Европейските космически програми: дилема за левицата

Дагмар Швендова*

Космическите програми на Европейския съюз поставят радикалната левица – и най-вече нейните представители в Европейския парламент – пред дилема. Това е класическата дилема дали просто да се противопоставят на инициативите на управляващите елити, или да участват в тях като се опитват да ги променят.

Като се има предвид позитивният принос на космическите изследвания за конкурентоспособността и създаването на работни места в ЕС, няма ли все пак място за левицата да прави предложения за политики, включващи гражданското използване на космоса? Те могат да са контрапункт на монетизацията на на космоса, така очевидно предвиждана от капитала – чрез извличане на ресурси или като основа за безкрайно разрастване на производствения режим, основаващ се на изкопаеми горива – както и на също толкова откровената милитаризация.

Поради разбираемата апатия на радикалната левица към фундаменталния характер на капиталистическата експлоатация на ресурси и милитаризма, заедно с притесненията си да не бъде употребена от елитите, тя предпочита да поддържа сигурната позиция на чиста опозиция и не е се е опитвала да изготви критична алтернативна програма в тази сфера.

В този текст ще се спра на опасните начини за използване на космоса, след което ще се опитам да очертая един социално полезен и необходим подход и да аргументирам тезата,  че не е възможно левицата да откаже да се включи конструктивно в оформянето на тези европейски политики. Ще се спра на въпроса и как левите могат да се противопоставят поне на стремежа за „двойна употреба“ (цивилна и военна) на космоса.

Засилваща се комерсиализация на космоса

Малцина си дават сметка, че вече има огромна цивилна употреба на космоса. Много сектори от европейската икономика разчитат на точно определяне на местоположение, като над 10% от БВП на ЕС зависи от наличието на сателити за глобална навигация. Космическата програма на ЕС е втората най-голяма в света, дава работа на 231 000 професионалисти и е създала добавена стойност между 53 и 62 милиарда евро за икономиката на съюза през 2017 г. Една трета от всички сателити се произвеждат в Европа, а според данните на Eurospace космическата индустрия в региона е постигнала продажби на стойност 8.5 млрд. евро през 2018 г. Космическите дейности стават все по-комерсиализирани и с все по-голямо участие на частния сектор.

Перспективата за космическа колонизация („заселване“), но и за космически войни вече не е научна фантастика. Нарастващ брой държави и частни предприемачи проявяват интерес към космоса, разработват собствени космически стратегии и изграждат капацитет, създават законови рамки и предприемат други допълващи тези стратегии действия. В момента по света действат над 70 национални космически агенции. Амбициозните цели вече не са ограничени до традиционните космически суперсили, но вече биват прокламирани и от по-неразвити държави и частни играчи. Примери за това са плановете за добив на изкопаеми ресурси в космоса (например в Люксембург), космически туризъм (разработван от Virgin Galactic, Blue Origin, SpaceX, Tesla и други), за изграждане на постоянни селища на Луната (например „Moon Village“ на Европейската космическа агенция ESA), или за колонизация на Марс.

Дилема за лявото – космическата милитаризация 

От самото начало на дискусиите и разработката на сателитните системи на ЕС, Европейската комисия е подчертавала, че това са цивилни програми под граждански контрол. В Европейския парламент обаче винаги са съществували и опасения относно т.нар. „двойна употреба“. Някои европейски депутати, и особено мнозинството от лявата фракция GUE/NGL (Група на Европейската обединена левица / Северна зелена левица) са посочвали потенциалните опасности от използване на сателитната инфраструктура за военни цели.

Последните два изборни цикъла доведоха до промяна на баланса на политическите сили в ЕС и засилване на консервативните и дясно-популистки партии. В резултат на тези развития опасенията за милитаризация на ЕС нарастват още повече. Съюзът явно се насочва повече в посока на военната „отбрана“. Това можеше да се види при създаването на Европейски план за действие в областта на отбраната през ноември 2016 г.; при формирането на инициатива за отбранителни технологии PESCO (Постоянно структурирано сътрудничество) през декември 2017 г.; в предложението от 2018-та ЕС да разпредели 13 млрд. евро за военните разходи на страните членки между 2021 и 2027 г.; както и в създаването на нова Генерална дирекция на ЕС за отбранителната промишленост и космоса след изборите за Европейски парламент през 2019 г.

