях в заявлението. Не са много нискоквалифицираните сезонни работници, които спестяват тази сума, така че очевидно трябва да попитат работодателите си“, казва тя пред Emerging Europe.

Като такива повечето сезонни работници разчитат на работодателите си да им вземат виза и да ги транспортират до Обединеното кралство. „Повечето от тях не говорят добре или изобщо английски“, добавя Шевченко. „Освен това визовата система не позволява на сезонните работници да сменят работодатели или категории труд. Това означава, че веднъж дошли в Обединеното кралство, сезонните работници са свързани с работодателя си и не могат да напуснат. Това прехвърля властта в ръцете на работодателите и позволява да действа системата за злоупотреба и съвременното робство.“

„Събирай за Великобритания“

Разширяването на схемата следва дълъг период на преговори с Националните фермерски съюзи и Асоциацията на доставчиците на труд във всички части на Обединеното кралство и по-специално признаването на необходимостта от допълнителна сезонна работна ръка в Шотландия за подпомагане на местните селски икономики и известните производители на меки плодове.

Според главния секретар на Министерството на финансите Стив Баркли, фермерите и производителите играят решаваща роля през цялата година за осигуряване на пресни британски качествени продукти за обществото.

„Решени сме да подкрепим нашия селскостопански сектор, когато напускаме ЕС, и да намалим транспортните разходи за достигане на храната в нашите магазини като част от по-широкия ни ангажимент към околната среда“, казва той. „Удължаването на този пилотен проект за още една година и разширяването на неговия размер показват, че ние продължаваме да слушаме и да отговаряме на предизвикателствата“, казва той.

Освен това правителството – заедно с индустрията – ще надгражда кампанията „Събирай за Великобритания“ през 2021 г. и активно ще насърчава набирането и задържането на местни сезонни работници през 2021 г.

Недостиг

Обединеното кралство се сблъска със сериозен недостиг на земеделски работници през 2020 г., тъй като ограниченията на Covid-19 за трансгранично движение и липсата на полети попречиха на временните работници от ЕС да пътуват до страната. Оценките за недостига варират от 70 000 до 90 000 работници. Много големи селскостопански фирми прибягват до чартърни полети, за да привлекат работници.

През 2019 г. 98 на сто от работниците във Великобритания са мигранти от ЕС, предимно от България и Румъния. Тъй като работниците от ЕС вече са изключени от пазара на труда в Обединеното кралство, освен ако не печелят 25 600 британски лири годишно – далеч под заплащането за селскостопански труд – 30 000 визи за селскостопански работници могат да предложат „глътка въздух“ за земеделския сектор на Обединеното кралство.

Новината със сигурност беше приветствана от някои представители на фермерската общност, включително Андрю Маккорник, председател на Националния съюз на земеделските производители в Шотландия, който обаче призна, че увеличаването на схемата за сезонни работници от 10 000 на 30 000 разрешителни е „трудно спечелено“ .

Той също така казва, че „след големите, ръководени от индустрията усилия за набиране на местни работници по време на пандемията през 2020 г., производителите ще продължат да използват всички инструменти, за да насърчат колкото се може повече набиране на персонал от Обединеното кралство през 2021 г.“

Предвид разходите за краткосрочните сезонни работни визи, както и бюрократичните препятствия пред кандидатите, фермерите в Обединеното кралство може да нямат голям избор, освен да наемат местни жители.

Големите губещи – имигрантите от България и Румъния

„Отново ставаме свидетели на печалба на гърба на едни от най-уязвимите работници – мигрантите. Това е възможно, защото много от работниците в България и Румъния нямат друг избор, за да осигурят препитанието и здравето на себе си и своите близки. Както показа скорошно социологическо проучване, стотици хиляди български граждани разчитат почти изцяло на помощта от работещи в чужбина техни близки“, коментира за „Барикада“ активистът Калина Дренска, част от левия феминистки колектив „ЛевФем“ и списание dВерсия.

„Получава се следното – експлоатирате сезонните работници от Източна Европа по някои от най-лошите възможни начини и дори ги карате да плащат за това, тъй като знаете, че тези хора ще направят почти всичко, за да осигурят мизерната заплата, която им давате, тъй като нямат друг избор“, добави тя.