След седмици на спекулации и отчаяни надежди, че Доналд Тръмп може би се подготвя да помилва Едуард Сноудън и/или основателя на WikiLeaks Джулиан Асанж преди да напусне Белия дом на 20 януари, резултатът от последният кръг от президентски амнистии се оказа възможно най-далечното от подобно развитие.
“В дръзка серия от предколедни помилвания, във вторник президентът Тръмп опрости присъдите на двама души, осъдени от специалното разследване за Русия, четирима охранители от частната военна фирма Blackwater, осъдени във връзка с убийствата на иракски цивилни, и трима бивши републикански членове на конгреса, уличени в корупция”, съобщава New York Times.
Вероятно е излишно да се казва, че Тръмп почти със сигурност не обмисля помилване на Асанж и Сноудън. През цялото време, в което бе на тази позиция, Тръмп не е правил нищо друго освен да защитава имперското статукво, а амнистията за който и да е от двамата героични защитници на прозрачността би представлявала отклонение от установените модели без прецедент в целия му мандат. Добре е да се оказва натиск върху политиците да постъпят правилно, дори и да е малко вероятно да го направят, но в този случай изглежда като сигурен залог, че това няма да се случи.
Мандатът на Тръмп изложи на показ, че практически всички, хората в целия политически спектър в САЩ, грешаха за него. Това е свидетелство за силата на медийните ехо камери, които в голямата си част продължават да грешат за Тръмп точно толкова, колкото грешаха и преди четири години.
До ден днешен, въпреки четирите години изпълнени с доказателства за обратното, поддръжниците на Тръмп все още вярват, че техният президент слага край на войните, източва блатото и се бори с “дълбоката държава”. Те вярват, че той воюва с дълбоката държава дори след като организира затварянето на Асанж. Те вярват, че слага край на войните, дори след като той засили агресивната нова Студена война срещу Русия, изби десетки хиляди венецуелци чрез жестоки санкции, наложи вето на опитите Йемен да бъде спасен от подкрепяният от САЩ геноцид, и работи усилено за подклаждане на гражданска война в Иран, използвайки водещи до масов глад санкции и операции на ЦРУ с ясно заявена цел да предизвикат смяна на режима, след като окупира петролните полета на Сирия с цел да предотврати възстановяването на страната, увеличи значително броя на щатските военни в Близкия Изток и не само там, увеличи драстично спрямо предходната администрация броя бомби, хвърляни всеки ден от американските сили, избивайки рекорден брой цивилни, и ограничи отговорността, която военните носят за тези въздушни удари. Те вярват, че Тръмп пресушава блатото, дори след като той натъпка кабинета си с блатни чудовища от естаблишмента.
До ден днешен, въпреки четирите години изпълнени с доказателства за обратното, либералите все още са убедени, че Тръмп е слуга на Русия и е прекарал мандата си в прокарване на интересите на Владимир Путин. Те вярват в това дори след като той скъса редица договори с Русия, бомбардира сирийското правителство и засили въоръжаването на Украйна (неща, които Обама отказваше да направи), наложи многобройни санкции и подклаждаше много други ескалации, насочени директно срещу интересите и сигурността на Русия.
До ден днешен, въпреки четирите години изпълнени с доказателства за обратното, мнозина в ляво продължават да твърдят, че Тръмп е уникално фашизиран и наподобяващ Хитлер президент, макар по негово време да има много по-малко депортации, отколкото по времето на Обама, и въпреки факта, че той със сигурност ще напусне Белия дом на 20 януари, след като изгуби изборите.
Всички страни се преструваха, че Тръмп е радикално отклонение от нормата, включително самият Тръмп, макар всичко, което той наистина вършеше през цялото време, бе да варди статуквото, точно както правеха предшествениците му. Както отбеляза наскоро авторът и активист Сам Хюсеини, “Тръмп е противостоящият палец на естаблишмента. Той изглежда сякаш е на отсрещната страна, но всъщност само му помага да заграбва повече”.
След четири години стана очевидно, че всички – в ляво, в дясно и в центъра – грешат за Тръмп. Той не бе нито уникално зло чудовище (безспорно той не е толкова лош, колкото беше Буш), нито народен герой, пресушаващ блатото и борещ се срещу дълбоката държава в името на обикновения човек.
Всъщност мандатът на Тръмп ясно демонстрира, че през цялото време той е бил едно нещо – президент на САЩ. По-добър от някои, по-лош от други, но също така дълбоко отвратителен, защото доброволно служеше като лице на най-злонамерената и разрушителна сила на света, а именно правителството на Съединените американски щати. Той беше същото чудовище като предшествениците си.
Като за президент на САЩ Тръмп бе средно покварен, но върху образа му бе наслагван огромен обем митология от страна на политизираните медии от всички страни. Реално той представлява това, което би се получило, ако вземеш който и да е средностатистически зрител на Fox News от бейбибум поколението, който крещи на Обама през телевизора, и го направиш богат, а след това и президент.
Това е, което е и винаги е бил Тръмп. Нищо по-необикновено. Единствено ефективността на ехо камерите и човешката склонност да приоритизира митологизирани разкази пред фактите пречат на повече хора да прозрат това.
И сега, когато той си отива, неговите въображаеми престъпления все още биват представяни като реални, а реалните му престъпления биват напълно игнорирани. Човечеството няма да е способно да изгради здрав свят, докато не открием начин да се издигнем над нездравословната си и делюзионна зависимост от изкуствено съчинените обяснения за света, които толкова лесно замъгляват перспективата ни за това, което наистина се случва.
About The Author