В съответствие с този завой, ЕК отвори голям брой цивилни програми за финансиране за компании, произвеждащи оръжия – от регионалните, социални и кохезионни фондове, през програмата COSME за подкрепа на малки и средни предприятия, та дори до Еразъм+, за да помага на тези компании да привличат висококвалифицирани служители. Очевидно във всичко това има огромни възможности за финансиране. Климатът на страх и заплахи за сигурността бива подхранван, за да се оправдае изменението на управленските инфраструктури (например създаването на План за действие за военна мобилност, който да разпредели 6.5 млрд, евро за улесняване на трансграничното движение на войски и военно оборудване) и вменяването на „екзистенциалната нужда“ ЕС да разполага със собствена твърде сила и да е способен „да се защитава“.

Както политици и евродепутати, особено левите, така и обществеността като цяло, трябва да са разтревожени от това развитие. Това е всеобхватен процес на милитаризация, който съвсем не се свежда единствено до създаване на „армия на ЕС“. Това бе потвърдено от съобщение до пресата на PESCO от 12 ноември 2019 г., в което бе обявена съвместна разработка на няколко военни космически проекта, предназначени да „подобрят отбраната и сигурността“ на държавите-членки на ЕС.

Разбира се, ЕС съвсем не е сам по пътя на милитаризацията на космоса. През 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп се зарече да създаде „Космически сили“ (USSF) като шести клон на въоръжените сили на страната. Създаването на това ново звено бе вписано във военния бюджет за финансовата 2020 г. През юли 2019 г. френският президент Еманюел Макрон одобри нова космическа и военна доктрина, ребрандираща военновъздушните сили на страната като „Въздушни и космически сили“. През декември същата година срещата на НАТО в Лондон обяви космоса за „оперативна територия“ за военния съюз. Освен това на 20 януари 2020 г. японският министър-председател Шиндзо Абе обяви създаването на звено за космическа отбрана, което ще работи в тясно сътрудничество с щатския си еквивалент.

Притеснително е, че поне четири държави в момента разполагат с капацитет за унищожаване на сателити – САЩ, Китай, Русия, а отскоро и Индия, която проведе успешни тестове на такива системи през март 2019 г. Съществуват и други възможности за обезвреждане на изключително скъпата и стратегически важна космическа инфраструктура (например чрез орбитални дронове, електронно заглушаване и др.). Единственият положителен аспект на ситуацията е, че антисателитните тестове на Индия предизвикаха дебат и призиви за по-добра регулация на дейността в космоса на международно ниво, макар досега да не е постигнат консенсус в какво трябва да се състои това.

Космическата надпревара – от 1957 г. до днес

Човечеството е извървяло дълъг път от използването на звездите за ориентиране до реалното изследване на космоса, започнало през втората половина на миналото столетие. Много крайъгълни камъни бяха достигнати в контекста на космическата надпревара между Съветския съюз и САЩ, които бяха двете световни суперсили в този период. Това постепенно доведе до по-широко международно сътрудничество, например, чрез програмата „Интеркосмос“, която допусна други нации до космическата станция „Мир“, управлявана от СССР и после Руската федерация, или съвместното финансиране на космическия телескоп „Хъбъл“ от НАСА и Европейската космическа агенция. Най-важният пример за това е започналото през 1998 г. изграждане на Международната космическа станция като съвместен проект между САЩ, Русия, Япония, Канада и ESA.

Бяха направени големи научни открития и познанието ни се разрастваше с времето. Много страни създадоха собствени национални космически стратегии, космически агенции и програми, инвестират в свързани с тази сфера разработки и изследвания, или участват в международни космически проекти. През 1998 г. ЕС си постави амбициозната цел да изгради Европейски глобални навигационни сателитни системи (EGNSS) като алтернатива на вече съществуващите Глобална система за позициониране (GPS) на САЩ и Глобалната навигационна спътникова система (ГЛОНАСС) на Руската федерация. И днес вече сме достигнали състояние, при което ежедневието на гражданите на в ЕС и другаде по света е неразривно свързано с космически технологии, данни и услуги. Така през 21 век ние вече не гледаме звездите за навигация и определяне на времето, а разчитаме на сателитна инфраструктура.

Целта на този текст не е а представи пълноценна предистория на космическите изследвания, а по-скоро преглед на текущото състояние на космическите политики и програми на ЕС, и да подчертае предимствата, възможностите и възможните проблеми и опасности.

Живот без сателити? 

