На 5 януари във Венесуела изтича мандатът на досегашното Национално събрание, доминирано от опозицията, и застъпва новият депутатски състав, излъчен с изборите на 6 декември за периода 2021-2025 г. Изборите бяха спечелени с 67% от прочавистката коалиция „Голям патриотичен полюс”, която ще разполага в новия парламент с 254 места спрямо 22 за опозицията.
Радикалната част от опозицията, включително самообявилият се за временен президент Хуан Гуайдо, бойкотира вота, така че представители на този сектор изобщо не влизат в новия законодателен орган. Гуайдо и най-близкият му кръг декларираха, че понеже не признават гласуването от 6 декември, ще продължат да се смятат за действащ досегашния парламент. Това обаче влиза в разрез с конституцията. И не се подкрепя включително от знакови опозиционни фигури, като например досегашния зам.-председател на Националното събрание Сталин Гонсалес, който призна в Туитър, че „тази глава се затваря днес”.
Все пак покровителите на Гуайдо от отиващата си американска администрация начело с президента Доналд Тръмп продължават да го поддържат. По техни указания на 4 януари контролният орган върху активите на Финансовия департамент на САЩ издаде лицензия, с която разрешава на американски граждани да извършват транзакции с досегашния състав на венесуелския парламент – без да се съобразява, че от 5 януари такъв вече не може да има съгласно венесуелската конституция.
Проточилият се абсурден правен прецедент, създаден при самото признаване на Гуайдо за „временен президент” от страна на САЩ и доста държави в ЕС, сега става вече не просто абсурден, но и демонстративно противозаконен. В същото време пък в. „Вашингтон пост” излезе със свое разследване, изобличаващо в мащабни злоупотреби Гуайдо и оторизирани от него лица. Те ловко са боравили с незаконно прехвърлени на тях средства и активи на венесуелската държава, иззети от САЩ в резултат на санкционната политика.
В свое обширно интервю, дадено на 1 януари на известния франко-испански журналист Игнадио Рамоне за в. „Монд дипломатик”, президентът Николас Мадуро наблегна върху важната роля на новоизбраното Национално събрание за утвърждаване на конструктивен диалог между политическите сили във Венесуела като единствен път за решаване на проблемите. В този контекст Мадуро призова и ЕС да завие към такъв конструктивен подход, като се откаже от досегашното си сляпо следване на агресивната политика на Вашингтон срещу Каракас. А по отношение на самите САЩ венесуелският президент изрази предпазливата надежда, че администрацията на новия президент Джо Байдън няма да продължи „екстремистката политика” на Доналд Тръмп и екипа му спрямо Венесуела. В същото време Мадуро посочи, че менторът на Гуайдо – избягалият в Испания опозиционер Леополдо Лопес, вече е наел близки до демократите в САЩ лобистки фирми, за да въздействат на Байдън и екипа му така, че той да продължи суровата антивенесуелска линия на Тръмп.
Според Мадуро никой не бива да се съмнява, че бруталните действия на „североамериканската империя” срещу Венесуела са израз на амбицията ѝ „да си върне” и „колонизира отново” тази богата на ресурси латиноамериканска държава. „През последните четири години, когато президентстваше Доналд Тръмп, опознахме екстремистката версия на тази имперска политика срещу страната ни,” каза президентът. Той подчерта, че има предвид „един тотален екстремизъм” и увери, позовавайки се на венесуелски разузнавателни данни, че Тръмп е подготвял физическото му ликвидиране. Тези планове се координирали с колумбийското правителство начело с президента Иван Дуке и все още били актуални. Мадуро изтъкна, че съвсем наскоро била разкрита и предотвратена конспирация именно с колумбийско участие, която трябвало да предизвика размирици чрез бойкот на новото Национално събрание през декември и януари. „Подложени сме на неспирни атаки, на неспирна заплаха,” каза Мадуро. Той допълни: „Винаги съм казвал – дано с махането на Тръмп да се махне и неговата жестока, екстремистка политика срещу Венесуела, дано с идването на Байдън се възстанови диалогът със САЩ в конструктивен дух. Дано, дано. Но докато чакаме, можем да се осланяме само на собствените си усилия, на собствените си идеи, на собствените си дадени думи. А ако дойде друго, добре дошло, както казва нашият народ. Дано да е за добро тази промяна в САЩ, за доброто на човечеството и за доброто също и на Венесуела. Това е, което искам”.
Мадуро коментира и линията на правителствата в Европа, поддържали агресивния курс на Тръмп спрямо Венесуела. Според него тези правителства и ЕС като цяло носят не по-малка вина за надъхването с екстремизъм на част от венесуелската опозиция, която в резултат ерозирала нормалния политически живот в страната и оставила без представителство собствените си привърженици сред населението. „Европейският съюз поддържаше всички варварски, крайнодесни, неадекватни, невежи политики на Тръмп срещу Венесуела,” натякна Мадуро. Той призова ЕС да преоцени действията си в неговата страна и да започне да вразумява провалилите се лидери на крайнодясната венесуелска опозиция.
Президентът напомни, че винаги е поддържал диалога и преговарянето с всички сектори на опозицията, дори с онези, които сами са решили да се изключат от демократичното функциониране на политическата система. „Да, дори с тях разговаряме, приканваме ги непрекъснато да се върнат в собствените си политически орбити. Те си имат своите привърженици, последователи, гласоподаватели, които на свой ред имат право да бъдат представени,” подчерта Мадуро. Той изрази надеждата, че след като от 5 януари нататък заработи новият състав на Националното събрание, ще се даде и старт на „един голям, включващ, широк, много широк диалог” между всички политически сили в страната. „Аз съм готов да участвам в този диалог като един от многото, седнал на един от столовете, наравно с другите. Ще оставя президентските отличия, ще седна там, за да допринеса, с каквото мога, за срещата, за помирението между всички венесуелци и венесуелки”, каза още Мадуро.
Президентът очерта и изборния календар във Венесуела в близките години. Още през текущата 2021-ва предстоят избори за губернатори, през 2022-ра – за кметове в 335 общини, а през декември 2024-та ще има и нов вот за държавен глава. Мадуро напомни, че на 10 януари 2022 г. той ще преполови сегашния си президентски мандат. А това по конституция позволява на недоволните, ако съберат необходимия брой подписи, да поискат свикване на референдум за „отзоваване на президента”. Той изрази готовност „да премери силите” си, ако наистина се стигне до такъв референдум. Същевременно подчерта, че още по-важен от „изборния график” е политическият дневен ред, икономическото възстановяване, социалните ангажименти към народа и моралната траектория в борбата с корупцията.
Във финала на интервюто Мадуро напомни, че на 24 юни 2021 г. в родината му ще се чества 200-годишнината от легендарната битка край Карабобо, изиграла решаваща роля в освобождаването на Каракас и на цялата страна от испанското владичество. Във Венесуела битката е символ на независимостта, суверенитета и свободния дух. Затова Мадуро обобщи, че венесуелците ще стигнат до този юбилей „свободни, независими, суверенни в съпротивата си, с победа”.
About The Author
