IT секторът в Югоизточна Европа може да звучи като малко нестандартно място за синдикализация, тъй като предлага обикновено добре платени работни места с висок социален статус. Но проблемите с труда и възможностите за подобрение на трудовите права също изобилстват там. На 19 декември 2020 г. общността на канала в Discord „Работни места на бъдещето“, поддържан от Колектива за обществени интервенции, организира дискусия с лидера на румънския синдикат на IT работниците Флорентин Янку. Така българи успяха да надникнат в опита на румънските синдикати в тази област.
Профсъюзът SITT постигна първия си колективен трудов договор през 2009 г. във френската телекомуникационна компания Alcatel-Lucent в Тимишоара. Този договор става пример за следване и е вдъхновение за колективни трудови договори не само в IT сектора, но и в други области. Единайсет години по-късно съществува национален синдикат с повече от 5000 членове, който е законен представител на служителите в 11 мултинационални компании, като всички те са подписали колективни трудови договори. Това е новаторска работа, тъй като синдикализацията и колективните трудови договори никога не са съществували в румънския IT сектор.
Създаването на SITT в Alcatel-Lucent представлява отговор на започналото в компанията преструктуриране, предприето без консултация с работниците. Янку разказва как е протекал борбата за спазване на правата на работниците и при възлагане на работа на външни изпълнители: „Проведохме три стачки, преди да постигнем колективния трудов договор. Три месеца бяхме на влакчето на ужасите – агония, екстаз, пак агония. Накрая се появиха плодовете. “ Колективният трудов договор е подписан на 31 декември 2009 г. – ден преди началото на преструктурирането. Той гарантира, че работниците ще работят при същите условия след него поне за времето на колективния трудов договор. Този успех убеждава служителите в компанията, че „някои битки трябва да бъдат водени“.
Днес в IT сектора в Румъния работят около 150 000 души. Повече от 60% от тях се трудят в не повече от 40-50 мултинационални компании. IT секторът има вътрешни разделения – някои работници са разработчици, други са служители на BPO (аутсорсинг на бизнес процеси), трети групи работят в кол центрове. Също така има разлики между мултинационалните и местните румънски IT компании. IT средата на Тимишоара има силно мултинационално присъствие, което задушава местните стартиращи фирми, когато се опитват да намерят работна сила. IT екосферата на Клуж Напока е по-отворена за стартиращи фирми и мултинационалните компании са склонни да я избягват. Резултатът е, че условията на труд в Клуж Напока са малко по-добри за служителите, поради по-малко монополизираният от корпорациите пазар на труда.
От една страна е по-лесно да се започне процес по синдикализация в мултинационалните компании, защото много от тях имат синдикати в някой техен клон в друга държава и знаят какво означава това. Но в местните румънски ИТ компании е по-ясно каква е стойността на приноса на работниците, тъй като е известно какви доходи се генерират в Румъния. Мултинационалните компании са склонни да изнасят печалбите си извън Румъния. Така че ако някой иска да открие стойността на работата в тяхната вътрешна корпоративна икономика, той трябва да проучи техните доклади на борсите, където се търгуват акциите им, и да сравнява данни от различни държави за процента на заплатите, непреки разходи и печалби в общия бюджет. Така че в крайна сметка е по-лесно да се договарят колективни трудови договори в местни компании.
„Във всяка компания договаряме работното време, професионалното обучение, социалната защита, бонусите и заплатите. Това носи стабилност и много комфорт за всеки работник. Но това не е бизнес. Профсъюзното обединение е гражданска дейност…. Не се опитваме да убедим никого да се присъедини към нашия съюз. Най-често хората идват сами при нас и ни питат как можем да ги подкрепим. Вече имаме конкретни постижения, които се признават и търсят. През 2009 г. никога не съм си представял, че синдикатът ще представлява работа на пълен работен ден. Ние ценим факта, че сме прозрачна и демократична организация, където членовете решават най-важните решения. Дори аз като председател на SITT имам само един глас, точно както всеки член. Например в колективното договаряне членовете решават относно предложенията на компанията, ако ги приемаме или ако продължаваме да настояваме за по-добри условия“, казва Флорентин Янку. Той признава, че в началото SITT не се е представял като профсъюз, въпреки че е, тъй като синдикатите имат лошо име в Румъния. Той твърди, че SITT е профсъюз, където лошите стари практики не съществуват. Синдикатът е наистина демократичен, независим и принадлежи на работниците.