Изключването на всички сателити в орбита дори само за един ден определено няма да остане незабелязано. Много от услугите и функциите, които приемаме за даденост в ежедневието си са възможни благодарение на космическите технологии. Космическите данни се използват в много области като аварийните служби, авиацията, земеделието, енергетиката, транспорта, опазването на околната среда, банково дело и застраховките. Ние практически използваме сателитни технологии и услуги почти постоянно: когато гледаме телевизия, когато проверяваме прогнозата за времето, когато използваме интернет в отдалечени райони, когато използваме навигационните системи в автомобилите и могилните ис телефони, когато теглим пари от банкомат или се обаждаме в чужбина. Освен това сателити също така предоставят незабавна информация в случай на природни бедствия като земетресения, горски пожари или наводнения, позволявайки по-добра координация между аварийно-спасителните екипи.

Космическите програми на ЕС 

От гледна точка на левицата несъмнено е разумно да се каже, че космическите услуги, данни и приложенията трябва да се използват пълноценно в подкрепа на ключови политики и приоритети на ЕС, когато това е оправдано за справяне някои от най-належащите социални, екологични и хуманитарни предизвикателства днес. Успешното прилагане на космическите програми на ЕС е важно за справянето с основни проблеми за обществото – това става очевидно, когато разгледаме конкретното съдържание на тези програми:

„Коперник“

• Програмата на ЕС за наблюдение на Земята „Коперник“ осигурява шест информационни услуги, използващи сателитни данни и измервания на терен: мониторинг на сушата, мониторинг на морската среда, мониторинг на атмосферата, на климатичните промени, управление на извънредни ситуации и сигурност. Използването на програмата непрестанно се разраства, като през 2018 г. потребителите на „Коперник“ са надминали 150 000.
• „Коперник“ спасява животи в морето като засича опасни съдове и помага за спасителни операции. Програмата също така помага в проследяването на петролни разливи, подобрява прогнозите за времето и реакцията на природни бедствия, позволява наблюдение на ефектите от климатичните промени и позволява на земеделците да постигат по-добри реколти. ЕК съобщи, че картите на „Коперник“ са били използвани за помощ по време на горските пожари в Австралия през 2019-2020 и в Италия, Испания и Португалия през 2017 г., земетресения в Мексико, ураганите Харви, Ирма и Мария, както и при наводнения, например в Германия и Ирландия. През 2021-2027 се предвижда въвеждането на допълнителни услуги като ново капацитет за проследяване на въглеродните емисии и други парникови газове, мониторинг на използването на земята в помощ на земеделието, наблюдение на полярните региони, но също така и услуги в сферата на сигурността като наблюдение на сухопътни и морски граници.
• Програмата е координирана и управлявана от ЕК. Прилагането ѝ се осъществява като партньорство между страните-членки, ESA, Европейска организация за експлоатация на метеорологични сателити (EUMETSAT), Европейския център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF), различни агенции на ЕС и Mercator Océan.

„Галилео“

• Програмата „Галилео“ се намира под цивилния надзор на Европейска агенция за глобални навигационни сателитни системи (GSA) и може да бъде използвана за широк набор от приложения. През 2020 г. трябва да влезе в експлоатация „съзвездие“ от 24 сателита плюс шест резервни. „Галилео“ започна да функционира през декември 2016 г. и да предоставя услугите „Отворена услуга“, „Публично регулирана услуга“ (PRS) и „Услуга за търсене и спасяване“ (SAR). При завършване на сателитната мрежа ще станат достъпни и „Услуга с висока точност“ (HAS) и „Услуга за търговско удостоверяване“ (CAS) .
• „Галилео“ е автономна, но съвместима с други сателитни системи за позициониране като GPS. С точност от под 1 метър за общодостъпните услуги и висока точност от 20 сантиметра с криптиран сигнал, тя задминава конкурентните системи и предлага на потребителите по-висококачествена и стабилна услуга. „Галилео“ осигурява по-точно и надеждно позициониране и информация за времето за автомобили, железопътни линии, авиация и други сектори. Системата е намалила времето, в което може да бъде открито активирано устройство за сигнал за бедствие до по-малко от 10 минути, включително в морето, планини, пустини и градски райони.
• „Галилео“ е резултат от сътрудничеството между ЕК, GSA, ESA и страните-членки.