В разговора Флорентин Янку отбеляза, че най-големите трудови проблеми са в кол центровете. На хората там сякаш ежедневно се повтаря, че ще бъдат уволнявани, ако не направят това, което се искат мениджърите. Янку предполага, че ще отнеме много години, за да бъде преодолян този страх. По думите му някой трябва да говори от името на работниците в тази сфера, трябва да има някакъв начин да се говори публично за условията на труд там, без това да води до санкции. Що се отнася до работниците и разработчиците на BPO – първата група се чувства по-несигурна, чувства, че е по-лесно да бъде заменена, но също така може да намери нова работа по-лесно. Втората, по-специализирана група всъщност има по-големи трудности да намери друга работа на своето ниво, но също така има по-голямо усещане, че е трудно да бъде заменена.
По време на дискусията бе повдигнат и въпроса за данъчното облагане на IT специалистите. Още преди да влязат в ЕС, някои категории IT служители са били освободени от плащане на данъци. През 2018 г. социалдемократичното правителство разшири тези данъчни облекчения. На пръв поглед това бе добре – Премахването на 16% данък общ доход се равнява на две месечни заплати. Но същевременно държавата вдигна и социалните осигуровки, плащани от служителите. Компаниите от своя страна започнаха да правят някои трикове – като например да обявят, че няма да вдигат заплати за няколко години поради освобождаването от данъци. Така че тази мярка или нейното приложение са малко противоречиви, смята Янку.
„Профсъюзната дейност в Румъния и България е сведена до фирмено ниво, а не на секторно ниво, както е в Германия. На ниво компания 50% + 1 от общия брой работници трябва да бъдат членове на синдиката, за да може синдикатът да договори колективен трудов договор… Първият праг е да се достигне това ниво на членство. След това да преговаряте колективно. Например във френската компания Atos работят 2500 служители. Отне около година и три месеца, докато беше подписано споразумение. Преговаряхме шест месеца. Бяхме на път да стачкуваме”, разказва Янку. Освен това той добавя, че много пъти е имало заплахи от мениджърите на IT мултинационални компании, че ако се създаде профсъюз, компанията ще напусне Румъния. Това обаче винаги се оказва просто стратегия за внасяне на страх сред работниците. Подходът на SITT е прост – синдикалистите казват в началото на преговорите, че могат да дадат на мениджърите необходимото време да преместят компанията, ако намерението им е реално, но ако заплахата не е реална, призовават този аргумент вече не се използва. Изглежда това дава резултат.
Доколко опитът и посланието на SITT и Янку ще бъдат чути и ще променят нагласите в България? IT мултинационалните компании имат по-силно присъствие в Румъния, отколкото в България. Но проблемите с аутсорсинга, с кол центровете и т.н. изглеждат подобни. Янку е заинтересован да види по-голяма синдикализация в България, тъй като румънските мултинационални компании често заплашват, че могат да се преместят от другата страна на Дунава, ако служителите изискват твърде много. Той вярва, че работата не се извършва само за пари. Човек трябва да почувства удовлетворение, да почувства стойността на своя принос. А в мултинационалната организация служителите често нямат право на мнение, политиката се решава от някой, който живее в друга държава на основата на регионалните интереси на компанията.
В този контекст един от участниците в онлайн срещата предложи регионализация на синдикалната дейност. Може би след презентацията на Флорентин Янку и сесията с въпроси и отговори за българската публика, подобно развитие е една крачка по-близо.
About The Author