EGNOS (Европейска услуга за наслагване на геостационарна навигация)

EGNOS е регионалната сателитна навигационна система на ЕС, която предоставя Навигационни услуги за „безопасност на живота“ за авиацията, мореплаването и наземния транспорт в по-голямата част от Европа. Всички услуги, предоставяни от  EGNOS функционират пълноценно от 2011 г. насам и вече се използват в около 350 летища за помощ при кацане на самолети и хеликоптери при трудни метеорологични условия, като по този начин се избягват закъснения и пренасочване.

• EGNOS е разработена чрез сътрудничество между  ESA, ЕК и Eurocontrol, Европейската организация за безопасност на въздушната навигация.

Нов инициативи за сигурност  – GovSatcom и SSA

• Целта на GovSatcom (Правителствени сателитни комуникации) е да осигури надеждни, сигурни и рентабилни граждански и военни сателитни комуникации за официалните институции в ЕС и страните-членки, осигуряващи операции по сигурността от висока важност. Програмата е разработена чрез тясно сътрудничество между държавите-членки, ЕК и ESA, и с подкрепата на EDA (Европейската отбранителна агенция).
• Програмата SSA (Космическа ситуационна осведоменост) е предназначена за по-нататъшно развитие космическо наблюдение и проследяване на космически обекти, за да се избегнат сблъсъци и да набави допълнителна информация за справяне с други космически опасности (например астероиди)

Ползи и обществено възприятие 

От казаното досега трябва да е станало ясно, че насърчаването на космическите технологии и финансирането на синергии между космическите програми и другите инициативи и политики на ЕС е от ключово значение, за да могат да бъдат извлечени всички възможни ползи от „Коперник“, „Галилео“ и EGNOS.

През 2012 г. Европейският институт за космическа политика (ESPI) публикува доклад, в който наред с други неща се подчертават и различните начини, по които сателитните системи на ЕС могат да допринесат за покриване на целите по различни политики на съюза по отношение на околната среда, транспорта, регионалното развитие, земеделието, риболова, енергетиката, индустрията, изследователската дейност, както и Обща външна политика и политиката на сигурност. Докладът предоставя не само добър преглед на тези усилия, но и информация, която остава актуална и днес и може да бъде разбрана без експертиза в областта на космоса. Докладът бе представен пред редица комисии в Европейския парламент и бе използван от ЕК като средство за повишаване на осведомеността сред хората, вземащи решения, относно тези сложни, специфични и силно технически въпроси. Той бе публикуван в момент, в който се вземаха важни решения за бъдещето на космическите програми на ЕС, включително устойчивостта на финансовите ресурси.

Практиката показва, че комбинирането на космически и други програми на ЕС стимулира развитието на космически приложения и носи още повече добавена стойност и ползи. От 2018 г. EGNOS и „Галилео“ са интегрирани във всеки нов модел автомобил, продаван в Европа и спомагат за действието на система за аварийно реагиране eCall. От 2019 г. те са интегрирани в цифровите тахографи на товарни камиони, за да гарантират, че компанията спазва законното време за шофиране и за подобряване на пътната безопасност. Селското стопанство може да служи като отличен пример за сектор, който силно се възползва от синергиите между EGNOS и „Коперник“, тъй като почти 80% от фермерите се възползват от предимствата на прецизните прогнози за реколтите.

Според GNSS Market Report, „в контекста на „умните градове“, съвместното използване на EGNOS и „Коперник“ позволява на властите да се справят с ключови обществени проблеми. Един от примерите е по-прецизната оценка на градското разрастване. системите за наблюдение на Земята осигуряват актуални карти на градовете, което позволява точно определяне на текущия статут на зелените зони и инфраструктурата. Тази информация е от съществено значение за планирането на градско ниво, където сателитните навигационни системи широко се използват за подпомагане на строителни проекти“. По-важното е, че космическите програми на ЕС играят важна роля за постигане на глобални цели, като допринасят положително за целите за устойчиво развитие, определени от ООН в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.

Освен предоставянето на точна информация, позволяваща на управляващите да вземат информирани решения, нарастването на обществената осведоменост за космическите програми също играе важна роля. Без общественото разбиране за въздействието и ползите от огромните инвестиции, направени на ниво ЕС, изпълнението на тези амбициозни мащабни инфраструктурни проекти едва ли би могло да стане реалност. Поради това ЕК вече е провела няколко проучвания на общественото мнение, фокусиращи се върху възприемането на космическите дейности. Най-скорошното подобно проучване, проведено от Harris Interactive през 2018 г. по поръчка на ESA отчита, че:

• 9 от всеки 10 европейци възприемат позитивно космическите дейности като цяло, от които една трета (33%) заявява, че имат „много позитивно отношение“.
• Почти всички европейци определят кражбата на дигитални данни като съществена заплаха, а около 3 души от всеки 4 смятат, че са важни и заплахи, свързани с космически дейности важно: отломки, астероиди и слънчеви изригвания
• 9 от всеки 10 европейци считат за важно обединяването на ресурсите на страните за космическите дейности, като 49% от запитаните смятат, че това е „много важно“.
• Европейците значително надценяват тежестта на космическите дейности за обществените финанси: средно запитаните са посочвали, че според тях тези разходи достигат 245 евро годишно на глава от населението. Едва 33% от анкетираните са дали предположение, доближаващо се до реалността (под 20 евро годишно).

След като отношението на гражданите на ЕС към свързаните с космоса дейности е доста положително, а разходите за тях са далеч по-ниски, отколкото масово се смята, то изглежда има пространство за разширяване на тези програми. въпросът е в каква посока да се прави това: за обществено полезни цивилни програми, или за  повече милитаризация и комерсиализиране? Макар че Европейската комисия и агенции като ESA и GSA, както и други играчи в космическата сфера подобряват комуникацията си с европейските граждани, има още какво да се направи, за да може обществото да участва във вземането на информирани решения за тези програми.

Международно измерение 

Както заяви еврокомисар Елжбета Биенковска по време на Единадесетата конференция на ЕС за космическата политика през януари 2019 г., „Европа вече разполага с най-добрите системи за наблюдение на Земята и глобална навигация в света. Това, заедно с други големи успехи в космическото пространство и първокласната космическа индустрия, прави Европа втората най-голяма космическа сила“.

Същевременно обаче по света се изграждат няколко конкурентни системи за сателитна навигация: следващото поколение глобални сателитни „съзвездия“ на щатската GPS, руската ГЛОНАСС и китайската BeiDou, регионално действащи системи като японската QZSS и индийската  IRNSS, както и сателитно базирани допълващи навигационни системи (SBAS) като щатската WAAS, руската SDCM, европейската EGNOS, индийската GAGAN, японската MSAS и китайската SNAS. Когато тези системи станат напълно функциониращи, потребителите ще могат да се възползват от достъпа до позициониране, навигация и синхронизиращи сигнали от повече от 140 сателита (30 на „Галилео“, 27 на ГЛОНАСС, 46 на BeiDou, 33 на GPS и др.)

В икономически план Съединените щати продължават да имат водеща роля на пазара на сателитни навигационни системи. ЕС обаче скъсява дистанцията. В регионално отношение, три азиатски държави – Китай, Япония и Южна Корея – заедно отговарят за 35% от глобалните приходи от тази индустрия.

С бързия напредък на технологичното развитие – например миниатюризация, цифровизация, виртуална реалност и изкуствен интелект – космическият сектор претърпява трансформация и космосът става по-достъпен от всякога. Той вече не е на разположение само на традиционните космически изследователи и световно суперсили като Русия и САЩ. Игралното поле е отворено за европейските държави чрез националните им програми или участието им в общите инициативи на ЕС. Можем да наблюдаваме бързо и видимо развитие в посока на приватизация и комерсиализация на космоса, като космическият трафик става все по-натоварен. Поради това космосът се превръща в по-оспорвано изпълнено с предизвикателства пространство. Това развитие е подпомагано и от спадащите разходи за разработка и изстрелване на сателити, които вече са достъпни дори за средни по големина фирми, да не говорим за гигантските корпорации.

Левицата и космическата политика 

Левицата трябва да гледа непредубедено на космическите изследвания и дейности, да прави оценки на позитивите, негативите и потенциалните опасности, и да действа в съответствие с това. За съжаление опасенията за „двойната употреба“ са толкова големи сред членовете на GUE/NGL, че мнозинството от тях предпочитат да не подкрепят, а някои дори да се противопоставят на космическите програми на ЕС въпреки цялостните ползи от тях.

През октомври и ноември 2019 г. проведох малко проучване сред леви експерти и интелектуалци, занимаващи се с различни въпроси като защитата на околната среда, справедливият преход към зелена енергия и кръговата икономика. Питах ги какво знаят за европейските космически програми и ползите, които те носят на техните области на интерес. Повечето бяха изненадани от въпроса и имаха само повърхностни познания по темата, и като цяло бяха скептични и нежелаещи да научат повече. В Партията на европейската левица изобщо не се водят дискусии по тези въпроси.

Очевидно е, че в левия дебат има празнина, която трябва да бъде запълнена. Преобладаващото черно-бяло виждане не е разумно при нещо толкова сложно като космическите програми. Съществената недалновидност на този подход е очевидна, тъй като забраната на всяка технология, която би могла да има „двойна употреба“, би означавало връщане към тъмните векове. Тези предразсъдъци, неглижиране или нежелание да се научи повече и да се направи компромис в крайна сметка вреди на левицата, като ограничава способността ѝ да използва възможностите на космическите програми за осъществяване на собствените си визии.

Това е очевидно в дебатите за нова индустриална политика на ЕС и за „Зелен нов курс“, където левицата предлага алтернативни решения, в които изобщо не се споменават решения, свързани с космическите технологии. Това става още по-важно със започването на Конференцията за бъдещето на Европа, която започна на 9 май 2020 г. и ще продължи две години. Но вместо да задълбаваме в недостатъците на левицата, бих искала да посоча разнообразните възможности тя да заеме активна позиция по отношение на космическите програми, особено в следните области:

Ноу-хау:

• изграждане на знания, създаване на експертни възможности в тази сфера; изследване на политическата икономия на космическата индустрия и нейната верига за създаване на стойност;
• оценка на възможната добавена стойност от космически базираните решения за левите политики; внимателно проследяване на дългосрочните развития в тази сфера.

Ползи:

• активно отстояване на позиция за ограничаване на космическите програми на ЕС за цивилни цели и поставянето им в услуга на гражданите на ЕС и мира, приоритизиране на решения в полза на общото благо, вместо на такива, съобразени с очакванията на капиталистите и с техните печалби;
• подкрепа за търсенето на социално икономически ползи, насърчаване на сътрудничество между различни сектори в полза на различни цели на политиките на ЕСs;
• подкрепа за европейската изследователска дейност и иновациите в тази сфера, както и за инвестициите в образование и обучение, поддържане на капацитета в ЕС и предотвратяване на изтичането на мозъци;

Сигурност:

• отхвърляне на всякаква милитаризация на космоса, отстояване на мирното предназначение на космическите програми, увеличаване на обществената осведоменост и подсилване на движението за мир;
• Спиране на финансирането на военните харчове чрез постоянно увеличаване на военните бюджети на отделните страни-членки;
• отделяне на повече усилия и финансиране за защита на сателитната инфраструктура от засилващи се заплахи като космически отломки, кибер атаки и др.

Законова рамка: 

• Налагане на спазване на действащото международно космическо право под егидата на ООН, за да се предотврати всяко злонамерено поведение в космическото пространство. Космосът никога не трябва да бъде използван за военна агресия. Трябва да има възможно най-широка ратификация на силни и обвързващи международни закони за  космоса. Въпреки че ООН подкрепя използването на космоса изключително за мирни цели, все още не е постигнато международно споразумение, което да налага това.
• Левицата трябва да настоява ЕС да заеме водеща роля в ревизирането на остарялата и неадекватна законова рамка за използване на космоса, така че да се гарантира мира, както и сигурността и устойчивостта на космическите дейности. Обновената законова рамка трябва да отразява нивото на технологично развитие ((например изкуствен интелект, роботика, квантова комуникация, биг дейта) и да отговаря на настоящите и бъдещи нужди.

Имайки предвид всичко това,  EGNOS, „Галилео“ и „Коперник“ явно са се доказали примери за ползите от европейската интеграция. Макар в други случаи евроскептиците могат да поставят под съмнение нуждата или полезността на ЕС, то в това отношение е ясно, че подобни мащабни инфраструктурни проекти не могат да бъдат реализирани с ограничените национални бюджети. А ползите от тях се усещат далеч отвъд границите на ЕС.

Образованието, обществената осведоменост и стабилната подкрепа за космическите програми от страна на политиците и управниците на ниво ЕС и национални държави са нужни, ако искаме ЕС да поддържа и развива мирна космическа програма, която да е от полза за цялото общество.

*Дагмар Швендова е координатор на фондация transform! Europe за Централна и Източна Европа. Преди това е работила като политически съветник на Владимир Ремек, член на Европейския парламент от групата на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, където се е занимавала главно с глобалните навигационни сателитни системи, енергетиката и защитата на потребителите.

Този текст е част от изданието на Годишника на фондация Transform! europe за 2020 г.